Определение № 26976 от 27.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26976 гр. С 27.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110109844 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. М. И., чрез адв. С., срещу Т. М. К..

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда предявеното субективно право от твърденията, че с ответницата Т.

М. К. са брат и сестра и заедно със семействата си обитават двуетажна двуфамилна жилищна сграда – тип „близнак“, находяща се в гр. С кв. Г Б, ул. „О №*, изградена в общо дворно място, в което се намира и жилищна сграда, обитавана от тяхната майка. Твърди, че между страните от години съществуват конфликти и разногласия от битов характер, свързани с ползването на имота, но чрез взаимни отстъпки същите са успявали да съжителстват. Излага, че през пролетта на 2025 г. отношенията между тях се влошили, като ответницата започнала да настоява да ползва половината от дворното място, в което е построена жилищната сграда – близнак, като заявила, че частта от двора пред югозападния близнак е нейна и ограничила достъпа на ищеца и членовете на неговото семейство до тази част. Ищецът сочи, че с цел да избегне конфликти и да удовлетвори желанията на ответницата, поставил ограда, разделяща дворното място пред къщата близнак на две равни части, но въпреки това ответницата продължила да упражнява спрямо него натиск. Твърди, че през м. юли 2025 г. ответницата депозирала жалба до районния полицейски инспектор за кв. Г Б, 06 РУ – СДВР, в която изложила твърдения, че поставената от него ограда е самоволно изградена без нейно знание и съгласие. Ищецът поддържа, че тези твърдения са неверни, като ответницата е знаела за поставянето на оградата и е дала съгласие за същото. Излага, че чрез подаването на посочената жалба ответницата е целяла да урони престижа и доброто му име, доколкото 1 същият е дългогодишен служител на МВР. Ищецът твърди, че след преназначаването му на работа в Г д Ж“, Специализиран отряд за борба с тероризма, ответницата подала и втора жалба до Г д Ж“, като целта й била да го злепостави пред неговите ръководители и колеги.

Посочва, че в обясненията си по повод тази жалба ответницата заявила, че макар спорът между тях да е от частноправен характер, целта на жалбата била да бъдат уведомени ръководителите на ищеца за качествата на техния служител. Твърди, че ответницата е заявявала пред него, че целта на действията й е той „да си го получи“ и „да го уволнят“.

Ищецът поддържа, че ответницата е действала при превратно упражняване на права и злоупотреба с право, тъй като не е целяла защита на свои права или интереси, а единствено да му навреди, като предизвика проверка спрямо него в системата на МВР. Излага, че вследствие от подадените жалби срещу него била образувана проверка в Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР за установяване наличие на данни за извършено нарушение или злоупотреба със служебно положение. Твърди, че на 15.08.2025 г. бил уведомен от прекия си ръководител, че следва да се яви в управлението, за да даде обяснения по подадена срещу него жалба. Посочва, че към този момент бил в платен годишен отпуск и пътувал със семейството си за Република Турция, поради което получил силен стрес и притеснение, повишило се кръвното му налягане и не бил в състояние да продължи да управлява автомобила си. Ищецът сочи, че след пристигането си в Република Турция потърсил медицинска помощ, след което се явил пред назначена комисия в Г д Ж“ и дал обяснения, като впоследствие бил освободен. Поддържа, че вследствие на проверката колегите му започнали да се отнасят различно към него, като се появили слухове, че е корумпиран и е обект на проверка, което довело до чувство на срам, унижение и притеснение за професионалното му бъдеще. Ищецът твърди, че от действията на ответницата е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически и емоционален дискомфорт, стрес, страх, притеснение, унижение, негативни емоционални преживявания и временно влошаване на здравословното му състояние. С уточняващите молби ищецът е конкретизирал, че предмет на настоящото производство са вредите от: жалба, подадена през м. юли 2025 г. до районния полицейски инспектор за кв. Г Б, 06 РУ – СДВР; жалба, подадена в периода края на м. юли 2025 г. – 15.08.2025 г. до Г д Ж“. Ето защо моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 5000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от противоправни действия, изразяващи се в подаване на посочените жалби при превратно упражняване на права и злоупотреба с право, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и да му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Т. М. К., чрез процесуален представител, е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер. Ответницата оспорва твърденията на ищеца, че е извършвала противоправни действия спрямо него, както и че е подавала жалби и сигнали с невярно съдържание, с цел да го злепостави пред негови колеги, служители на МВР, ГД „Жандармерия“, органи на 06 РУ – СДВР или други държавни и общински органи.

Поддържа, че подадените от нея жалби и сигнали са били обусловени от реално възникнал спор между страните, свързан с ползването на общия двор, достъпа до него, извършени действия по промяна на входни врати, ламарини и метални части, както и поставено видеонаблюдение, за което твърди, че е насочено към входната врата и прозорци на обитаваната от нея част от сградата. Ответницата излага, че ищецът е извършил действия, с които е изменил съществуващото фактическо положение, като е ограничил и затруднил достъпа до общия двор. Твърди, че са били извършени действия по рязане и промяна на входни врати, ламарини или метални части, вследствие на което е било променено ползването на общата част от имота. Сочи, че сезирането на компетентните органи е било извършено с цел проверка на изложени факти и защита на нейни права, а не с намерение да бъде причинена вреда на ищеца или да бъде злепоставен в професионален и личен план.

2

Ответницата оспорва твърденията на ищеца, че жалбите са били подадени с цел да бъде уволнен или да бъде накърнена професионалната му репутация. Поддържа, че ако са били сезирани органи на МВР или други институции, това е било вследствие на реален спор между страните и необходимостта компетентните органи да извършат проверка.

Ответницата оспорва и твърденията на ищеца относно настъпването на неимуществени вреди, като излага, че същите не са доказани по вид, интензитет и продължителност. Счита, че твърденията за стрес, притеснение, унижение и влошаване на здравословното състояние са общи и недоказани. Поддържа, че представените от ищеца твърдения относно преживения стрес по време на пътуването му в Република Турция не доказват наличие на причинени от нея вреди, като сочи, че ищецът е осъществил планираното пътуване и е участвал в социални дейности. Ответницата оспорва наличието на причинна връзка между подадените жалби и твърдените вреди, като излага, че евентуалните негативни преживявания на ищеца са свързани с неговите собствени действия, дали повод за сезиране на компетентните органи. Ответницата поддържа, че не е налице злоупотреба с право, тъй като жалбите са били подадени до компетентни органи във връзка с реално съществуващ спор и с цел проверка на обстоятелства, които счита за нарушаващи нейни права. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, както и да й присъди направените по делото разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Т. М. К. да заплати на К. М. И. сумата от 5000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически и емоционален дискомфорт, стрес, притеснение, унижение и негативни емоционални преживявания, за които ищецът твърди, че са причинени вследствие от противоправни действия на ответницата, изразяващи се в подаване на жалба до районния полицейски инспектор за кв. Г Б, 06 РУ – СДВР, и жалба до Г д Ж“, съдържащи неверни твърдения и представляващи злоупотреба с право, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: страните са брат и сестра; страните обитават двуетажна двуфамилна жилищна сграда – тип „близнак“, находяща се в гр. С кв. Г Б, ул. „О №*.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ деяние (действие или бездействие), 2/ вреда, 3/ противоправност на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е осъществила противоправно поведение, изразяващо се в подаване на посочените жалби при злоупотреба с право, като е изложила неверни твърдения, без да цели защита на свои права или законни интереси, а единствено причиняване на вреда на ищеца.

УКАЗВА на ищеца, че следва да докаже настъпването на твърдените неимуществени 3 вреди, техния вид, интензитет и продължителност, както и наличието на пряка причинноследствена връзка между действията на ответницата и настъпилите вреди.

УКАЗВА на ответницата, че в нейна доказателствена тежест е при условията на обратно доказване да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и да установи, че действията й са били извършени при упражняване на нейно право на сезиране на компетентни органи, във връзка с реално съществуващи обстоятелства.

V. По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА на основание чл. 159, ал. 2 ГПК събиране на поисканите от ищеца гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание, които да установят обстоятелства относно подадените от ответницата жалби, поведението й спрямо ищеца, твърдените вреди, психическото и емоционалното му състояние и отражението на действията на ответницата върху него.

ДОПУСКА събиране на поисканите от ответната страна гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание, които да установят обстоятелства относно съществуването на спор между страните, действията на ищеца във връзка с ползването на общия двор, причините за подаване на жалбите.

ДА СЕ ИЗИСКА от 06 РУ – СДВР, на основание чл. 186 ГПК, заверен препис от жалбата/сигнала, подаден от Т. М. К. през м. юли 2025 г. срещу К. М. И., както и материалите по образуваната преписка и резултатите от извършената проверка.

ДА СЕ ИЗИСКА от Г д Ж“ към МВР, на основание чл. 186 ГПК, заверен препис от жалбата/сигнала, подаден от Т. М. К. срещу К. М. И. през периода м. юли – м. август 2025 г., както и материалите по извършената проверка и резултатите от същата.

ДА СЕ ИЗИСКА от Комисията за защита на личните данни, на основание чл. 186 ГПК, заверен препис от преписка № ППН-01-1408/22.08.2025 г., образувана по сигнал на Т.

М. К..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за назначаване на съдебнотехническа експертиза относно видеонаблюдението и техническото състояние на оградата и входните съоръжения, доколкото същите обстоятелства не са пряко относими към предмета на настоящия спор, който е ограничен до наличието на вреди от подадените жалби и евентуална злоупотреба с право при тяхното подаване.