Определение № 4080 от 11.12.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4080 гр. Варна , 10.12.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Жана И. Маркова

Елина П. Карагьозова

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20203100503309 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 420 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 274641/20.10.2020 г. от „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК 103238730, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „инж. П. Николов“, № 11 срещу Определение № 261908/09.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 11954/2020 г., на ВРС, XXIV с., с което е оставено без уважение искането му за спиране на незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 260379/25.09.2020 г., издадена по делото, във връзка с което е образувано изп.д. № 20207180401074, по описа на ЧСИ № 718 на КЧСИ.

Частния жалбоподател сочи, че атакувания акт е необоснован и неправилен, поради допуснати нарушения на процесуалния закон. Излага виждане, че първоинстанционния съд е бил длъжен да разгледа посочените основания за спиране и приложените документи. Още сочи, че длъжникът можел да обоснове с всякакви правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи факти, твърденията си за недължимост на сумата като единствено бил длъжен да ги подкрепи с убедителни писмени доказателства. Излага собственото си виждане за задълженията на съда при произнасяне в хипотезата на чл. 420 ГПК и сочи, че била достатъчна обоснована вероятност за недължимост на вземането. По същество отправя искане за отмяна на определението на ВРС и спиране на незабавното изпълнение.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, частния въззиваем "ЕРГОС" АД, ЕИК 148084176, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Г. Бенковски“, № 1, вх. А, ет. 2, офис 5, депозира писмен отговор, в който оспорва допустимостта на частната жалба като твърди липса на правен интерес от исканото спиране на изпълнението, поради приключване на производството по изпълнителното дело, в хипотезата на чл. 433, ал. 2 ГПК. Счита жалбата и за неоснователна като оспорва оплакванията изложени в нея.

1

Жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това.

След запознаване с материалите по делото, съставът на въззивния съд, намира, че към настоящият момент правния интерес от атакуване на определението на първоинстанционния съд е отпаднал. За да направи този извод, съдът съобрази, че Варненски районен съд, XXIV с., по ч.гр.д. № 11954/2020 г., е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК – Договор за покупкопродажба на недвижими имоти от 28.10.2013 г., обективиран в нот. Акт № 4, т. III, д.

373/2013 г. на Варненски Нотариус № 192 и изпълнителен лист, с която е разпоредил длъжникът „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК 103238730, да заплати на "ЕРГОС" АД, ЕИК 148084176, сумата 87930.50 евро, неплатен остатък от продажна цена по т. 1, б. „б“, дължима до 25.10.2015 г., ведно със законна лихва от депозиране на заявлението и разноски.

С атакуваното определение заповедния съд е приел, че искането за спиране отправено от частния въззивник, по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК, е неоснователно и го е оставил без уважение. Това произнасяне на заповедния съд е обосновано с довод, че при произнасянето си по искане за спиране съдът не е в състояние да разгледа правопогасяващи възражения на длъжника, имащи за последица недължимост на вземането, които са от компетентността на исковия съд.

Видно от изисканата по служебен път справка по изп.д. № 20207180401074, на ЧСИ № 718 при КЧСИ се установява, че с Разпореждане за приключване на производство от 22.10.2019 г., производството по цитираното изпълнително дело, образувано по процесните Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, е било приключено в хипотезата на чл. 433, ал. 1 ГПК, поради събиране на дължимите суми и превеждането им на кредиторите „Райзинг Ойл“ ЕООД и НАП, присъединен на осн. чл. 458 ГПК. Разпореждането е влязло в законна сила на 08.12.2020 г.

Приключването на изпълнителното производство, пряко рефлектира върху правния интерес от неговото спиране.

При тези данни, се налага извода, че за частния въззивник е отпаднал интересът от обжалването на определението на ВРС, с което е било отказано спирането на незабавното изпълнение. Доколкото правния интерес е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи във всяко положение на делото, то при липсата му или в конкретния случай отпадането му, производството по делото следва да бъде прекратено.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС, ТО

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 3309/2020 г. на ВОС, ТО, образувано 2 по въззивна частна жалба вх. № 274641/20.10.2020 г. от „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК 103238730, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „инж. П. Николов“, № 11 срещу Определение № 261908/09.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 11954/2020 г., на ВРС, XXIV с., с което е оставено без уважение искането му за спиране на незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 260379/25.09.2020 г., издадена по делото, във връзка с което е образувано изп.д. № 20207180401074, по описа на ЧСИ № 718 на КЧСИ.

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните пред ВАпС с частна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3