Решение № 426 от 07.12.2020, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Шумен , 07.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Диана К. Георгиева като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20203630201578 по описа за 2020 година

Настоящото производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 2067158 на ОДМВР - Шумен, с който на О. А. Б., с ЕГН **********, в качеството му на управител на „М 69“ ЕООД от гр. С., р-н К.П., ул. З.Д. № 1, ет.5, ап.25 на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182 ,ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че електронният фиш страда от съществени правни пороци, като излага подробни доводи в жалбата си. Твърди също, че е нарушен чл.34 от ЗАНН, тъй като не е ясно кога е издаден електронния фиш, но тъй като е връчен почти три години след извършване на нарушението, ако се установи, че е имало такова, то административно наказателното производство следва да бъде прекратено. Твърди още, че фишът не отговаря на изискванията на материалния закон – не било ясно дали преди мястото, на което е радара е имало поставени обозначителни знаци за въведено видеонаблюдение, във фиша не е конкретизирано мястото, не ставало ясно дали техническото средство е годно да осъществява функциите си към датата на заснемане на нарушението. Жалбоподателят моли съда да отмени издадения електронен фиш, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.

Въззиваемата страна, редовно призована – изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло ЕФ..

1

Към датата на обявяване делото за решаване не бе представено писмено доказателство за датата на връчване на атакувания електронен фиш, но в интерес на жалбоподателя, съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 24.01.2018г. в 14.21 часа, с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”, било заснето движението на товарен автомобил марка “Мерцедес 2544Л” с рег. № СА71 94МВ който се движел по главен път І - 2, км 112+737м., до Бензиностанция “ШЕЛ” със скорост от 79 км/ч. Максимално разрешената скорост на движение в посочения пътен участък била до 60 км/ч., а процесният автомобил се движел със скорост от 79 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”, находяща се до Бензиностанция “ШЕЛ”. Била извършена служебна справка в централна база – КАТ по регистрационния номер на заснетия лек автомобил, от която се установило, че негов собственик е „М 69“ ЕООД гр. С., с управител О. А. Б., с ЕГН **********. Въз основа на заснемането и служебната справка за собственика на лекия автомобил бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2067158, в който като нарушител е вписано името на жалбоподателят О. А. Б., в качеството му на законен представител на собственика на товарния автомобил. В описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост от 76 км/ч – превишаване с 16 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство, което видно от приложения Протокол от проверка № 44 - ИСИ/27.04.2017г. е преминало последваща проверка, а за място на нарушението - главен път І - 2, км 112+737м – Бензиностанция “ШЕЛ”.

Електронният фиш бил изпратен, но липсват доказателства кога е връчен на жалбоподателя. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по него по чл.189,ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия по чл.189,ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд – Районен съд гр. Шумен. По делото е приложена справка /л.11/ от който е видно, че Ел. фиш № 2067158 е бил съставен на 15.05.2018г., а е бил връчен на 06.08.2020г.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал от заснета снимка /л.8/ със стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено 2 доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДв.П когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Скоростта на движение на собствения на жалбоподателя, товарен автомобил е била засечена на км. 112+737, в посока от гр. Русе към гр. Варна, т. е. при действието на пътен знак ограничаващ скоростта на движение до 60 км. в час. По силата на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 10 до 20 km/ч., водачът се наказва с глоба 50 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателят административното наказание с атакувания електронен фиш е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з – 172 от 29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи, образец.

От материалноправна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 25.01.2018г. в 14:21 часа, с автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система тип “MULTA RADAR” № 00209D32D447, било заснето движение на товарен автомобил марка “Мерцедес 2544Л” с рег. № СА71 94МВ, със скорост от 76 км/ч. – над максимално разрешената за движение в процесния пътен участък скорост от 60 км/ч, каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 16 км/ч.

Конкретно е посочено и мястото на извършване на нарушението в съдържанието на електронния фиш, а именно на главен път І - 2, км 112+737м – Бензиностанция “ШЕЛ”, видно от приложения по делото снимков материал.

В този смисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189, ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между наказателните постановления и електронния фиш, от 3 гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най – напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, формулирани общо като оплаквания за незаконосъобразност, се явяват неоснователни. Съгласно ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС, „..електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура на издаване“. От това следва, че изискванията за форма, съдържание и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189,ал.4,изр.2, реквизити...“. В настоящият случай, съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа реквизитите, изискуеми по чл.189,ал.4 от ЗДв.П, налице е яснота относно нарушението, вменено на жалбоподателя.

Неоснователно жалбоподателят сочи несъобразяване на производството по издаване на процесния ЕФ с давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. На първо място следва да се отхвърли твърдението на наказаното лице, че ЕФ по своята същност е наказателно постановление. Нормите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Нормата на чл.189, ал.4. изр. първо на ЗДвП препраща към ЗАНН единствено що се отнася до реда за обжалване на ЕФ. На свой ред чл.189, ал. 14 е относим само към съставяните актове и НП за нарушения на ЗДвП, но не и към ЕФ.

Разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП единствено по отношение на неговото правно действие. Т.е. що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на ЕФ, нормите на ЗАНН са неприложими, като конкретно относно формата следва да се приемат за задължителни единствено посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В този смисъл е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., които мотиви, освен предвид задължителната сила на тълкувателния акт (чл.130, ал.2 от ЗСВ), настоящия състав изцяло споделя. От приложена справка на л.11 е видно, че Електронен фиш № 2067158 е бил съставен на 15.05.2018г., а е бил връчен на 06.08.2020г. В настоящият случай тримесечният срок за съставяне на АУАН е неприложим, а очевидно е, че не изтекъл преклузивния 6 месечен срок по чл.34, ал.3 от 4

ЗАНН.

Неоснователен е и доводът изложен в жалбата за изтичане на давностния срок по чл.82 от ЗАНН. Визираната давност в чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН касае изпълнение на наложено наказание „глоба“. В ал.2 на чл.82 от ЗАНН е посочено, че същата започва да тече от датата на влизане в сила на акта, с който е наложена. В настоящия случай липсва влязъл в сила електронен фиш, тъй като същия е бил връчен и обжалван от санкционираното лице.

Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази насока е и приложената по административнонаказателната преписка справка от централна база данни – КАТ – гр. Шумен за установяване на това обстоятелство. При това положение и с оглед възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка, съдът счита, че административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДВП, може да се вмени във вина на жалбоподателят О. А. Б., след като е установено, че лицето би могло да бъде субект на административната отговорност. Обосновано в електронния фиш името на жалбоподателят е посочено като нарушител именно в качеството му на собственик. Т.е. жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл.188, ал.2 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на административна отговорност по наложени с електронен фиш административни наказания „глоба”. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДв.П когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението.От извършената служебна справка в Търговския регистър се установява, че жалбоподателя е бил единствен управител и съответно единствен законен представител на дружеството към момента на нарушението За всичко от изложеното в хода на административното производство са събрани съответните доказателства и горепосочените обстоятелства са били изяснени. Електронният фиш е законосъобразно издаден, предвид наличието на доказателства, обуславящи административната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДВП.