Решение № 3 от 06.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Пловдив, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000724 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260207/20.05.2021г., постановено по търг. д. №1233/2020г. по описа на Окръжен съд С.З., „З.а.д. Д.” АД, с ЕИК *** е осъдено да заплати на Г. ХР. ПР. с ЕГН ********** сумата 50 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на травматичните увреждания и стрес, настъпили вследствие на претърпяното от ищеца ПТП на 17.08.2019г., в гр. С.З., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.09.2019г., до окончателното й изплащане. „З.а.д. Д.” АД е осъдено да заплати на Г. ХР. ПР. сумата 563,50лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди - Н.**равени разходи, свързани с лечебния процес от ищеца от травмите, получени вследствие на претърпяното ПТП на 17.08.2019г., в гр. С.З., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.09.2019г., до окончателното им изплащане.

„З.а.д. Д.” АД е осъдено да заплати на Г. ХР. ПР. сумата 4 696,54лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство –„З.а.д. Д.” АД. Счита, че 1 решението е неправилно и необосновано. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че застрахованият при ответника водач на МПС виновно и противоправно е причинил увреждания на ищеца. В тази насока счита, че съдът избирателно се е позовал на части от заключението от съдебноавтотехническата експертиза. Въведени са твърдения, че ПТПТ-то е настъпило по изключителна вина на ищеца, в качеството му на участник в движението – моторист. Инцидентът е предизвикан вследствие неумението на ищеца да си служи с уредите за управление на мотоциклета и грешното му решение да задейства и двете спирачни системи, което е довело до блокиране на задното колело и го е лишило от възможността да предотврати удара с лекия автомобил. На следващо място се твърди, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с принципите на справедливостта и е прекомерен. Твърди се, че определяйки обезщетение в размер на 50 000лв., първоинстанционният съд не е отчел времетраенето и нтензитета на преживените от ищеца болки и неудобства, липсата на проведена рехабилитация, което е довело до удължаване на възстановителния период.

Изразено е несъгласие и с изводите на първостепенния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалия. Като такова с въззивната жалба се поддържа неумение на ищеца да си служи с уредите за управление на мотоциклета и грешното му решение да задейства и двете спирачни системи, което е довело до блокиране на задното колело и невъзможността да предотврати удара с лекия автомобил. На самостоятелно основание са изложени доводи за неправилно определяне от окръжния съд на началния момент на забава при присъденото обезщетение за забава, като се твърди, че е игнорирана разпоредбата на чл.497 ал.1, т.2 от КЗ. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди да бъдат отхвърлени изцяло или техният размер да бъде намален.

Ответник – жалбата Г. ХР. ПР., в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло въззивната жалба.

С подадената въззивна жалба и постъпилия отговор не са предявени доказателствени искания.

Всяка от страните претендира сторените по делото разноски.

2

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищецът в първоинстанционното производство – Г.П., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 17.08.2019г., около 10:50ч., в гр. С.З., на Т-образно кръстовище между ул. „А.Т.“ и ул. „Т.П.“, възникнало ПТП между л.а. „А.А*“, с рег. № *********, управляван от водача Д.М.И., с ЕГН: **********, и мотоциклет „Я.*****“, с рег. № *********, управляван от ищеца Г. ХР. ПР.. Л.а. „А.А*“ се движел в посока от север на юг по ул. „Т.П.“, на която имало поставен пътен знак Б2 „Стоп“ преди кръстовището. В същото време мотоциклет „Я.“ се движел в посока от изток на запад по пътя с предимство - ул. „А.Т.“.

Лекият автомобил предприел маневра „завой наляво“ в посока изток по ул.

„А.Т.“, като водачът Д.И. отнел предимството на мотоциклет „Я.“. Последвал удар между предната дясна част на предната броня на л.а. „А.“ и десните състави на мотоциклет „Я.“, при който последният паднал на пътното покритие в зоната на кръстовището. В резултат на настъпилия инцидент водачът на мотоциклета получил отворено счупване на дясното ходило, изразяващо се в счупване на III, IV и V предходилни кости. Образуваното по повод станалото ПТП ДП №********/2019г. по описа на ОД на МВР - С.З. и пр.пр. №3397/2019г. по описа на РП - С.З. срещу Д.М.И. /за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК/ е прекратено с Постановление от 06.07.2020г. на наблюдаващия прокурор, тъй като при предявяване на разследването пострадалият Г.П. е заявил, че желае да се възползва от правото си по чл.342, ал.2 от НК и желае ДП, водено срещу Д.И., да бъде прекратено. Изложени са подробно факти относно претърпените 3 физически и психически неудобства, етапа на лечението, двукратни оперативни интервенции, като ищецът се позовава на издадените му епикризи и амбулаторни листове. Твърди се, че през цялото това време ищецът е изпитвал болки, ограничени движения и затруднения в предвижването си. В продължение на няколко месеца пострадалият се е предвижвал и чрез помощни средства - патерици. Процесният инцидент се отразил изключително негативно и на психиката на пострадалия Г.П. - след произшествието изпитал силен стрес, както и притеснение за здравословното си състояние. Изложени са и фактически твърдения за претърпени имуществени вреди като са посочени конкретни разходи за проведеното лечение.

Отговорността на ответника се ангажира и се основава на наличието на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „А.“ по застрахователна полица №*****************, валидна от 07.01.2019г. до 07.01.2020г. Ищецът отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с писмо, получено на 12.09.2019г. По тази претенция е образувана Щета №**********/2019-01, като след проведена кореспонденция, с Писмо с изх. №3081/06.08.2020г. застрахователят уведомил ищеца, че счита претенциите му за неоснователни.

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди, чиито размер се определя, след допуснато увеличение на 50 000лв., както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 563,50лв., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2019г. – датата на предявяване на писмена застрахователна претенция.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът –„З.а.д. Д.” АД оспорва така предявените искове. Не се оспорва само наличието на валидно сключен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, но се оспорват всички останали фактически твърдения, изложени в исковата молба. Възраженията по основателността на иска се поддържат с въззивната жалба, посочени по – горе.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в 4 разпоредбата на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установено в първоинстанционното производство и неспорно в настоящето е наличието на претърпени от страна на ищеца П. неимуществени вреди. Съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещо лице ортопед-травматолог претърпените от ищеца увреждания са следните: голяма травматична рана с липса на кожна тъкан по гърба на дясното ходило, с оголване на констни и сухожилни структури; фрактура на 3-та метатарзална кост със странична дислокация; фрактура на 4та метатарзална кост с два допълнителни малки фрагмента; многофрагментно счупване на 5-та метатарзална кост с липса на фрагменти и с нарушаване на ставната повърхност в тарзометатарзалната става.

Не се спори и че уврежданията са в резултат от ПТП, настъпило на 17.08.2019г., на Т-образно кръстовище в гр. С.З., възникнало между л.а.

„А.А*“, с рег. № *********, управляван от водача Д.М.И., с ЕГН:

**********, и мотоциклет „Я.*****“, с рег. № *********, управляван от ищеца Г. ХР. ПР..

С оглед основното, правоизключващо възражение, поддържано от 5 жалбоподателя по основателността на иска, първият спорен въпрос е налице ли е виновно противоправно поведение от страна на водача на л.а. „А.А*“ или ПТП-то се дължи на виновно поведение на ищеца, като участник в движението и водач на мотоциклет „Я.*****“ – в каквато насока са твърденията на жалбоподателя. Релевантен за изясняването на този спорен въпрос е механизмът на настъпилото ПТП, а той е изяснен компетентно и изчерпателно от заключението на допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото съдебноавтотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, лек автомобил „А. А3“ се е движел в посока север – юг по ул. „Т.П.“. На кръстовище с ул. „Авг. Т.“, водачът И. е спрял на пътен знак „Спри! Пропусни движението по пътя с предимство“. Потеглил е отново със скорост около 17км./ч и опасна зона за спиране около 7м. е предприел маневра „завиване наляво“. В същото време, със скорост около 44кмч. и опасна зона за спиране около 27м., в посока изток – запад, в северната /собствена/ пътна лента се движел мотоциклет „Я.*****“. Водачът на мотоциклета е възприел своевременно автомобила, задействал е своевременно спирачната уредба, но не е успял да спре и е настъпил удар между двете МПС, като мястото на удара е в северната лента за движение на ул. „Авг.Т.“. Според заключението на вещото лице обаче, водачът на лекия автомобил се е движел по път без предимство и предприел маневра „завой наляво“ към път с предимство, по който се е движел мотористът. Поради особената конфигурация на Т-образното кръстовище и по-конкретно северозападният ъгъл на кръстовището е значително по-Н.**ред спрямо посоката на движение на автомобила, водачът е нямал пряка видимост от позицията си в покой при знака „Спри!“, конкретно - на линията на знака към приближаващия се отляво мотоциклет. Видимостта на водача на л.а. се е променяла в зависимост от местоположението му по следния начин: