Решение № 285 от 22.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Пловдив, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330106961 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405 против А. З. Й., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 52 Закона за здравното осигуряване.

В исковата молба се твърди, че на 21.03.2023 г. в Клиника по акушерство и гинекология ответницата родила по нормален път детето си, за което била съставена ИЗ, с минимален болничен престой от 3 дни, съгл. КП № 6, но преди поставяне на имунизациите, напуснала, за което били уведомени и органите на МВР. Ответницата дължала заплащане на предоставената медицинска помощ, т.к. не попадала в обхвата на чл. 82 ЗЗ, а КП не била завършена по нейна вина. За осъщественото раждане съответните суми били заплатени от НЗОК, но за КП № 6 пациент вече бил новороденото и спрямо него следвало да е изпълнен диагностично – лечебният алгоритъм на КП, което не било сторено, поради самоволно напускане на болницата. С оглед незавършване на КП, стойността на мед. помощ не можела да бъде заплатена от НЗОК, като направените от лечебното заведение разходи за предоставените грижи на бебето, възлизащи на 264 лева, следвало да бъдат заплатени от ответницата, съгл. действащия ценоразпис.

Въпреки изпратената покана за плащане, такова липсвало. Поради това, ищецът 1 се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 9314/29.12.2023 г. по ч.гр.д.

№ 18966/23 г. на ПРС, връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК бил предявен настоящият иск. Моли се за уважаването му, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 19.12.2023 г. до погасяването. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, макар книжата да са редовно връчени.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 8546/12.07.2024 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната стрА. може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният установителен иск да бъде уважен изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са доказателства за плащане на: 25 лева – ДТ и 150 лева – адв. възнаграждение, съгл.

ДПЗС. Дължат се и разноските в заповедното такова /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 25 лева – ДТ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. З. Й., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405 сумата от 2

264 лева – главница, представляваща цена на предоставена медицинска помощ, консултации и изследвания на новородено д. Е.А.Й. след раждането му за периода 21.03.2023 г. – 23.03.2023 г., дължимо поради напускане на лечебното заведение преди завършване на клиничната пътека, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 19.12.2023 г. до окончателното погасяване, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 9314/29.12.2023 г. по ч.гр.д. № 18966/23 г. на ПРС.

ОСЪЖДА А. З. Й., ЕГН **********, с адрес: .... да плати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.

„Пещерско шосе” № 66, следните суми: общо 175 лева /сто седемдесет и пет лева/ разноски за настоящото производство и 25 лева /двадесет и пет лева/ - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 18966/23 г. по описа на ПРС.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3