Решение № 41 от 25.03.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. П., 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сузана Ем. Полизоева при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно наказателно дело № 20231230200544 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „К.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: /населено място/1, представлявано от управителя – С.С.К., подадена чрез А“ПИ“ Национално тол управление, с вх.№53-00-5554/17.07.2023г. чрез поща срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция №8504434562 на Агенция „ПИ“ при МРРБ, с който за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл.179, ал. 3б от ЗДвП му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева.

Жалбоподателят твърди, че издадения фиш е неправилен, незаконосъобразен и в нарушение на материалния закон, като обосновава своите твърдения, като сочи че съгл. чл.10б, ал.7 от ЗДвП на собственика или ползвателя се предоставя възможност за заплати такса за преминаване през съответния участък в 14 дневен срок, считано от получаване на уведомлението по чл.8, каквато възможност не им била предоставена, както и че съгл. чл.139, ал.7 от ЗДвП е относима към „Водач на ППС“ каквото качество не притежавал жалбоподателя, т.к по смисъла на параграф 6, т.25 от ДР на ЗДвП водач е лицето, което управлява МПС и което сочи че може да е само физическото лице, доколкото такива ограничения за собственикът не са налице, като по този начин мотивира различните задължение за водача на МПС и на собственика на МПС. Навежда се практика в тази насока. Твърди се че само в един участък АО било засечено нарушение от контролното устройство по пътния маршрут, като се навеждат доводи за допусната техническа грешка от страна на ответника по чл.10, ал.1 от от ЗДвП. Твърди, че към датата на нарушението бил спазил всички указания за експлоатация на намиращото се в кабината на влекача устройство, в качеството на ползвател, вкл. за фиксиран монтаж, достъп до ел. захранване и парична наличност. Оспорва приетата с НП фактическа обстановка, досежно посоченото в него обстоятелство, че на 25.01.2021г. няма получени тол декларации, маршрутни карти и надлежно плащане в АПИ. Прави възражение, които съдът възприема като възражение за изтекла давност по смисъла на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като твърди, че фишът е издаден на 25.01.2021г. и заснемането съвпадало с извършването, то издаването не следва да е по-късно 1 от една година от заснемането, като мотивира и връчването да е в този едногодишен срок по чл.34 от ЗАНН. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалвания електронен фиш.

Насрещната страна по жалба – Агенция „П.И.“ взима становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли за потвърждаване на фиша.

В проведено по делото открито съдебно заседание, за дружеството -жалбоподател е депозирано становище от адв. Н.Г. от БАК, който прави искането да се гледа в негово отсъствие, като излага мотиви в подкрепа на заеманата позиция-поддържа се депозираната жалба и се моли за уважаването й, претендират се съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административно-наказващият орган се представлява от упълномощената юрк. Н., която оспорва жалбата, моли за оставянето без уважение, изразява защитно становище и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

За РП Б., ТО гр. П. не изпраща представител.

Процесната жалба е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, /връчена на 05.07.2023г., а жалбата е депозирана на 17.07.2023г., чрез АНО, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 25.01.2021г. в 13:44 часа, ППС товарен автомобил влекач „ДАФ ФТ ХФ 105.460, с рег.№ ***, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке, с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, в Община П., за движение по път А-3 км 163+488, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Нарушението е установено с устройство №10112, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона пътищата, намиращо се на път А-3 км 163+488. Собственикът на когото е регистрирано ППС – то/ползвател се сочи „К.Т.“ ЕООД, с представител С.С.К. - управител, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление /населено място/, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за соченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. За соченото нарушение бил издеден процесния електронен фиш.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: ел.фиш за налагане на имуществена санкция № 8504434562, ведно с известие за доставянето му, Създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП, статични изображения във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег.№ ***, 2 бр. снимки приложение към създадения доклад от електронната система за събиране на пътни такси съгласно чл.167а, ал.3 ЗДвП, справка за собственост на МПС, справка за местонахождението на контролното устройство регистрирало нарушението 10112 издадена от ОПУ - Б., становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ НТУ, ведно с тол декларация за процесната дата и процесното ППС, протокол на УС на АПИ, с което е утвърден образеца на ел. фиш, разрешение за строеж, протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставка и монтажа на нова стационарна контролна точка, извлечение на списъка за републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, както и писмо изх.№2238 от 2

19.02.2024г. на „ИТС“ АД, ведно с технически запис от системата за мониторинг на бордовите устройства за бордово устройство, асоциирано към ППС с рег. № *** в 13:36 часа за 25.01.2021г..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят неговата отмяна.

В съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, респ. на електронен фиш за налагане на административна санкция, наказващият орган е длъжен да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая вмененото на санкционираното лице нарушение се свързва с неизпълнение на задълженията по чл.102, ал.2 от ЗДвП, което е свързано неизпълнение на задълженията по чл. 139, ал.5 и 7 и са във връзка с предходно сочениата разпоредба – собственикът на ППС - да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията пътно превозно средство - да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Следователно предмета на доказване за процесното нарушение включва установяване движение на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за това ППС да са изпълнени посочените по-горе задължения.

Очевидно нито представения по делото снимков материал, изготвен с устройство ID:008749 - елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП /представляващ доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15 от ЗДвП/, нито приетата като доказателство по делото справка за установените нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от Закона за движение по пътищата, доказват по несъмнен начин извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение. Тъкмо обратното – от представената разпечатка на детайлна справка от технически запис от системата за мониторинг на бордовите устройства за бордово устройство, асоциирано към ППС с рег. № *** в 13:36 часа за 25.01.2021г.. лицето, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, с което „К.Т.“ ЕООД е сключило договор, безспорно се установява, че при движението на товарен автомобил с рег. № *** за 25.01.2021г. и не само за тази дата, в ППС е имало налично бордово устройство по см. на §1, т.7 от ДР на Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, което бордово устройство е отговаряло на съответните технически изисквания за целите на тол таксуването. От посочената разпечатка на детайлна справка по несъмнен начин се установява и че от това бордово устройство, непосредствено преди и след сочения час на момента на твърдяното нарушение /в 13:44 часа/, са подавани тол данни, вкл. за навлизането и движението по платената пътна мрежа - А-3 км 163+488 и са генерирани данни за таксуване с тол такси. С оглед на което не може да се приеме за доказано, че собственикът е допуснал движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнил задълженията си по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Всъщност, данните от посочената разпечатка /неоспорена от жалбоподателя/, за регулярно генериране от бордовото устройство в ППС на данни за 3 таксуване на дата 25.01.2021г. по време на движението по целия маршрут /общо 7 страници и половина транзакции/, са по-скоро индиция, че неотчитането на тол данни, вкл. за транзакция на съответно дължимата се тол такса на 25.01.2021г , в 13:44 часа във връзка с движението на товарен автомобил с рег. № *** за 25.01.2021г. по платената пътна мрежа А-3 км 163+488, се дължи на техническа неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна инфраструктура", Електронна система за събиране на тол такси. Ето защо обосновано от гледна точка на доказателствата и правилно от гледна точка на закона настоящият районен съд приема, че не е доказано вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и съответно, че липсва основание за налагане на административна санкция по чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП на собственика на ППС.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че нито доказателствените средства по чл.189, ал.15 от ЗДвП, нито справката по чл.189е, ал.8 от ЗДвП от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, имат „задължителна доказателствена сила, дадена им от материалния закон и в съдебния процес“. По силата на чл. 14, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, с оглед на което в съдебното производство предвидената в чл.189е, ал.9 от ЗДвП доказателствена сила на справката по чл.189е, ал.8 от ЗДвП досежно отразените в нея данни, не може да има за последица нито за отпадане на задължението на санкциониращия орган да установи и докаже извършването на твърдяното нарушение, нито възлагане в тежест на наказаното лице доказването, че не е допуснало вмененото му нарушение. Но дори да се приеме че е допуснато такова, то с оглед установените по делото обстоятелства, по скоро ще обуславят определянето му като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и съответно, че са налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН.