Решение № 5489 от 14.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5489 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100513307 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20053987/19.08.2022 г. СРС, 66 с-в, по гр.д.№ 23415/2021 г. е признал за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против А. Е. С. искове с правно основание чл. 422, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 954,12 лв.главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 22.02.2017 г.- 30.04.2019 до топлоснабден имот с адрес: гр.София, жк **** със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /21.02.2020 г./ до окончателното й погасяване, както и сумата от 148,33 лв.-лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 12.02.2020 г., сума в размер на15,38 лв.-главница за дялово разпределение за периода 01.02.2017 г.-30.04.2019 г. със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /21.02.2020 г./ до окончателното й погасяване, като е отхвърлил иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 1

1 339,87 лв. и за периода 01.05.2016 г.-21.02.2017 г., иска за главница за дялово разпределение за горницата до пълния предявен размер от 16,23 лв. и за периода 01.01.2017 г.-31.01.2017 г., както и иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за горницата до пълния предявен размер от 210,43 лв., а иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2,91 лв. за периода 03.03.2017 г.-12.02.2020 г. в цялост.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника А. Е. С. в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания, че в посочената част същото е неправилно и незаконосъобразно.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил събрания по делото доказателствен материал в цялост и не е взел предвид направените от него възражения.Излага доводи, че ищецът не е доказал кой е бил собственик на процесния имот през исковия период и че първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила е дал възможност на ищеца на основание чл.101 ГПК да представи в четлив вид представените към исковата молба два броя празни листа с рамка в тях.Неправилно съдът е отхвърлил и искането му за представяне на оригинала на представеното нечетливо копие на нотариалния акт.Твърди, че не е доказано качеството му на потребител на топлинна енергия и че имотът е топлофициран.Неправилно съдът е кредитирал техническата експертиза, като твърди, че вещото лице е пристрастно, а заключението се базира само на документи, представени от ищеца и от третото лице-помагач, без да е посетен обекта и без да е извършено измерване.Излага твърдения, че данните от общия топломер не са правилни и точни, тъй като същият не е преминал редовна метрологична проверка.Твърди, че ищецът не е доказал количеството потребена топлинна енергия и нейната цена, нито че ответникът е изпаднал в забава.Поддържа, че таксата за дялово разпределение не следва да се заплаща на ищеца, тъй като той не е изпълнил такава услуга.Твърди, че договорът на ЕС, в която се намира процесния имот и ищеца за извършване на услугата дялово разпределение, е с изтекъл срок, както и че липсва договор между ищеца и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на дялово разпределение.Прави възражение за недействителност на протокола от ОС на ЕС и списъка на етажните собственици, че липсват изравнителни сметки за процесния период, както и че сумите по заявлението за издаване на заповед за изпълнение не отговарят на сумите по исковата молба.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.Претендира 2 разноски.

Ответникът по въззивната жалба- „Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Твърди, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, а оплакванията на въззивника са неоснователни.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„ТоплофикацияСофия” ЕАД твърди, че на 21.02.2020 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№ 3012408 срещу А. Е. С. и З.И. С.а при условията на разделна отговорност /по 1/2/ за сумата от 2 679,74 лв.главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.04.2019 г. за топлоснабден имот с адрес: гр.София, жк **** със законната лихва от 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, 420,86 лв.-мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 12.02.2020 г., 32,46 лв.-главница за дялово разпределение за периода от м.01.2017 г. до м.04.2019 г. със законната лихва от 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,81 лв.-лихва за периода 03.03.2017 г.-12.02.2020 г.С разпореждане по ч.гр.д.№ 9630/2020 г. на СРС, 66 с-в е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците и на ищеца е указано, че може да предяви иск относно вземането си в 1-месечен срок срещу длъжника А. Е. С..Твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е 3 упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ.

Съгласно ОУ в сила от 2016 г. ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като лихва за забава се начислява само за задълженията по чл.32, ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Техем Сървисис” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникъкт му дължи сумата от 1 339,87 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.04.2019 г. за топлоснабден имот с адрес: гр.София, жк **** със законната лихва от 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, 210,43 лв.-мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 12.02.2020 г., 16,23 лв.-главница за дялово разпределение за периода от м.01.2017 г. до м.04.2019 г. със законната лихва от 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 2,91 лв.-лихва за периода 03.03.2017 г.-12.02.2020 г.

Ответникът е оспорил исковете с твърдения, че не е собственик или ползвател на имота и че не е налице договорно правоотношение между него и ищцовото дружество.Твърди, че в процесния имот не е доставяна топлинна енергия в твърдяното количество и цена и че не е титуляр на цитирания от ищеца абонатен номер.Оспорва дължимостта на сумите за дялово разпределение.Твърди, че не дължи мораторни лихви, тъй като не е поставен в забава.Направил е възражение за погасителна давност.Заявява, че не е налице договорно отношение между ищеца и „Техем Сървисис“ ЕООД, както и договорът на ЕС, в която се намира процесния имот, с ищеца за извършване на услугата дялово разпределение е с изтекъл срок.Твърди, че липсват изравнителни сметки и че не е установен и размера на доставеното количество топлинна енергия.Прави възражение, че протоколът от ОС на ЕС и списъка на етажните собственици са недействителни.

Със заявление вх.№ 3012408/21.02.2020 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу З.И. С.а и А. Е. С. за процесните суми при условията на разделна отговорност-по ½ от всеки от тях.На 17.06.2020 г. СРС, 66 с-в, по ч.гр.д.№ 9630/2020 г. е издал заповед за 4 изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Длъжникът А. Е.

С. е подал възражение по чл.414 ГПК.На 24.03.2021 г. СРС е разпоредил да се изпрати съобщение до ищеца за възможността за предявяване на установителен иск относно вземането си срещу А. Е. С..Исковата молба е подадена на 23.04.2021 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

С влязло в сила разпореждане от 22.03.2021 г. СРС е върнал възражението на З.И. С.а срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

На 27.09.2012 г. ОС на ЕС, находяща се в гр.София, жк **** е взело решение за сключване на договор за извършване на дялово разпределение с „Топлофикация София“ ЕАД.

Представен е и договор от 18.10.2012 г., сключен между ЕС в гр.София, жк **** и „Топлофикация София“ ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия.

По делото е представен нотариален акт № 39/1997 г. по нот.д. № 28779/97 г., по силата на който Е.С. С. и съпругата му З.И. С.а са продали на С.Е. С. /баща на Е.С. С./ апартамент № 147 в гр.София, жк ****.

Видно от извършената от първоинстанционния съд справка по реда на Наредба № 14/2009 г. Е.С. С. и З.И. С.а са родители на А. Е. С..Бащата на Е.С.

С.-С.Е. С., е починал на 03.03.2016 г. като вдовец, като синът му Е.С. С. също е починал.

По делото е представено удостоверение на ГИС София в уверение на това, че стар адрес-жк **** се отнася за многофамилна жилищна сграда с пет входа със следния настоящ адрес-жк ****.

Представени са и извлечение от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния период за аб.№ 300684 и съобщения към общи фактури.

От заключението на приетата по делото ТЕ, изготвена от в.л. Б.В.-Т. е установено, че технологичните разходи от отчетеното количество топлинна енергия са приспадани за сметка на доставчика на топлинна енергия.За процесния период дяловото разпределение е извършвано от „Топлофикация София“ ЕАД след отчет на уредите за дялово разпределение дистанционно и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите на СЕС.По време на отчетите са попълвани документи за главен отчет, които са подписани от потребителя.Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки.По данни на ФДР в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и 5 съответно не са монтирани топлоразпределители.От м.01.2018 г. има два водомера за топла вода.За периода 01.05.2016-30.12.2017 г. поради липса на водомери разходът за топла вода се начислява на 2 бр. потребители при норма 140 л на потребител за едно денонощие.ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон.Всяка изравнителна сметка съдържа: топлинна енергия за отопление, включваща само топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за загряване на топла вода.Топлинна енергия за отопление на имота /отдадена от отоплителните тела/ и топлинна енергия за общи части не се начислява.Изчисленията са съгласно Методиката за дялово разпределение към действащата Наредба за топлоснабдяването.Общият размер на дължимите суми за процесния период след съобразяване на изравнителните сметки възлиза на 2 679,75 лв.Общият топломер е преминал метрологични проверки на всеки две години със заключение за съответствие.Сумите са начислявани съгласно в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.