Решение № 578 от 21.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. Пловдив, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000629 по описа за 2022 година

Повод за образуване на настоящето дело е изходяща от В. М. В., ЕГН ********** и А. С. О., ЕГН **********, двамата от **** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 690/ 2020 г. по описа на П.о.с. решение № 260142 от 03.06.2022 г., с което са отхвърлени предявените от В. М. В., ЕГН ********** и А. С. О., ЕГН **********, двамата от **** против З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК *** *** ***, ****, искове за заплащане на следните суми ведно със законната лихва върху всяка една от тях от 06.11.2015 г., представляващи обезщетение за претърпени вреди в резултат на злополука, настъпила на 06.11.2015 г., около 15:30 часа, в района между ЖП гара К. и ЖП гара Х.Д. от км *** + *** до *** – ***, при изпълнение на служебните им задължения за дружеството – изпълнител на обекта: „Ю.Т.Т.“ ЕООД, изразяващи се в обслужване на специализиран автомобил – автокран за разтоварване на бетонни канавки, при която и двамата били поразени от електрически ток при сваляне на канавките с автокран „З.***“ с рег. № ** **** ** и водач - С.В.В., за което деяние същият е признат за виновен с влязла в сила присъда № 260011/13.05.2021 г., постановена по НОХД № 220/2019 г.:

1

- 30 000 лв. в полза на В. М. В. за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на настъпилия инцидент,

- 100 000 лв. в полза на А. С. О., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, настъпили от същия инцидент; както и

- 505, 31 лв. в полза на А. С. О. за направени от него разходи във връзка с лечението му.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго уважаващо исковете.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 28.10.2020 г. в П.о.с. е постъпила изходяща от В. М. В., ЕГН ********** и А. С. О., ЕГН **********, двамата от **** искова молба против З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК *** *** ***, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 01.10.2015 г. между „У.“ ЕООД, в качеството му на възложител и „Ю.Т.Т.“ ЕООД, в качеството му на изпълнител бил сключен договор за строително - монтажни дейности в участъка на ЖП гара К. и ЖП гара Х.Д. от км. *** + *** до км. *** + ***.

На 06.11.2015 г., около 15, 30 ч. между км. 127 и км. 130, докато ищците изпълнявали служебните си задължения към дружеството изпълнител на СМР, изразяващи се в обслужване на специализиран автомобил - автокран за разтоварване на бетонни канавки настъпил инцидент, при който и двамата били поразени от електрически ток. При свалянето на канавките с автокран „З.***“, рег. № ** **** **, водачът му С.В.В. вдигнал прекалено високо стрелата на крана, която се допряла до проводниците на електропреносната мрежа „ниско напрежение“ 20 Kv, вследствие на което възникнала волтова дъга и през стрелата на крана протекъл електрически ток. В този момент ищецът А. С. О. се намирал в близост до предната гума на крана. От джантата й се образувала волтова дъга. Последната пронизала долните крайници на А. и се затворила в земята. В резултат на това той изгубил съзнание. На помощ първо му се притекъл неговият чичо В. М. В., който също бил засегнат от 2 възпроизведената волтова дъга. В последствие се притекли и други работници, които успели да отделят двамата пострадали от автомобила и им оказали първа помощ.

Те били откарани в УМБАЛ „С.Г." ЕАД гр.П..

Там на А. О. били извършени редица прегледи и изследвания.

Установено било наличие на термични травми от трета степен - изгаряния в областта на гърба, на ляв и десен долен крайник и на дясна кубитална област, които причинили разстройство на здравето изразяващо се в затруднение на движенията, физически болки и страдания за период по - дълъг от 30 дни. На 10.11.2015 г. била извършена оперативна интервенция с цел отстраняване на увредената кожа, а на 24.11.2015 г. била направена и кожна трансплантация с автотрансплант взет от дясно бедро. На 03.12.2015 г., А. бил изписан от лечебното заведение с указания за лечение в амбулаторни условия, прием на медикаменти и наблюдение от ОПЛ. Препоръчано му било провеждане на последваща физиотерапия и рехабилитация с цел постепенното му връщане към нормалния ритъм на живот. На 26.01.2016 г. ищецът осъществил консултация със специалист, тъй като движенията му в дясна коленна и раменна става били силно ограничени и болезнени. При извършения преглед се установило наличието на мускулна контрактура на дясна коленна става и му препоръчали провеждане на физиотерапия и лечебна физкултура.

Месеци наред ищецът изпитвал силни болки в областта на получените увреждания. След инцидента походката му станала силно затруднена, а болките и към настоящия момент - неописуемо силни. Обширните белези, огромните цикатрикси от присъдена кожа и изобщо обезобразените части на тялото повлияли изключително негативно на самочувствието му и на неговото емоционалното състояние.

Другият пострадал В. М. В. за разлика от А. О. не бил хоспитализиран след прегледа в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД. Няколко дни след злополуката той постъпил в М.Ц. „В.“ ЕООД поради това, че изпитвал остри болки. Там след проведени изследвания били установени редица увреждания, приложили му медикаментозно лечение и го освободи за лечение в домашни условия.

Тъй като не чувствал подобрение в здравословното си състояние, на 28.11.2015 г. В. осъществил консултация със специалист, при която били установени нА.чни термични изгаряния.

3

Твърди се, че вследствие на инцидента В. получил термични травми от втора степен на дистална фаланга и става на пети пръст на десен горен крайник, горна повърхност на ляв долен крайник, дистална трета на първи пръст на десен долен крайник, задно-вътрешната повърхност на лява мишница. Били установени и контузия на гръден кош придружена с изгаряне на предна мишнична линия на ниво на 10-то ребро и контузия на ляво рамо.

Всички те му причинили разстройство на здравето за период по- дълъг от 30дни.

Твърди се, че въпреки проведеното лечение, пострадалият продължава да изпитва илни болки в областта на получените травми и изгаряния.

Движенията му останали силно затруднени поради силната болка в областта на гръдния кош и левия долен горен крайник. При извършване на обичайните си и ежедневни дейности е нужна подкрепа и съдействие от близките. Всичко това го карало и го кара да се чувства потиснат, безполезен и непълноценен.

С оглед на изложеното двамата ищци считат, че получените физически и емоционални травми и съпътстващите ги болки, страдания, неудобства и затруднения в ежедневието съставляват претърпени от тях неимуществени вреди, които се намират в причинно-следствена връзка с описания инцидент и подлежат на обезщетяване.

В тази връзка е посочено, че към момента на настъпване на злополуката пострадалите нямали сключени трудови договори с дружеството „Ю.Т.Т.“ ЕООД и не били осигурени по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО. Това според ищците било пречка да се квалифицира претърпяната от тях злополука като трудова с оглед чл. 55, ал. 1 от КСО.

Посочено е обаче, че за автокрана е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответния застраховател.

Направен е извод, че двамата ищци могат да претендират с оглед на това от него дължимото им се обезщетение за претърпените от тях вреди от инцидента.

Споменава се, че за обезщетяване на неимуществените вреди на В. М. се дължат 30 000 лв.

За обезщетяване на неимуществените вреди на А. О. следвало да се заплати сумата от 100 000 лв. По отношение на него е посочено, че е извършил и разходи във връзка с лечението си в размер на 505, 31 лв. и те 4 също следва да му бъдат заплатени.

На тази база е отправено искане за осъждане на ответното застрахователно дружество да им ги заплати ведно със законната лихва датата на деликта 06.11.2015 г., до окончателното им изплащане.

В отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че към момента на събитието за автомобила – автокран „З.***“, рег. № ** **** ** е имало валидно сключена застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Твърди обаче, че злополуката станала причина за травмите на ищците не представлява покрит риск по същата, тъй като автокранът е използван не като транспортно средство, а като подемна машина, генератор на двигателна сила, необходима за товарене и разтоварване. Посочено е ,че в този случаи не може да се говори за използване на превозни средства по смисъла на Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на застраховката „Гражданска отговорност“ при използване на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка. В подкрепа на това застрахователят се позовава и на Решение от 28.11.2017 г. по дело C 514/16 на СЕС

Наред с това ответникът е оспорил твърдението за настъпили неимуществени вреди, обосноваващи претендираните суми, периода, през който същите са търпени, провеждане на лечение и т.н.

Изразено становище за неоснователност на исковете, а в условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните обезщетения като неотговарящи на критерия за справедливост залегнал в чл.

52 от ЗЗД.

По отношение на предявената претенция за законна лихва е направено възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 111 от ЗЗД.

В ДИМ от страна на ищците е изразено становище за неоснователност на направените с отговора защитни възражения. По подробно е взето отношение по твърдението, че инцидентът не съставлява покрит риск по сключената застраховка. За аргументиране неоснователността на същото е направено позоваване на чл. 257, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 от КЗ (отм.). За цитираното в отговора решение на СЕС е казано, че е неотносимо към настоящия случай, тъй като не касаело специализирана машина, каквато е 5 процесният кран.

Във връзка с възражение за изтекла погасителна давност е заявено, че претенцията за законна лихва се поддържа от 26.10.2017 г.

Отговор на ДИМ не е подаван.

Така съдът след събиране на поисканите и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В него след анализ на доказателствата и относимата към спора нормативна уредба е прието, че в момента на инцидента автокранът не е бил използван като транспортно средство, а за товарене на бетонни канавки, т.е. използвала се е подемната му двигателна сила, което водело до извод, че злополуката не съставлява покрит от полицата застрахователен риск, подлежащ на обезщетяване. В подкрепа на това е направено позоваване на разясненията, дадени в решение на СЕО о т 28 ноември 2017 година, постановено по дело C‑514/16 относно понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата.

Посочено е също, че от данните по делото можело да се приеме, че двамата ищци са изпълнявали трудови функции при трето за настоящото дело лице, което предполагало, че между тях е имало възникнали и трудови правоотношения. Последните пък били основание за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ. Това изключвало общата гражданска отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, а именно тя се покривала от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“

На база изложеното двата субективно съединени иска са отхвърлени.

Недоволни от решението останали ищците и подали жалбата довела до започване на настоящето производство.

В нея се говори за неправилност на решението като се оспорват изводите на ПОС за липса на застрахователно събитие, което да попада в обхвата на чл. 226 от КЗ/отм./ В подкрепа на това са цитирани текстовете на чл. 257 ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 264 ал.1 от КЗ /отм./. Споменава се, че в случая няма как злополуката да е причинен от автокрана като самостоятелна вещ при условие, че кранът е част от самото моторно превозно средство и за работата му като подемно съоръжения е нужно да работи двигателя на превозното 6 средство, който му дава тяга.