Определение № 332 от 12.09.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. Пловдив, 12.09.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. П.а

Румяна Ив. Панайотова като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20225000500427 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В. Г. Б. чрез процесуалния му представител адвокат К.П. против решение № 197/18.02.2022 г., постановено по гр.д. № 1161/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с., като по отношение обжалването на решението в частта, в която е прекратено производството по делото относно предявения отрицателен установителен иск за сумите 170,50 лв. разноски в изпълнителното производство и 1 931,26 лв. разноски на взискателя, тя има характер на частна жалба. Жалбоподателят твърди, че в тази част решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила и норми, тъй като разноските, макар да не се включват в изпълнителния лист, са част от изпълнението и размерът им и тяхната дължимост могат да бъдат установени в исковия процес, насочен против цялото изпълнение, поради което моли да бъде отменено решението в тази част, ведно с всички законни последици.

Ответникът по частната жалба Т. В. Б. чрез процесуалния си представител адвокат М.Г. счита, че тя е неоснователна и моли съда да я остави бед уважение.

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и 1 редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Гр.д. № 1161/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с. е било образувано по предявените от В. Г. Б. против Т. В. Б. обективно съединени искове по чл. 439, ал. 1 от ГПК за недължимост на суми по изп.д.

№ 20215530403009 по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Стара Загора, преобразувано под № 4112/2021 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Пловдив, а именно: 17 000 лв., представляващи неизплатена издръжка за периода 01.01.2014 г. – 28.01.2021 г., 6 156,45 лв. лихви върху главницата, 170,50 лв. разноски по изпълнителното дело и 1 931,26 лв. разноски на взискателя.

С обжалваното решение е признато за установено, че В. Г. Б. не дължи на Т. В. Б. сума в общ размер на 7 400 лв., от която 2 400 лв. сбор от присъдена месечна издръжка /по 200 лв. месечно/ за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. като погасена чрез плащане, 2 600 лв. месечна издръжка за периода 01.01.2015 г. - 28.01.2016 г. като погасена по давност и 2 400 лв. сбор от присъдена месечна издръжка за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. като погасена чрез плащане, и 2 502,26 лв. начислена законна лихва върху месечните издръжки за периодите 01.08.2014 г. - 31.12.2014 г., 01.01.2015 г. 28.01.2016 г. и 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 223/2006 г. на Районен съд - Чирпан и е образувано изп.д. № 20215530403009 по описа на ДСИ при РС - Стара Загора, преобразувано под № 4112/2021 г. на ДСИ при РС - Пловдив, отхвърлен е искът за главницата за разликата над 7 400 лв. до пълния предявен размер от 17 000 лв., тоест за сумата 9 600 лв., представляваща месечна издръжка за периодите 01.02.2016 г. - 31.12.2018 г. и 01.01.2020 г. - 28.01.2021 г. и искът за лихвата за забава за разликата над 2 502,26 лв. до пълния размер от 6 156,45 лв. върху просрочените месечни вноски за издръжка за януари 2014 г. - юли 2014 г. включително, февруари 2016 г. - декември 2018 г. включително и 01.01.2020 г. - 28.01.2021 г., производството по делото е прекратено в частта относно предявения отрицателен установителен иск за сумите 170,50 лв. разноски по изпълнителното дело и 1 931,26 лв. разноски на взискателя като недопустимо, Т. В. Б. е осъдена да заплати на В. Г. Б. 945 лв. разноски по делото съобразно уважената част на исковете и В. Г. Б. е осъден да заплати на 2

Т. В. Б. 392 лв. разноски за производството.

Процесуалният въпрос, който трябва да се разгледа в настоящото производство, е дали решението в частта, в която производството по делото е прекратено /в тази част с характер на определение/ е правилно.

С иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспори изпълнението, като установи, че въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, той не дължи претендираното от кредитора вземане.

Вземането като притезателно и относително субективно право е установено с влязъл в сила съдебен акт, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, който дава право на кредитора да иска от длъжника осъществяването на определен резултат.

Следователно размерът на вземането е установен в предходно исково производство, посочен е в изпълнителното основание и предмет на преценка в производството по чл. 439 от ГПК е дали установеното и индивидуализирано вземане все още съществува в този размер или е погасено изцяло или частично с някакъв способ.

Разноските, които са направени или ще бъдат направени в изпълнителното производство през времетраенето на исковия процес по чл.

439 от ГПК, не могат да бъдат предмет на установяване или отричане, като след приключване на гражданския спор в зависимост от неговия изход съдебният изпълнител ще ги определи, а неговият акт ще подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че решението в частта, в която производството по делото е прекратено, е правилно и законосъобразно, като то следва да бъде потвърдено в тази част, а подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В. Г. Б. от гр. С. З., ул. К. И., № **, ет. *, ап. *, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. Т. в. № ** /чрез адвокат К.П./ въззивна жалба вх. № 6420/10.03.2022 г. в частта, в която 3 се обжалва решение № 197/18.02.2022 г., постановено по гр.д. № 1161/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с., в частта, в която е прекратено като недопустимо производството по делото относно предявения от В. Г. Б. против Т. В. Б. отрицателен установителен иск за сумите 170,50 лв. разноски в изпълнителното производство и 1 931,26 лв. разноски на взискателя.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4