Решение № 64 от 02.08.2024, Районен съд - Тервел

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Тервел , 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ганчо М. Драганов при участието на секретаря М.Т.Д. като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело № 20243250100114 по описа за 2024 година

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх.№727 от 03.04.2024г. от С. А. А. с ЕГН:********** с адрес ***********, чрез адв.К. Т. от АКДобрич, със съдебен адрес ***************, срещу ТП на НОИ гр.Добрич, с правно основание чл. 124 от ГПК, и чл.3 вр. с чл.1 от ЗУТОССР, за постановяване на решение, по силата на което да бъде признато за установено съществуването на претендиран от нея трудов стаж за пенсиониране при работодател „Добрич-Тх“- Обувен завод Толбухин, обл.Добрич от 2(две) години и 7(седем) месеца за периода от 01.02.1987г. до 01.08.1989г., при пълно работно време - осемчасов работен ден, петдневна работна седмица на длъжност „Работник“ при заплащане ежемесечно сума в размер на 155.00 лева заплата, както и осигурителен такъв при внасяни от страна на работодателя осигурителни вноски за периода.

Разноски не се претендират.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила като „Работникръчничка“ в „Добрич Тх“- Обувен завод Толбухин в цеха в с.З., обл.Добрич.

Сочи, че от периода притежава трудова книжка с предишните и имена С.А.П., в която трудовия стаж за отделни периоди е нанесен, има печати и е пресметнат в книжката, но липсва период от две години и седем месеца, през 1 които е работила и не се е местила, но тъй като са били смутни времена е възможно поради изселванията и покрай преименуването да е бил направен пропуск. За ищцата не е станало ясно защо периода от 1989 година до 1990 е бил отразен в трудовата и книжка, а годините в които е била преназначена не са отбелязани. Потърсила е начин да установи стажа си от компетентните органи, но там нямали данни за нея като работник. Сочи, че се е снабдила с удостоверение от НОИ-Добрич. Открила е свои колеги - С.Х.М. и М.Ш.Х., с които е работила по това време в цеха в селото, както и запис в трудовите им книжки. Предвид факта, че периода е значителен, а в нейната трудова книжка не е заверен и не може да бъде отчетен пред НОИ, за нея е възникнал правен интерес да установи наличието на трудов стаж за периода 01.02.1987г01.08.1989 година, като „работник“, на пълен работен ден.

С разпореждане по чл.131 от ГПК Тервелски районен съд е изпратил на ответника ТП на НОИ – Добрич препис от исковата молба и от доказателствата към нея.

В законоустановения едномесечен срок не е бил получен писмен отговор по отношение на исковата молба от ответника ТП на НОИ – Добрич по отношение на исковата молба, същият не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, както и не е представил писмени такива. Ответникът също така не е упражнил правата си по чл.211 ал.1, чл.212 и чл.219 от ГПК в следствие на което губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния представител адв.К.Т. поддържа предявения иск, моли за уважаването му, а ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

Искът като предявен от лице разполагащо с активна процесуална легитимация пред надлежния съд се явява допустим.

По делото са приети представените от ищцовата страна писмени доказателства -заверени копия на: лична карта; трудова книжка на С.А.П.; удостоверение с изх.№5510-24-1/25.03.2024г. на НОИ; удостоверение за идентичност на лице с различни имена; трудова книжка на С.Х.М. /С.Р.М./; трудова книжка на М.Ш.Х./М.А.Ю./

По делото бяха допуснати и изслушани свидетелите С.Х.М. и М.Ш.Х., 2 без роднинска връзка с ищеца по делото, които твърдят, че през процесния период са работили заедно с ищцата в цеха в с.З.. Твърдят, че ищцата е работила като машинистка и не е напускала през това време работа.

Въз основа на събраните доказателства преценени в тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 1, ал.1 т.3 от ЗУТОССР по реда на този закон може да се установява: времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Съгласно ал. 3 по реда на този закон не може да се установява размер на трудово възнаграждение и на осигурителен доход.

Ищецът претендира установяване на наличие на трудово правоотношение между него и Обувен завод „Добрич“ гр.Толбухин.

Доколкото работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник, съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗУТОССР, искът е предявен само срещу съответното на работодателя териториално поделение на Националния осигурителен институт в случая ТП на НОИ гр.Добрич.

Въз основа на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства съдът намира, че искът се явява неоснователен.

В представеното удостоверение №5510-24-1/25.03.2024 г. на ТП на НОИ гр.Добрич е отразено, че липсват данни за положен от лицето С. А. А./С.А.П. с ЕГН**********, с адрес с.Жегларци, ул.8, №21 трудов/осигурителен стаж за периода месец септември 1983 година - месец септември 1989 година при работодател/осигурител Обувен Завод Добрич, цех З.. Като забележка е отразено, че е извършена проверка на двама нейни колеги от същия цех и сестра и. И трите лица фигурират, но лице с горепосочените имена фигурира само за периода по трудова книжка и периодите съвпадат.

Съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели относно това, че са работили заедно с ищцата през процесния период. Видно от представените заверени копия на трудовите книжки, същите са водени изрядно в периода, в който са работили в същото предприятие. Поради това съдът приема, че отразеното в трудовата книжка на ищцата е вярното обстоятелство за периода, в който същата е работила в предприятието. Още повече, че книжката е приключена два пъти. Съпоставяйки трите писмени 3 доказателства – трудови книжки, съдът може да направи извод, че трудовия стаж е отразен коректно.

Отделно от това, видно от удостоверението на ТП НОИ-Добрич и от трудовата книжка на ищцата е, че липсва период за положен труд от месец септември 1983 година до месец септември 1989 година при работодател/осигурител Обувен Завод Добрич, цех З. и тези периоди съвпадат.

Незнайно защо ищцата претендира да й бъде признат за трудов стаж само периода от 01.02.1987 година до 01.08.1989 година.

С оглед на горното съдът намира, че предявения иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските: Според тълкувателно решение № 2 от 06.06.2016 г. по тълк.д. № 2/2015 г., на ОСГК на ВКС в производството по чл.1,ал.1,т.3 от ЗУТОССР са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските. Това решение е задължително за съдилищата относно установената в него съдебна практика. С оглед изхода на делото и доколкото разноски не се претендират, съдът не следва да присъжда такива.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният на основание чл. 124 от ГПК, и чл.3 вр. с чл.1 от ЗУТОССР иск от С. А. А. с ЕГН:********** с адрес ***********, чрез адв.К. Т. от АКДобрич, със съдебен адрес *************** срещу ТП на НОИ гр.Добрич, за постановяване на решение, по силата на което да бъде признато за установено съществуването на претендиран от нея трудов стаж за пенсиониране при работодател „Добрич-Тх“- Обувен завод Толбухин, обл.Добрич от 2(две) години и 7(седем) месеца за периода от 01.02.1987г. до 01.08.1989г., при пълно работно време - осемчасов работен ден, петдневна работна седмица на длъжност „Работник“ при заплащане ежемесечно сума в размер на 155.00 лева заплата, както и осигурителен такъв при внасяни от страна на работодателя осигурителни вноски за периода.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд град Добрич.

4

Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________ 5