Определение № 206 от 22.08.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. Варна, 22.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600279 по описа за 2025 година , при произнасянето взе предвид следното:

Производството е по глава ХХII от НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от адв.Б. И. – защитник на осъдените Й. С. и А. К., против определение рег.№164/11.07.2025 година по НОХД №160/2024 година, с което е реализирано произнасяне по веществените доказателства и прилагането на чл.53 от НК.

С жалбата се прави искане за отмяна на определението, защото е необосновано и незаконосъобразно – приложен е чл.53, ал.1, б.а от НК по отношение на имущество, иззето от дома на осъдения К., без да е изяснено дали то е средство на престъплението и чия е неговата собственост, и тъй като би следвало съдебният акт да се постанови в открито заседание с призоваване и изслушване на страните.

Настоящият състав на Апелативен съд - Варна, проверявайки обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение, установява следното:

Частната жалба е допустима, преценена по същество е основателна.

Производството по НОХД №160/2024 година на Окръжен съдТърговище е образувано по внесен обвинителен акт от съответната първоинстанционна прокуратура, с който на М.Б., Й. С., А. К. и М.Х. са били повдигнати обвинения за престъпления от общ характер – по чл.354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК за първите двама подсъдими, по чл.354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК за подс.К. и за съвкупност от две престъпления по чл.354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 и по чл.354а, ал.1 от НК за подс.Х..

Делото е приключило със споразумение за решаването му в съдебното производство – 1)на 13.01.2025 година по отношение на подсъдимите К., С. и Б. (НОХД, т.2, л.491, л.499 и л.506) и 2) на 10.06.2025г. спрямо подс.Х. (НОХД, т.2, л.578). С оглед разпоредбата на чл.383, ал.2 от НПК въпросът по 1 приложението на чл.53 от НК, както и за останалите веществени доказателства, е останал за разрешаване в процедура по чл.306 от НПК.

Такава процедура е проведена по служебна инициатива на съда на 11.07.2025 година, когато с определение рег.№164/11.07.2025 година в закрито съдебно заседание и в едноличен състав, първият по степен съд е приложил чл.354а, ал.6 от НК по отношение на предмета и средствата на престъпленията, за редица други веществени доказателства е приел също да са средство на престъпленията и те са били отнети в полза на държавата по реда на чл.53, ал.1, б.а от НК, трета група веществени доказателства са счетени за вещи без практическо приложение, без стойност и изгубили значението си, което е послужило за основание да се приложи чл.132, ал.2 от Правилника за администрацията на съдилищата.

Във връзка с горното произнасяне са били допуснати съществени процесуални нарушения, неотстраними в производството пред въззивния съд.

Макар при проверка на определението този съд да е задължен да реши въпросите по предмета на делото с акт по същество, то в настоящия случай реализирането на правомощието се явява невъзможно, т.к. проведената процедура пред първата инстанция е порочна и е довела до съществено ограничаване на процесуалните права на страните. На първо място обжалваният съдебен акт е постановен от незаконен съдебен състав.

Първоинстанционният съд не е съобразил, че в производствата по чл.306 от НПК се прилага общият принцип по чл.28, ал.1 от НПК – съдът е дължал произнасяне в състав от един съдия и двама съдебни заседатели с оглед на квалификацията на престъпленията, за които на К., С., Б. и Х. са били повдигнати обвинения (в този смисъл Р 428-2013- 1 н. о.). На следващо място въпросите за отнемане в полза на държавата на предмета и средствата на престъпленията са разрешени вместо в открито съдебно заседание по чл.306, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НПК, по неприложимия ред на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, като по този начин страните са били от лишени от призоваване и лично участие в производството, в което биха могли да представят доказателства, да правят искания, бележки и възражения, включително правата им са били съществено ограничени и чрез постановения съдебен акт, в който липсват мотиви.

При допуснатите процесуални нарушения от категорията на абсолютните, проверяваното определение подлежи на отмяна, включително и в частта спрямо необжалвалите осъдени Б. и Х.. Визираните пороци не биха могли да се отстранят от въззивния съд, т.к. дори и той да проведе открито съдебно заседание, неговият съдебен акт би се явил окончателен, което също би довело до сериозно ограничение на възможността страните в процеса да упражнят изрично гарантираните им процесуални права.

По изложените съображения, въззивният състав

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение рег.№164/11.07.2025 година по НОХД №160/2024 година и връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав по реда на чл.306, ал 2 вр. ал.1, т.1 от НПК.

2

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3