Решение № 260013 от 10.05.2022, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260013 гр.Русе, 10.05.2022г

Русенски

Окръжен съд….гражданска колегия….в открито съдебно заседание на 11 април през 2022г…….в състав:

Председател:

Галина Магардичиян при секретаря Ева Димитрова и в присъствието на прокурора Г. Манолов като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 975 по описа за 2014г, за да се произнесе, съобрази :

Съдът е сезиран с искове, предявени от Н.Г.Г. срещу Народно събрание на Република България, Върховен Административен съд и Национална агенция за приходите по искове с правно основание чл.4 § 3 договора за Европейски съюз и чл.7 от Конституцията на Република България.

С влязло в сила Определение № 1338 от

02.11.2015г е прекратено производството по отношение на предявените от Н.Г. и „МВ Професионал“ ЕООД- в несъстоятелност към момента на завеждане на иска, а понастоящем заличен търговец, срещу НАП за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с обявените за нищожни РА № ********** от 04.07.2008г и Р № ********* от 02.12.2008г, издадени от главен инспектор на приходите при ТД на НАП-Русе, както следва: обезщетение в полза на Н.Г. в размер на 40 000лв и обезщетение в полза на „МВ Професионал“ЕООД в размер на 300 000лв и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд-гр.Русе.

С Определение № 260 136 от 02.06.2021г, поради заличаване на търговеца в търговския регистър с Решение № 18 от 14.02.2019г по търг.д.№ 130/10 по описа на РОС,влязло в сила на 28.02.2019г, съдът е прекратил производството по настоящото дело по отношение на ищеца „МВ Професионал“ЕООД –заличен търговец. Същото е потвърдено с Определение № 339 от 22.07.2021г по в.ч.гр.д.№ 267/21 по описа на ВТАС, което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 60319 от 18.10.2021 по ч.гр.д.№ 3488/21 по описа на ВКС.

Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди Народно събрание на Република България, Върховен Административен съд и Национална агенция за приходите солидарно да заплатят на Н.Г. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 60 000лв, след уточнение на иска с молба вх.№ 11550 от 26.10.2015г, подробно изложени в част ІV и V, 5.1, 5.2 и 5.3 от обстоятелствената част на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане.

В исковата молба се излагат твърдения, че твърди, че от 2008г срещу „МВ Професионал“ЕООД-към настоящият момент заличен търговец, чиито едноличен собственик на капитала е бил ищецът Н.Г., са инициирани множество данъчни проверки и ревизии. В хода на тези ревизии са наложени запори върху банкови сметки на дружеството и са наредени „служебно“ преводи на суми, по сметка на Национална агенция за приходите/НАП/. Това е довело до невъзможността на дружеството да се разплаща със съконтрагентите си от Китайска народно-демократична република/ КНРД/, лизингодателите и с кредитните институции. В последствие част от ревизионните актове са отменени, прогласени за нищожни от съда, а друга част са потвърдени, въпреки противоречието им с правото на Европейския съюз/ЕС/.

Твърди се, че Ревизионен акт/РА/ № *********/04.07.2008г на главен инспектор на приходите при ТД на НАП-Русе, с които са установено задължения за заплащане на КД и ДДС в общ размер на 40 507.51лв, с две платежни нареждания от 28.07.2008г ПИБ-Русе служебно нарежда по сметка на ТД на НАП-Русе два банкови превода от 5 724.21лв / за задълженията по ДДС, установено в т.1.7 от РА/ и от 35 056.15лв/ за задълженията за КД по т.1.7 от РА/ С Решение № 514 от 03.09.2008г на директора на „ОУИ“-Варна РА е отменен по отношение на задълженията за КД и е потвърден в частта, свързана с облагане с ДДС.

Преписката е върната на органа на ревизия за извършване на нова ревизия за определяне на задълженията за КД. Дружеството е обжалвало РА и потвърждаващото го решение от 03.09.2008г пред Административен съд-гр.Варна. С Решение № 247/19.02.2009г по адм.дело № 2580/08 РА е потвърден. С Решение № 12118/16.10.2009 на ВАС по адм.дело № 5989/09 РА е прогласен за нищожен, а първоинстанционното решение е отменено. Основанието за нищожността е наличието на влязъл в сила Акт за прихващане и възстановяване № 7889/30.10.200, с който за дружеството са признати права. Обоснована е неприложимостта на новите разпоредби на чл.129,ал.3 ДОПК. Така, въпреки, че РА е бил нищожен, сумата от 40780.35лв е приведена по сметка на НАП на 28.07.2008, а банковите сметки на дружеството остават запорирани защото производството по обжалване на РА не е било приключило.

Твърди се, че междувременно, няколко месеца след започване на първата ревизия, е възложена нова ревизия на дружеството. С РА №

*********/11.11.2008г на инспектори на ТД на НАП-Русе са възприети доводите в издаденият ревизионен доклад и са установено задължения в общ размер на 14 195.88лв.Дружеството подава жалба. В хода на проверката са наложени предварителни обезпечителни мерки с налагане на пореден запор върху банковите сметки на дружеството. Дружеството подава молби за замяна на мерките- на 27.10.2008г и на 01.12.2008г, но същите не са уважени. Междувременно публичният изпълнител изпраща на „ПИБ“АД разпореждане изх.№ 70481 от 01.12.2008г за прехвърляне по сметка на НАП на сумата от 14 195.88лв.Запорите върху банковите сметки на дружеството са вдигнати едва на 22.01.2009 в изпълнение на постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки, на основание чл. 225, ал.1, т.2 и т.5 ДОПК-поради „незабавното“ привеждане на дължимата сума, в изпълнение на разпореждането от 01.12.2008г. С Решение № 1679/19.10.2009г на АСВ жалбата срещу РА е отхвърлена, а с Решение № 2427 от 23.02.2010 на ВАС по адм.д.№ 15346/2009г решението на АСВ е потвърдено. И данъчните власти и съда се позовават на разпоредбата на чл.6, ал.2,т.3 ЗДДС, която противоречи на чл.24, т.1 и чл.168 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Това е установено с Решение от 16.02.2012 на СЕС по дело С-118/11.

Цитираното решение провокирало законодателно изменение, считано от 01.01.2014г. в чл.6, ал.2,т.3 ЗДДЕ.

Според мотивите на законопроекта за изменение на ЗДДС, предложените изменения са в съответствие с решението на СЕС по дело С-118/11. Така, въпреки че е била налице доставка, в резултат на което дружеството е имало право на данъчен кредит, сумата от 14 195.88лв е приведена по сметка на НА на 01.12.2008г, а банковите сметки на дружеството остават запорирани до края на м.януари 2009г.

Междувременно със Заповед № 800511 от 16.09.2008г на началник сектор „Ревизии и проверки“ в ТД на НАП-Русе е възложена трета ревизия. С РА № ********* от 01.12.2008г на главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Русе са установени задължения за КД в размер на 35 780.13лв. С постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 24.10.2008г публичният изпълнител налага запор върху банковите сметки на дружеството за предполагаемия размер на задълженията-35 744.36лв. Молбата на дружеството от 01.12.2008г за замяна на обезпечителните мерки е оставена без уважение, а с разпореждане за изпълнение на запорно съобщение от 22.12.2008г публичният изпълнител разпорежда „незабавно“ привеждане на сумата от 35 749.11лв по банкова сметка ***, което е направено „служебно“ на 29.12.2008г. Едва месец след привеждане на сумата, с постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки, запорите са вдигнати. С Решение на директора на Дирекция на „ОУИ“ № 3 от 05.02.2009г РА е потвърден. С Решение № 498/09.03.2010 на АСВ, РА е отменен частично, а с Решение № 401 от 11.01.2011 на ВАС, РА е обявен за нищожен. Така, въпреки, че РА е бил нищожен, сумата от 35 749.11лв е приведена по сметка на НАП на 29.12.2008г, а банковите сметки на дружеството остават запорирани до края на м.януари 2009г.

Така в резултат от наложените запори и „служебно“ приведените по сметка на НАП суми „ дружеството „МВ Професионал“ЕООД се оказало в невъзможност да заплаща редовно кредитните вноски по договор за банков кредит № 05-0009/06.03.2008г и Анекс № 1 от 14.03.2008г, сключен с „Юробанк и Еф Джи България“АД и кредита е станал предсрочно изискуем; невъзможност да заплаща редовно лизинговите вноски по договор за лизинг № 006657 от 28.02.2008г с „И Еф Джи ауто Лизинг“ЕООД; невъзможност да заплаща редовно договорените суми за доставка на стоките, с което търгува дружеството, в резултат на което голяма част от стоките не са доставени и дружеството не може да осъществява търговски дейност и да генерира приходи и да се разплаща със съконтрахентите си. Затова на 09.04.2010 дружеството подава молба до РОС за откриване на производство по несъстоятелност. В молбата е посочено, че от април 2010 дружеството не осъществява търговска дейност, няма доходи и има множество задължения. С Решение № 56 от 17.05.2010 РОС обявява дружеството в неплатежоспособност с начална дата 31.12.2008г и открива производство по несъстоятелност. С Решение № 153 от 15.02.2012 РОС обявява дружеството в несъстоятелност и постановява прекратяване на дейността му.

Счита, че Народното събрание на

Република България, НАП и Върховния административен съд/ВАС/ носят отговорност във връзка с отказа да бъде признато право на данъчен кредит по отношение на доставка по договор за финансов лизинг от март 2008г, по следните съображения :

Предпоставките за възникване и упражняване на право на данъчен кредит произтичат от разпоредбите на чл.63, чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 относно общата система на данъка върху добавената стойност. Според данъчните власти и ВАС, фактическото предаване на автомобила до договора за лизинг с „Е Еф Джи Ауто Лизинг“ЕООД, не представлява „доставка“. Това заключение е основано на чл.6,ал.2,т.3 ЗДДС. Тази норма към март 2008г не признава характер на „доставка“ на фактическото предаване на стока по договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността на стоката. Тази разпоредба противоречи на чл.24, т.1 и чл.168 от цитираната директива и Решение от 16.02.2021 на СЕС по дело С-118/11. Това е признато изрично от ответника Народно събрание на Република България в мотивите към законопроекта за изменение на чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС. Следователно, въпреки че правото на ЕС е задължително за националния съд от 2007г, въпреки задълженията на Народното събрание да имплементира точно Директива 2006/112/ЕО и въпреки задълженията на националните власти да прилагат правото на ЕС, дори ако националното право му противоречи, „МВ Професионал“ЕООД е било лишено от правото му на приспадане на данъчен кредит за плащането на ДДС във връзка с доставката на автомобила от март 2008г по договора за финансов лизинг. Затова счита, че за дружеството възниква право на обезщетение за вредите, които е претърпяло от нарушения на правата му, произтичащи от неточното имплеметиране на посочената директива. Отговорност следва да понесат всички национални органи, допринесли за нарушението. В конкретният случай това са Народното събрание на Република България, Национална агенция за приходите и Върховен административен съд.

Народното събрание на Република

България не е изпълнило задължението си за правилно транспониране на Директива 2006/112/ЕО като е оставила в сила национален регламент, който изключва признаване право на данъчен кредит в хипотези, в които това право е гарантирано от правото на ЕС. Освен това, като е установило регламент, категорично противоречащ на правото на ЕС, Народното събрание е допуснало нарушение на принципите на данъчен неутралитет, законност и правна сигурност-общи принципи за държавите-членки и основни принципи в правото на ЕС.

Затова Народното събрание носи отговорност за вредите, причинени на дружеството, в резултат на разпоредбата на чл.6, ал.2,т.3 ЗДДС в редакцията й към 2008г.

В нарушение на разпоредбите на пряко приложение на чл.168 и чл.176 от Директива 2006/112/ЕО, както и на принципа на данъчния неутралитет, данъчните власти на Република България неправомерно са отказали на дружеството „МВ Професионал“ЕООД право на данъчен кредит и са начислили ДДС с лихви върху него. Поради това Национална агенция за приходите носи отговорност за вредите , причинени на дружеството, в резултат на извършеното нарушение на правото на ЕС.