Решение № 1354 от 19.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1354 гр. Пловдив, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. В. Въззивно гражданско дело № 20245300502304 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. И. Ш. от *** срещу решение № 260003/15.04.2024г. на Асеновградски районен съд, първи граждански състав, постановено по гр.дело № 570/2020г. С обжалваното решение е отхвърлен предявения иск от М. И. Ш. ЕГН ********** от *** срещу В. И. Г. ЕГН ********** от *** за намаляване на дарението оформено с нотариален акт №25, том ХІ, дело №***. и извършено от И. Г. К. и съпругата му С. Х. К. в полза на В. И. Г. на следния недвижим имот: 4/5 идеални части от поземлен имот №*** по КККР на гр. Асеновград, кв. Долни Воден, адрес: ***, площ: 2224 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 018028, съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ведно с 4/5 идеални части върху всички приращения и подобрения в имота, до размер на 2/3 идеални части, необходими за допълване на запазената част на М. И. Ш. от наследството на С.

Х. К., починала на ***г. и от наследството на И. Г. К., починал на ***г.

1

Решението се обжалва изцяло . Жалбоподателката Ш. твърди, че съдът неправилно е приел, че не са налице основания за спиране на давността през периода *** - датата на смъртта на С. К. до датата на подаване на исковата молба - 21.04.2020 година, като ответникът по настоящото дело е водил два пъти дела за оспорване на това дарение и не е било ясно кой е бил ответник по настоящия иск. Сочи се, че следва да се има предвид и постановеното спиране по Закона за мерките и действията по време на извънредно положение. Сочи се, че се оспорват изготвените заключения и оценки на недвижимите имоти, като се намира, че същите не следва да се кредитират. Иска се отмяна изцяло на решението и отхвърляне на иска с присъждане на разноските.

В срок е постъпил отговор от В. Г., с който решението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване. Претендират се разноските по делото

Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Правилно РС Асеновград е приел, за доказано по делото, че по договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт №119/2006г. по описа на нотариус К. И. К. е придобил 3/5 идеални части от правото на собственост върху ПИ ***. Прието е за безспорно, а и с оглед отразеното в удостоверенията за наследници и възрастта на купувача е прието, че това е станало през време на брака му със С. К.. Ето защо и тъй като основанието е възмездно, идеалните части от правото на собственост са станали съпружеска имуществена общност. Страните не са посочили доказателства относно начина на придобИ.е на 1/5 идеална част, но с оглед удостоверението за наследници на Г. С. К. и обстоятелството, че прехвърлителите по описания договор и И. К. са деца на същия, АРС приема, че тя е придобито от него по наследство и съответно не съставлява съпружеска имуществена общност. С нотариален акт 2

№25/2008г. И. К. и С. К. са дарили на В. Г. притежаваните от тях 4/5 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот ***, ведно с 4/5 идеални части от всички подобрения и приращения в имота.

По въпросите за собствеността на имота предмет на делбата и надлежния ответник по делото, то РС Асеновград правилно приема, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №1930/2019г. по описа на АРС е признато за установено по отношение на К. Ш., че В. Г. е собственик на 4/5 идеални части от ПИ ***, ведно с 4/5 идеални части от правото на собственост върху намиращите се в него сгради 1 и 2, като от мотивите към него е видно, че правното основание за това е процесният договор за дарение.

С оглед на изложеното по-горе следва изводът, че с него И. К. е дарил 1/5 идеална част, а той, заедно със съпругата си – общо 3/5 идеални части от правото на собственост.

Правилно РС Асеновград, при изчисляване на наследстваната маса приема, че към момента на смъртта на С. К. е притежавала ½ идеална част от правото на собственост върху ПИ *** и върху намиращите се в него сгради, чиято стойност към момента на открИ.е на наследството, установено със заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, е 45 670 лева. Към нея се добавя дарението според стойността му към откр И.е на наследството. Дарението е на 3/10 идеални части от правото на собственост върху имот *** или същото е на стойност 24 756 лева, съгласно заключението на вещото лице. По изложените по-горе съображения запазената част на ищцата от наследството на С. К. е ¼ от образуваната маса по чл.31 от ЗН, която е в общ размер от 70 426 лева, или 17 606,50 лева. АРС стига до правилния изводи, че същата е нарушена вследствие на извършеното дарение, тъй като стойността на полученото от ищцата по наследство С. К. е 15 223,33 лева (стойността на 1/6 идеална част от правото на собственост върху ПИ *** и построените в него сгради). Ето защо правилен е извода на РС Асеновград, че з а ищцата Ш. е възникнало правото да иска намаляване на дарението до размер, необходим за допълване на запазената й част или на парична равностойност 2 383,17 лева.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката М. И. Ш., с което се оспорват изготвените заключения и оценки на недвижимите имоти, като се намира, че същите не следва да се кредитират. По делото пред първата 3 инстанция са приети една основна и две допълнителни съдебно технически и оценителски експертизи за стойността на имотите влизащи в наследствената маса на двамата наследодателя на страните по делото. Тези експертизи са били приети от съда и страните са нямали други доказателствени искания по делото относно оценката на имотите, собственост на наследодателите. Подобни конкретни доказателствени искания за назначаване на нови или допълнителни експертизи е нямало направени и пред въззивният съд. Ето защо бланкетното оспорване на експертните заключения не дава възможност на въззивния съд да приеме правни изводи, различни от тези приети от първата инстанция.

Основателно е възражението на жалбоподателката М. И. Ш., че съдът неправилно е приел, че не са налице основания за спиране на давността през периода 27.03.2015 г. - датата на смъртта на С. К. до датата на подаване на исковата молба - 21.04.2020 година, с оглед действието на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение. Петгодишната обща погасителна давност на правото на иск в казуса, приложима на база практиката на върховния съд обективирана в ПВС №7/1973г., точка 3 б.“г“ е започнала да тече след дата 27.03.2015 година, но въпреки, че искът е подаден на 21.04.2020г. не е изтекла на 27.03.2020г., защото по чл.3 т.2 от горния закон теченето на давностните срокове е било спряно за времето от 13.03 до 14.05.2020г. Тоест искът на ищцата Ш. за възстановяване на запазената част от наследството на майка й С. Х. К. не е погасен по давност и следва да се разгледа по същество от съда.

Ето защо частично основателен е иска за възстановяване на запазената част от наследството на ищцата Ш., по отношение на починалата й майка С.

К., която запазена част е нарушена с паричната от равностойност 2 383,17 лева. При стойност на подарения имот към момента на открИ.е на наследството от 82 520 лева /СТЕ на л.165/, то 4/5 идеални части, предмет на дарението са на стойност 66 016 лева. При това равностойността на накърнената част от запазената част от наследството в размер на 2 383,17 лева се равнява на 3,6099 % от общата стойност на дареното имущество. Изразено в идеални части това са закръглено 4/100 идеални части. Остава в сила ненакърненото разпореждане с разполагаема част от наследството в размер на 96/100 идеални части от 4/5 идеални части от дареното имущество. В тази част искът следва да се уважи частично и да се отмени частично дарението и да се възстанови запазената част от наследството на ищцата. С оглед на различната 4 наследствена маса на другия наследодател на ищцата, а именно баща й И. К., то там РС Асеновград правилно е преценил, че няма накърняване на запазената част от наследство и в тази част решението следва да се потвърди.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на жалбоподателкта Ш. на основание 78 ал.1 от ГПК за въззивната инстанция се присъждат разноски в размер на 3,6 % от уваженото искане или в размер на 4,44 лева от направените по делото разноски за държавна такса в размер на 123,44 лева /л.12/. На въззиваемия В. Г. на основание чл.78 ал.3 от ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска се присъждат разноски в размер на 96,4% или 1928 лева от направените по въззивнотодело разноски за адвокатски хонорар от 2000 лева /л.19/. В това съотношение следва да се редуцират разноските присъдени за първата инстанция. Разноските присъдени на В. Г. от 425 лева се намаляват до 409,70 лева. А на ищцата Ш. на основание 78 ал.1 от ГПК се присъждат 3,6 % от сторените от нея разходи от 3 171 лева /списък с разноски на л.171/, а именно 114,16 лева.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260003/15.04.2024г. на Асеновградски районен съд - първи граждански състав, постановено по гр.дело № 570/2020г., В ЧАСТТА В КОЯТО с което е ОТХВЪРЛЕНА претенцията на М. И. Ш. ЕГН ********** от *** срещу В. И. Г. ЕГН ********** от *** за намаляване на дарението оформено с нотариален акт №25, том ХІ, дело №***г. и извършено от И. Г. К. и съпругата му С. Х. К. в полза на В. И. Г. на следния недвижим имот: 4/5 идеални части от поземлен имот №*** по КККР на гр.

Асеновград, кв. Долни Воден, адрес: ***, площ: 2224 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива до размер от 4/100 идеални части и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.30 ал.1 от ЗН извършеното от С. Х. К., починала на *** г., с нотариален акт №25, том ХІ, дело №***г. на нотариус С.

К., дарение в полза на В. И. Г. ЕГН ********** от *** на 4/5 идеални части от 5 поземлен имот №*** по КККР на гр. Асеновград, кв. Долни Воден, адрес: ***, площ: 2224 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива с 4/100 идеални части от дарените 4/5 идеални части, като

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М. И. Ш. ЕГН ********** от *** от наследството на майка й С. Х. К. с тази част в размер на 4/100 идеални части от дарените 4/5 идеални части от поземлен имот №*** по КККР на гр. Асеновград.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА М. И. Ш. ЕГН ********** от ***да заплати на В. И. Г. ЕГН ********** от *** сумата от 409,70 лева за разноски пред първата инстанция и сумата от 1928 лева за разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА В. И. Г. ЕГН ********** от *** да заплати на М. И. Ш. ЕГН ********** от *** сумата от 114,16 лева за разноски пред първата инстанция и сумата от 4,44 лева за разноски пред въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6