Решение № 1235 от 25.10.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2533/2024
- Вид
- Решение № 1235
- Подписан
- 25.10.2024
- В сила
- 14.11.2024
- Състав
- Албена Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 93в ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.166, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.166, ал.2, т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177 ал.3 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177 ал. 5 пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 33 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 371 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1235 гр. Варна, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110202533 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на Т. Г. К. чрез адв. П. Т. при АК-Варна против НП № 23-0002860/17.05.2024 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на основание чл. 93в ал.2 от ЗАвПр му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500/петстотин/ лева за нарушение на чл. 34 §1 изр. 1 предл. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 и на основание чл. 177 ал. 5 педл. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 4000 /четири хиляди/ лева за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1 т. 3 б.”а” от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ /Наредбата/.
В жалбата се излага твърдение, че НП е неправилно и незаконосъобразно.
Според въззивника от съдържанието на НП не може да се формира извод за приложението на сочената нарушена разпоредба на чл. 34 §1 изр. 1 пр. 2 от Регламент (EС) 165/2014 , тъй като изречение първо няма предложение второ. Според въззивника липсата на идентитет между фактическата и правна страна на НП представлява процесуално нарушение. Предвид липсата на данни, че водачът не е представил картата си и че не е използвал същата по време на управление се извежда доводът, че НП е неправилно. Сочи се, че АНО не е изпълнил задължението си да опише пълно, ясно и конкретно от фактическа страна извършеното административно нарушение като посочи точните законови разпоредби, въз основа на които следва да се ангажира отговорността на лицето. Навежда се аргумент, че приложената санкционна норма не съответства на описаното от фактическа и правна страна нарушение, тъй като на 1 въззивника е вменено обвинение, че управлява МПС без да постави карта в тахографа.
Оспорва се и обосноваността на изводите на АНО, че жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП, тъй като по време на проверката контролните органи не са претеглили масата на управлявания от същия товарен атомобил, като се оспорва съдържанието на цитираната като доказателство пътнопрехвърлителна разписка № 4510/06.12.2023 г. Релевира се твърдение, че административното нарушение по пункт втори не е доказано по безспорен начин, тъй като претоварването на ППС над допустимата маса се основава само на придружаващите го документи, които биха могли да са неизрядно съставени или при съставянето им да са допуснати грешки. Според въззивника съгласно чл. 35 ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, установяването на действителното тегло на проверяваното ППС е възможно и допустимо единствено при извършване на съответно измерване, каквото в случая не е налице. Навеждат се доводи за субективна несъставомерност на деянието . Формира се извод за несъответствие между посочената като нарушена правна норма и съдържателната част на оспорваното наказателно постановление досежно пункт 2/ от същото. Излага се становище, че определения размер на санкцията по отношение на нарушението по този пункт е прекомерно висок, като не са посочени мотиви за определяне на наказанието в максималния, предвиден в закона размер, с оглед на което не са спазени принципите за индивидуализация на санкцията. Адресира се до съда искане НП да бъде отменено и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените от същия разноски в хода на производството.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П. Т., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с отлед изложените в жалбата доводи.
Навежда допълнителен аргумент досежно незаконосъобразния характер на НП с оглед липсата на доказателства за влизане в сила на цитираният в същото акт, който да обуславя наличието на повторност на процесното деяние.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на АНО – експерт К., с което се оспорва жалбата. Навежда се довод, че съгласно константната съдебна практика констатациите в АУАН служат за установяване на административното нарушение и се ползват с доказателствена сила до доказване на противното съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП. Излага се становище, че повдигнатото обвинение е за нарушение, изпълнителното деяние на което касае отрицателен факт, а отрицателните факти не подлежат на доказване, с оглед на което в случай, че въззивникът твърди, че към момента на проверката е поставил картата в тахографа е следвало да ангажира доказателства в този смисъл. Твърди се, че прецизно е посочена правна норма, доколкото предложение второ е обосновано с алтернативата, визирана от европейски законодател, касаеща ползването на тахографски листи или карти за квалификация.
Като необосновани се определят и възраженията касаещи необосноваността на нарушението по пункт 2/, с оглед приобщените в хода на проверката кантарна бележка и товарителница, в които фигурира собственоръчно изписан тонажа, съотв. доколкото съдържанието на същите не е оспорено от жалбоподателя с ангажиране на съответните 2 доказателства. Като установяващи основателността на обвинението по пункт 2/ се сочат обясненията на въззивника, в които същият освен, че не е оспорил съдържанието на двата цитирани документа, отразяващи масата на процесното ППС, е заявил, че след започване на превоза не е извършвал действия по разтоварване или други, касаещи промяна на теглото на товара, вписано в пътния лист и товарителницата, като същият в разрез с изискванията на чл. 4 по Наредба № 7 установил, че товарът надвишава законоустановената маса, но въпреки това е пристъпил към извършване на превоза. Иска се съдът да потвърди издаденото НП, а при условията на евентуалност на основание ТР № 8 по т.д. № 1/2020 г. на ВАС да се измени същото досежно правното основание по пункт 2/ на НП, като вместо на основание чл. 177 ал.5 пр.2 от ЗДвП административно наказателната отговорност на въззивника да се ангажира на основание чл. 177 ал.3 т.1 от ЗДвП, респ. да се намали размерът на наложеното административно наказание при съобразяване на конкретната санкция с постулатите на Директива 96/53 на Съвета на ЕС и фактът, че претоварване от близо 14 000 кг оказва сериозно влияние върху спирачния механизъм на цялата композиция и неговата активност и действие, което касае изключителна обществена опасност.
В придружителното писмо, приложено към АНП, експерт К. излага становище, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска потвърждаване на НП и на основание чл. 63д ал.1 от ЗАНН присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство в полза на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят К. К.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 07.03.2024 г. , около 23.21 ч. в обл. Варна, общ. Белослав на пристанище ТЕЦ Езерово възз. Т. К. управлявал влекач марка „СКАНИЯ Р450“, с рег. № ***, от кат. N3 с прикачено към него полуремарке, марка „Дженерал Трейлърс Беналу“ с рег.
№ *** , от кат. О4, и двете собственост на превозвача. В посоченото време и на цитираното място, същият бил спрян за проверка от служители на РД“АА“ – Варна – свид. К. К. и свид. В. П..
В хода на проверката било установено, че при извършване на обществен превоз, попадащ в обхвата на Регламент 561/2006 г., с МПС оборудвано с дигитален тахограф марка Stonergidge Electronics, тип SE5000, сер. номер 960152, водачът управлявал превозното средство без да използва картата си за дигитален тахограф с номер 0000000140755001, която не била поставена в тахографа. При проверката е извършен контролен пробег с поставена дигитална карта на водача, при което е установено, че тахографът е технически изправен и функционира.
В хода на проверката е установено, че водачът извършва превоз на пшеница със съчлененото ППС, състоящо се от МПС с две оси и полуремарке с три оси с обща маса от 53 820 , видно от кантарна бележка № 23246/07.03.2024 г. и товарителница с № 3
0030061/07.03.2024 г., която маса надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване от 40 000 кг с 13820 кг, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството .
Към момента на проверката водачът не представил документ, разрешаващ превишението на посочената норма.
При извършване на проверката водачът бил поканен на изложи писмени обаснения по случая, в които същият заявил, че по време на превоза не е разтоварвал никъде, съотв. при спиране за проверка е бил без поставена карта в тахографа.
При така установените факти, свид. К. К., на длъжност „старши инспектор“ към ОО“АА“ – Варна съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 34§1, изр. 1 предл. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. и за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр.2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6 ал.1 т.3 б. а. от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение срещу съставения акт. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 93в ал.2 от ЗАвПр на въззивника е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършеното нарушение на чл.
3 4§1, изр. 1 предл. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. и на основание чл. 177 ал. 5 пр.
2 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр.2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6 ал.1 т.3 б. а. от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните и писмените доказателства по делото, които съдът преценява като непротиворечиви и навеждащи на един фактически и правен извод, с оглед на което ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0002860/17.05.2024 г. на Началника на ОО“АА“ - гр. Варна е издадено от компетентен орган, съотв. процесният АУАН е съставен от компетентни длъжностни лица, видно от приложеното към АНП копие на Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а съгласно ал. 12, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция 4
„Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.
Съгласно чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП (редакция ДВ бр.54/05.07.2017г.), при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари.