Решение № 115 от 02.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора Н. Ст. Я. като разгледа докладваното от Алексей Б. Трифонов Наказателно дело за възобновяване № 20261000600224 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXXIII от НПК.

Постъпило е искане от и.ф.Главен прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на определение от 01.10.2025г.на СРС,НО,111 състав,постановено по н.о.х.д.№9057/25г.,с което е одобрено постигнатото споразумение между прокурор при СРП и адв.М.,защитник на осъдения С. П. С.,и съответно е прекратено воденото срещу последния наказателно производство.По силата на споразумението С. се признава за виновен в извършване на престъпление по чл.343 б,ал.3 от НК,като му се определя наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца,изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от три години,както и наказание лишаване от правоуправление за срок от 18 месеца.По силата на споразумението на подс.С. не се налага наказанието глоба.На основание чл.343 б,ал.5 от НК С. С. следва да заплати сумата от 13 966 лева-парична равностойност на управлявания от него автомобил.Спрямо подс.С. С. са приложени разпоредбите на чл.59,ал.1 и ал.4 от НК.На С. са възложени и направените по делото разноски.

В искането на и.ф.Главен прокурор на Република България се навеждат доводи по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК:за допуснато съществено нарушение по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК,доколкото СРС е одобрил споразумение,с което на осъденото лице С. П. С. е наложено наказание лишаване от правоуправление,като към момента на деянието С. не е бил правоспособен водач,което е абсолютна пречка за налагане на такова наказание.

1

Прави се искане за възобновяване на производството,като се измени определението на СРС в посочената част,и същото бъде отменено в частта,с която на осъденото лице е наложено наказание лишаване от правоуправление.

В съдебно заседание представителят на САП моли съда да уважи искането на и.ф.

Главен прокурор по съображенията ,изложени в него.

В съдебно заседание защитникът на осъденото лице-адв.М. се присъединява към становището на прокурора,доколкото искането на ИФ Главен прокурор е в полза на С. С..

Осъденото лице С. П. С. поддържа заявеното от неговия защитник.

Настоящият съдебен състав,след като съобрази мотивите,изложени в искането на ИФ Главен прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство,както и становището на страните,изразено в открито съдебно заседание,намира следното:

Искането за възобновяване е допустимо-депозирано е от процесуално легитимирана страна в рамките на предвидения шестмесечен срок от влизане в сила на определението на СРС,НО,111 състав,непроверено по касационен ред.

В тази насока следва да се отбележи,че процесуалният закон лимитативно определя лицата, които могат да направят искане за възобновяване на наказателно производство, сроковете, в които то може да бъде депозирано и основанията за това. В конкретния случай искането изхожда от активно легитимирана за това страна – ИФ Главен прокурор. Според мнозинството от настоящия състав на Апелативен съд и след влизане в сила на 21.01.2025г.

/ДВ бр.6/2025г./ на разпоредбата на чл. 173, ал.15 ЗСВ, според която :„При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на Главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите“, продължава законосъобразното изпълняване на функциите на главен прокурор от настоящия и.ф. главен прокурор.

Подробни съображения от мнозинството от съдебния състав са изложени в предходно постановено определение № 1160/03.12.2025г. по ВНЧД № 1412/2025г. по описа на Софийски апелативен съд - Наказателно отделение, 2 състав.

Разгледано по същество искането за възобновяване на наказателното дело е основателно по следните съображения:

ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА СЪЩЕСТВЕНО НАРУШЕНИЕ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ

ПРАВИЛА ЧРЕЗ НАРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

2

С протоколно определение на СРС,НО,111 състав,от 01.10.2025г,постановено по н.о.х.д.№9057/2025г.,първоинстанционният съд е одобрил постигнатото споразумение между упълномощения защитник на подс.С. П. С. и прокурор при СРП и е прекратил наказателното производство по делото.По силата на споразумението подс.С. С. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.343 б,ал.3 от НК,като му е определено наказание лишаване от свобода в размер на 8 /осем/ месеца,чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години,както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 /осемнадесет/ месеца,като на С. не е наложено наказание глоба.На основание чл.343 б,ал.5 от НК С. С. е осъден да заплати равностойността на управлявания от него лек автомобил.Приспаднато е от срока на наказанието ЛОС времето,през което С. е бил задържан по реда на ЗМВР,а също така е приспаднато от срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС времето,през което СУМПС е било отнето със ЗППАМ.На С. са възложени и направените по делото разноски.

Видно от приложената на л.66 от първоинстанционното дело справка от СДВР при МВР,компетентните органи удостоверяват,че С. П. С. е загубил своята правоспособност по реда на чл.171,т.4 от ЗДвП поради изчерпване на всички контролни точки и към момента не е възстановил права по чл.157,ал.5 от ЗДвП.

При това положение съдът е следвало да вземе всички мерки,за да осигури разкрИ.ето на обективната истина по делото, и да изследва и обстоятелството дали подс.С.

С. е бил правоспособен водач към 26.10.2023г.С оглед на наличната по делото информация не е следвало да се определя наказание лишаване от правоуправление на С.,след като същият е неправоспособен водач.Този вид наказание може да се наложи само на правоспособен водач,както е посочено в ПП 1-83 ВС.

С оглед на горното е налице основание за възобновяване на наказателното дело.

Водим от горното САС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение от 01.10.2025г.,постановено по н.о.х.д.№9057/2025г.по описа на СРС,НО,111 състав,и ВЪЗОБНОВЯВА делото.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

Особено мнение на съдията Андрей Ангелов

Изразявам особено мнение относно допустимостта на настоящото производство, тъй като считам, че инициаторът на производството по реда на глава 33 от НПК не разполага с процесуална легитимация за това с оглед на разпоредбата на ал. 15 на чл.

173 от ЗСВ. Съгласно чл. 420, ал.1, вр. чл. 421, ал.1 от НПК легитимиран да сезира САС с искане за възобновяване е главният прокурор. Видно от самото предложение по настоящото дело, то е депозирано в СРС на 16.01.2026г. от лице, упълномощено от и.ф. главен прокурор от 12.01.2026г. Считам, че продължаване изпълнението на функциите на главен прокурор от страна на Б.Б. С. след 21.07.2025г. е лишено от правно основание, респ. същият не разполага с легитимация ( вкл. и да упълномощава друго лице да го представлява) да сезира САС с искане за възобновяване по реда на глава 33 от НПК. Относно новосъздадената ал. 15 на чл. 173 от ЗСВ ( с ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) намирам за правилно разяснението на действителния й смисъл, дадено от съдии и съдебни състави на ВКС (в разпореждания на председатели на отделения от НК на ВКС и р. № 485 / 12.11.2025 г. на състав от І НО на ВКС по н.д.в.№746/2024г.), квинтесенцията на които е, че след датата 21.07.2025г. прекратяването на функциите на и.ф. главен прокурор С. настъпва ex lege (по силата на закона, без настъпването на какъвто и да допълнителен юридически факт). Отнесено към настоящият случай гореизложеното означава, че съставът на САС следваше да остави без разглеждане искането за възобновяване на НОХД № 9057/25г. по описа на СРС, като подадено от лице без право на това, тъй като надлежната процесуална легитимация е въпрос, за който съдът следи служебно до окончателното приключване на производството. В този смисъл произнасянето на мнозинството от съдебния състав „по съществото“ на делото се явява без наличието на положителна процесуална предпоставка – направено от надлежна с

4