Решение № 49 от 03.11.2021, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. гр.Велинград, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно наказателно дело № 20215210200310 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. ООД, ЕИК 112638855 против Наказателно постановление № 534530-F-540329 от 01.09.2020 г. издадено от Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД НАП Пловдив, с което, на осн. чл. 180, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 14 886, 51 лв., за нарушение на чл. 86, ал.1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, във вр. чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т.1 от ЗЗДС.

Релевират се доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и се иска неговата отмяна. Сочат се допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, изразяващи се съставянето на АУАН и наказателното постановление извън срока по чл. 34 ЗАНН, съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките за това и в присъствието само на един свидетел, липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, превратно упражняване на власт от страна на административнонаказващия орган. Евентуално, че неправилно е приложен материалния закон и наказание следва да се наложи по привилегирования състав на чл. 180, ал. 3 ЗДДС

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалните представители адв. А.С. и адв. С.С.-САК, поддържа жалбата. Позовава се на несъответствие между посочената санкционна разпоредба в екземпляра от наказателното постановление, който му е връчен и този, приложен от административнонаказващия орган по преписката пред съда. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Т., оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН-препис от обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 13.07.2021 г., а жалбата е депозирана на 20.07.2021 г., от лице с право да обжалва, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

В хода на възложена със Заповед Р-16001319005868-020001/04.09.2019г., изменена със

Заповеди

Р-16001319005868-020002/02.12.2019г. и Р-16001319005868-020-003/06.12.2019г., ревизия на П.

ООД, ЕИК 112638885, за установяване на задължения за ДДС за периода 01.11.2015г.-31.07.2019г. и 01.08.2019г.-31.10.2019г., служителите на ТД НАП-главен инспектор по приходите В.Д. и инсп. ЦВ. СП. ДЖ. извършили преглед на представените от дружеството първични документи и счетоводни регистри. Установили, че като регистрирано по ЗДДС лице, дружеството не е начислило ДДС в общ размер на 14 886, 51 лв. за периода м. 10.2019 г.. По време на ревизията били проверени издадените от П. ООД фактури за данъчен период 01.10.2019г.-31.10.2019г., дневниците за продажби, както и дневниците за покупки на контрахентите по фактурите. При сравняването им се установило се, че са издадени фактури за извършени продажби на стоки, както следва: фактура № 0000003258 от 08.10.2019 г. за продажба на дървен материал с получател Ди Ес Хоум ООД, с данъчна основа 11 036,30 лв. и ДДС 2207,26 лв.; фактура № 0000003309 от 14.10.2019 г. за продажба на палети-опаковки, с получател София Мед АД, с данъчна основа 9 544,85 лв. и ДДС 1 908,97 лв.; фактура № 0000003310 от 17.10.2019г. за продажба на палети-опаковки с получател София Мед АД, с данъчна основа 8 067,58 лв. и ДДС 1613,51 лв.; фактура № 0000003314 от 21.10.2019 г. за продажба на палети-опаковки, с получател Етем Аутомотив България АД, с данъчна основа 7 331,90 лв. и ДДС 1466,38 лв.; фактура № 0000003271 от 23.10.2019 г. за продажба на палети-опаковки, с получател Евро Гейм Технолоджи ООД, с данъчна основа 17272,00 лв. и ДДС 3454,40 лв.; фактура № ********** от 24.10.2019г. за продажба на палети-опаковки с получател София Мед АД, с данъчна основа 2373,90 лв. и ДДС 474, 78 лв.; фактура № 0000003318 от 24.10.2019 г. за продажба на палети-опаковки, с получател София Мед АД, с данъчна основа 8026,90 лв. и ДДС 1605,38 лв.; фактура № 0000003275 от 30.10.2019 г. за продажба на дървен материал, с получател Ди Ес Хоум ООД, с данъчна основа 10779,15 лв. и ДДС 2155,83 лв.. Дължимият ДДС за този период по издадените фактури възлизал на общо 14 886,51 лв.. Дружеството подало в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, справка декларация по чл.

125, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период 01.10.2019 г.-31.10.2019 г., приета с вх.

№ 130016666793/14.11.2019 г., но в същата не включило горепосочените осем 2 броя фактури с общо дължим ДДС от 14 886,51 лв.. Същият не бил отразен и в дневника за продажби на дружеството за този период. Дължимият ДДС бил начислен в хода на извършената ревизия на жалбоподателя „П.“ ООД с издадения ревизионен акт № Р-16001319005868- 091-001/17.03.2020 г.

Констатациите проверяващите обективирали в съставения Ревизионен доклад № Р-16001319005868-092-001/21.02.2020г.. Приели, че е с бездействието си П. ООД е извършил нарушение на чл. 86, ал.1, т. т.2, т. 3 от ЗДДС, във вр. чл. 25, ал.2 от ЗДДС и чл. 25, ал.1, т. 6 ЗДДС. Предприели действия по призоваване на жалбоподателя за съставяне на АУАН с Покана изх. № Р-16001319005868-092-001/21.02.2020г., изпратена на декларирания електронен адрес за кореспонденция на дружеството и връчена на 25.02.2020г..

На 05.03.2020 г., в отсъствието на представител на жалбоподателя, бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F540329 срещу „П.“ ООД за нарушение на разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС, за това че в качеството си на задължено лице, не е начислил ДДС в общ размер на 14 886,51 лв., като включи размера на данъка за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2019г. в справка-декларация по чл. 125 ЗДДС и го отрази в дневника за продажби за същия данъчен период-м. 10.2019г..

АУАН № F540329 е връчен на представител на жалбоподателя на 13.03.2020г. от свидетелката В.Д., която го запознала с неговото съдържание.

При връчването му не са направени възражения. Не са постъпвали такива и в срока по чл. 44, ал. 3 ЗАНН.

Въз основа на акта за установяване на нарушението е издадено Наказателно постановление № 534530-F-540329 от 01.09.2020г., с което на П.

ООД е наложена имуществена санкция в размер на 14 886,51 лв., съответстваща на размера на неначисления ДДС, на основание чл. 180, ал. 3 ЗДДС. Преди връчването му е извършена поправка при цифровото изписване на нарушената разпоредба в екземпляра на предназначения за връчване екземпляр, като след чл. 180 е заличена ал. 3 и е вписано ал.1. Ръкописно е изписано „поправката е моя“ и е положен подпис. Този екземпляр от Наказателното постановление е вречен на упълномощен представител на жалбоподателя на 13.07.2021г.,

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели- актосъставителя В. В. Д. и свидетелката Ц.С., извършили ревизията на П. ООД, при която е установено нарушението. Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с представените писмени такива. Събраният по дето доказателствен материал изяснява по категоричен начин гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от 3 правна страна:

Актът за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съгласно т.2.1 и т.1.3 от Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на ИД на НАП, във вр. чл.

193, ал. 2 ЗДДС, в предвидените от чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС срокове.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за изтичане на давността за наказателно преследване. Извършеното нарушение попада сред нарушенията на данъчното законодателство, за които срокът за съставяне на АУАН съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и е три месеца от откриване на нарушителя или две години от извършване на нарушението. В процесния случай нарушението и нарушителят се установяват едва с изготвянето на ревизионния доклад предвид обстоятелството, че именно той съдържа за пръв път констатациите на ревизиращия екип за дължимостта на ДДС, неговия размер и за факта на неговото неначисляване и невключване в справкатадекларация и дневника за продажби на жалбоподателя. В процесния случай ревизионният доклад е съставен на 21.02.2020г., а АУАН е съставен на 05.03.2020 г., поради което е спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено на 01.09.2020г. в законоустановения шестмесечен срок от съставяне на акта за установяване на нарушението.

Неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне, предявяване и връчване на акта за установяване на нарушението и в частност съставянето му в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.

Действително тази разпоредба гласи, че акт може да се състави в отсъствие на нарушителя само ако е известен, но не може да се намери или ако след покана не се яви. От показанията на свидетелите се установи, че покана до жалбоподателя да се яви за съставяне на АУАН е връчена посочен от него електронен адрес за кореспонденция за връзка с приходната агенция, но не се е явил. Видно от съдържанието на самия АУАН, той е връчен на надлежно упълномощен негов представител на 13.03.2020г. който се е запознал със съдържанието му, включително и с възможността да депозира възражение в три дневен срок п о чл. 44, ал. 1 от ЗАНН . Ето защо съдът счита, че на дружеството е осигурена в достатъчна степен възможността да упражни в пълен обем правото си на защита на административната фаза от процеса.

Последното е имало възможност да се запознае с АУАН, след като му е връчено и да се защити адекватно.

Неоснователно е възражението за нарушение на разпоредбите на чл. 40 - 43 от ЗАНН, тъй като АУАН не е съставен в присъствието на двама свидетели. Процесният АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя при спазване на нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Жалбоподателят надлежно е информиран за времето и мястото на съставяне на АУАН. Въпреки това представител на дружеството не се е явил и това не се дължи на обективни причини, за които контролните органи са разполагали с информация. Актът е 4 съставен в присъствието на свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Няма законово изискване свидетелите, присъствали при установяване на нарушението да са минимум двама. Не е имало основание за прилагане на алтернативната възможност по ал. 3 на чл. 40 от ЗАНН - да бъде осигурено присъствието на двама други свидетели, доколкото в процесния случай свидетелката Ц.Д. е присъствала при установяване на нарушението и актът е съставен в нейно присъствие. Нещо повече, съгласно нормата на чл.

40, ал. 4 от ЗАНН, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, какъвто е настоящият случай /ревизионният доклад, с който е установено нарушението, по своята правна същност е официален документ/, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. АУАН е надлежно връчен на пълномощник на дружеството, който се е запознал със съдържанието му, включително и с възможността да депозира възражение в тридневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Извършената поправка във връчения на дружеството екземпляр от наказателното постановление не опорочава обжалвания акт до степен, която да налага неговата отмяна само на това основание. Поправката е извършена преди наказателното постановление да е връчено на жалбоподателя, т.е. преди формираната правна воля на административнонаказващият орган да е доведена до знанието на субекта на нарушението, поради което правото му на защита не е компрометирано.

С оглед събраните гласни и писмени доказателства, съдът приема, че нарушението, нарушителя и обстоятелствата, при които е извършено, са доказани по несъмнен начин, а описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка е безспорно установена. Не е спорно, че дружеството-жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице, поради което е носител на задължението по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС да начисли изискуемия ДДС като: 1./ издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2/ включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3./ посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. С неизпълнението на което и да е от изискванията на закона, данъчно задълженото лице осъществява съставът на нарушение по тези текст.