Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262 от 06.07.2026, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 452/2026
Вид
Решение № 262
Подписан
06.07.2026
В сила
06.07.2026
Състав
Николинка Чокоева, Йордан Дамаскинов, Антоанета Атанасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Р., 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Йордан Дамаскинов

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско дело **264500500452 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ „Въззивно обжалване” от ГПК.

Р.нският районен съд с Решение Рег.№ 458/31.03.2026г. по Гражданско дело **254520106637 по описа за 2025 година ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ №2 да заплати на Г. З. Д. ЕГН ********** гр. Р., ул. „Р.“ **, **, **, **, сумата от 1 533,88 евро /3000 лв./обезщетение за неимуществени вреди и 1 749,33 евро /3421,40 лв./обезщетение за имуществени вреди, всичките претърпени следствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер - чл.

343б, ал.3 НК по досъдебно производство ДП №6768/2025 г. по описа на РП Плевен /ЗМ №203/2024 г. по описа на РУ Левски/, наказателното производство по което е прекратено поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва върху сумите считано от 19.06.2025 г. до окончателното им изплащане, както и 489,15 евро - разноски по делото съразмерно на уважената част от иска и отхвърля предявения иск: за неимуществени вреди за сумата 1 над 1 533,88 евро /3000 лв./ до пълния предявен размер от 5 000 лв. и за имуществени вреди за сумата над 1 749,33 евро /3421,40 лв./ до пълния предявен размер от 3835,99 лв., както и за законна лихва за забава върху сумите от по-ранна дата от 19.06.2025г.г., а имено - от 20.10.2024 г., като неоснователен.

Производството пред Р.нски окръжен съд е образувано по въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, депозирана чрез Районна прокуратура – Р., против Решение № 458/31.03.2026г., постановено пo гр.д. № 6637/2025г. пo описа на PС - Р., Х гр.с. В жалбата са изложени подробни съображения за необоснованост и незаконосъобразност на постановения акт.

Моли се той да бъде отменен, като се отхвърли предявеният иск за неимуществени вреди и предявеният иск за имуществени вреди. Претендира се и намаляване на разноските по делото.

Постъпил е отговор на въззивна жалба по реда и в срока по чл.263 ГПК от Г. З. Д., депозирана чрез процесуалния му представител адв. К. К. от АК – Р., в който са изложени съображения, че обжалваното решение е правилно, и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Предмет на делото е иск, предявен от Г. З. Д. срещу Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да му заплати сумата от 5000лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди и сумата от 3835,39 лв. обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие на воденото срещу него досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал.

3 НК по Досъдебно производство №6768 от 2025 г. на Районна прокуратура Плевен, ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Предмет на въззивната жалба е решението в осъдителната част, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на З. Н. И. сумата от 1533,88 евро /3000 лв./- обезщетение за 2 неимуществени вреди и 1749,33 евро /3421,40 лв./- обезщетение за имуществени вреди, всичките претърпени следствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер - чл. 343б, ал.3 НК по досъдебно производство ДП №6768/2025 г. по описа на РП - Плевен /ЗМ №203/2024 г. по описа на РУ Левски/, наказателното производство по което е прекратено поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва върху сумите считано от 19.06.2025 г. до окончателното им изплащане, както и 489,15 евро - разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.

Първоинстанционният съд е установил релевантните факти след цялостна преценка на събраните писмени доказателства, материалите по прокурорската преписка и свидетелските показания. Въззивният съд възприема тези фактически изводи като правилни.

На 20.10.2024 г. Г. З. Д. управлявал лек автомобил „Рено Меган Сценик“ по път гр. Бяла – гр. Ботевград, когато настъпило пътнотранспортно произшествие. При извършената проверка с техническо средство „Drugtest 5000“ бил отчетен положителен резултат за амфетамин. Ищецът оспорил резултата и дал кръвна проба за химико-токсикологично изследване. На същата дата спрямо него били предприети действия по задържане по реда на ЗМВР, извършен бил личен обиск, издадени били заповеди за прилагане на принудителни административни мерки — временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС и прекратяване регистрацията на управлявания автомобил.

По случая било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. В постановлението за прекратяване на наказателното производство от 18.06.2025 г. изрично е посочено, че „Досъдебното производство е започнало като Бързо производство в хипотезата на чл. 356 от Н П К срещу Г. З. Д. от гр. Р. за това, че …управлявал моторно превозно средство . . . след употреба на наркотични вещества -амфетамин, установено по надлежния ред . . . “. Този текст има съществено значение за спора, тъй като потвърждава, че макар формално да не е било постановено привличане като обвиняем, досъдебното производство фактически е било водено срещу Г. З. Д..

С постановление от 21.10.2024 г. била назначена химико-токсикологична експертиза. Заключението е изготвено на 28.05.2025 г. и установява, че в предоставените проби кръв и урина не е налице наличие на наркотични 3 вещества или упойващи лекарствени средства. Въз основа на това заключение, с постановление от 18.06.2025 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК — поради липса на престъпление от общ характер.

От свидетелските показания се установява, че през периода на отнемане на свидетелството за управление и невъзможност за използване на автомобила ищецът е търпял значителни затруднения в личен, семеен и професионален план. с. му е пострадала при ПТП и се е нуждаела от грижи и придвижване до медицински прегледи; децата също са преживели стрес от инцидента и последиците му. Липсата на правоуправление и невъзможността ищецът да управлява автомобил са затруднили ежедневната организация на семейството.

Установено е още, че Г. З. Д. работи като с. и. в с. и представителство в гр. Р. на а.п.. В трудовите му функции се включва и.а. с т.д. и и.п.т. на автомобили п.с.р.. След отнемането на свидетелството му за управление тази част от професионалната му дейност е била преустановена и е било необходимо други служители да го заместват при извършване на пътните тестове. Това обстоятелство правилно е отчетено от районния съд при определяне на размера на неимуществените вреди.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В случая наказателното производство е прекратено именно поради липса на престъпление от общ характер. Налице е крайният резултат, който законът изисква за ангажиране отговорността на държавата.

Неоснователно е възражението на въззивника, че липсва отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ само защото не е било постановено формално привличане на Г. З. Д.. Окръжният съд приема, че макар да не се е стигнало до повдигане на обвинение, досъдебното производство е било водено срещу него, видно от материалите в прокурорската преписка и от самото постановление за прекратяване от 18.06.2025 г., където производството е описано като започнало като бързо производство срещу Г. З. Д.. По терминологията на отменения НПК Г. З. Д. фактически е бил заподозрян в извършване на 4 престъпление. Държавните органи са третирали конкретно него като лице, за което има данни, че е управлявало МПС след употреба на наркотични вещества. В действащия НПК е въведено изрично правило, че в акта за образуване на досъдебно производство не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е извършило престъплението — чл. 214, ал. 3 НПК. В случая материалите по преписката, включително постановлението за прекратяване, сочат, че това изискване не е било съобразено в същностния му смисъл, тъй като производството е индивидуализирано като водено срещу Г. З.

Д..

Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор — чл. 52, ал. 3 НПК. Наблюдаващият прокурор непосредствено следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения срок — чл. 196, ал. 2 НПК. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност с довода, че непосредствените първоначални действия са извършени от органи на МВР.

ВКС изрично приема, че Прокуратурата на Република България отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди от задържане за 24 часа и временно отнемане на СУМПС по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДвП при образувано производство по чл. 343б, ал. 3 НК, прекратено поради липса на доказателства за престъпление, дори без да е повдигнато обвинение.

Съдебната практика приема и че когато първоначално производството формално не е водено срещу привлечено лице, но от обстоятелствата е видно, че именно то е било единственото лице, което може да е извършило деянието, вредите от наказателното преследване следва да се отчетат и за периода преди формалното уличаване или привличане като обвиняем. Следователно понятието „обвинение“ по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да се разбира материално, а не само формално-процесуално. Когато държавата фактически третира дадено лице като извършител на престъпление, подлага го на действия по наказателно производство и от това настъпват вреди, обезщетението не може да зависи единствено от това дали е издадено постановление за привличане като обвиняем. Това тълкуване е в духа на ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ, която разглежда „обвинението“ в широк смисъл — като официално уведомяване или фактическо засягане на положението на лицето от подозрение за извършено престъпление.

5

Неоснователно е и възражението, че претендираните вреди произтичали само от административни актове на МВР. Действително заповедите от прилагане на ПАМ по ЗДвП са административни актове. Това обаче не изключва причинната връзка между образуваното наказателно производство и вредите, защото мярката по чл. 171 ЗДвП е наложена именно във връзка с данните за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и действа „до решаване на въпроса за отговорността“. Този въпрос в конкретния случай е могъл да бъде решен именно чрез развитието и приключването на наказателното производство. Когато административният орган действа при обвързана компетентност в резултат на действията на органите на досъдебното производство, вредите от административния акт могат да са в причинна връзка с незаконното обвинение и да подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.

Прокуратурата е надлежен ответник и за обезщетение за държавна принуда, упражнена във връзка с обвинението, макар действията да са извършени от органи в системата на изпълнителната власт, включително полицейски арест, претърсване, изземване и други действия, свързани с наказателното преследване. Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е обективна и гаранционно-обезщетителна. Тя възниква при наличие на посочените от закона предпоставки и не зависи от виновно поведение на конкретно длъжностно лице, нито от това дали на съответен етап действията са били формално законосъобразни. Поради това правилно районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.