Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 158 от 15.05.2018, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Административно наказателно дело 235/2018
Вид
Решение № 158
Подписан
15.05.2018
В сила
30.07.2018
Състав
ГРОЗДАН БОНЧЕВ ГРОЗЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 138а, ал.3, т.2 · Закон за водите
  • чл. 190а, ал. 1, т. 3 · Закон за водите
  • чл. 190а, ал. 3 · Закон за водите
  • чл. 200, ал. 1, т. 39 · Закон за водите
  • чл. 201, ал. 12 · Закон за водите
  • чл. 183, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 158

15.05.2018 г. град Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав, на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

Съдия: Гроздан

Грозев секретар: Кристина Стоева прокурор: като разгледа докладваното от съдията Гроздан Грозев

АНД № 235 по описа за 2018 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Община

Хасково срещу Наказателно постановление

№ НЯСС - 97 от 21.02.2018 г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, на жалбоподателя е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 1000 лева за неизпълнение на предписание по чл.

190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, така също в нарушение на материалния закон, а наложената с него административна санкция била явно несправедлива. Твърди се в подадената жалба, че при образуване на административнонаказателното производство със съставяне на акта за установяване на административно нарушение били допуснати съществени процесуални нарушения, а освен това и в

НП не била посочена и приложимата правна норма, доколкото прочитът на разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ показвал, че същата не съдържа правила за поведение, като се излагат съображения в подкрепа наведените доводи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган –

Заместник – председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище по делото се оспорва основателността на жалбата , доколкото НП било законосъобразно издадено и мотивирано, включително и при определяне на административната санкция.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, както се установява въз основа на събраните доказателства за датата на връчване на санкционния акт и датата на нейното предаване в куриерската служба, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното: На 08.08.2017 г. от свидетелите А.В.К. – Ксантопулу, на длъжност „инспектор“ в РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, Южна централна България на ГД, МН към ДАМТН и св.М.О. също „инспектор“ в РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, Южна централна България на ГД, МН към ДАМТН извършили проверка на язовир „ПИ 000306", находящ се в поземлен имот № *** в землището на с.Мандра, община Хасково, Акт за публична общинска собственост № 2280/10.06.2004г. собственост на община Хасково, за което е съставен констативен протокол №07-05-418/08.08.2017г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията при тях", с който на собственика на язовира е дадено предписание на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, а именно:

Да се премахне храстовидната растителност по въздушния откос, със срок за изпълнение 15.10.2017г.

На 31.10.2017г. е извършена повторна проверка на язовир „ПИ 000306", находящ се в поземлен имот № *** в землището на с. Мандра, община Хасково, Акт за публична общинска собственост № 2280/10.06.2004г. собственост на община Хасково, за което е съставен констативен протокол № 07-05-673/31.10.2017г. В следствие на проверката, чрез преглед на представена документация на място и в деловодството на ДАМТН е установено, че няма анализ/доклад, с който се изяснява необходимостта от изграждане на основен изпускател, т.е. че не е изпълнено от собственика на язовир „ПИ 000306" задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 07-05-418/08.08.2017г. на Главна дирекция ..Надзор на язовирните стени и съоръженията при тях", а именно: Да се премахне храстовидната растителност по въздушния откос, със срок за изпълнение 15.10.2017г.

Въз основа на тези констатации и след като контролните органи от състава на ДАМТН достигнали до извод, за допуснато нарушение по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, а субект на нарушението е Община Хасково , с Покана, изх. № 85 – 02 – 409/16.11.2017 г. Кметът на Община Хасково бил поканен да се яви за съставяне и връчване на АУАН. Поканата е входирана в община Хасково на 17.11.2017г.

В резултат, на 05.12.2017 г. е съставен от св.А.К., Акт за установяване на административно нарушение № 07 – 075/05.12.2017г. от същата дата срещу Община Хасково , в отсъствие на представител на Община Хасково, след като такъв не бил изпратен, съобразно изпратената покана, а на 11.12.2017 г. съставеният АУАН бил предявен и подписан от упълномощено лице от Кмета на Община Хасково и на същата дата бил връчен и екземпляр от съставения АУАН, според отразеното в приложената по АНП разписка.

Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не направени при предявяването му, респ. са постъпили в рамките на законоустановения срок от връчването му.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал.

1, т. 39 и позовавайки се на Заповед № А – 5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН, София, наложил процесната имуществена санкция.

Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А.М., А.В.К. – Ксантопулу и М.О. също служител на ДАМТН, относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото, като спор относно осъществената фактическа обстановка не е налице, а единствено възражения относно правната оценка на установените факти.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Според ал. 3 на цитираната норма, собствениците, на които са дадени задължителни предписания, уведомяват писмено председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за изпълнението им в определения за това срок.

Според чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 – от 1000 до 20 000 лв. Следователно, деянието за което на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция, като по силата на чл. 201, ал.

12 от Закона за водите, наказателните постановления по ал. 11 се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и място.

Последното, предвид характера на деянието, не е съвсем прецизно, но тази непрецизност не води до накърняване правото на защита в процеса, явяващо се основание съответното процесуално нарушение да бъде квалифицирано като съществено. В случая водещ за преценката относно мястото на извършване на нарушение е аргументът за характера на деянието, а то, според отразеното в описателната част на процесния АУАН се изразява в бездействие - чрез неизпълнение на дадени предписания. В този смисъл за място на извършване на нарушение се приема мястото, където правнодължимото действие е следвало да бъде осъществено – в случая с.Мандра, община Хасково, като в предписанието, и в самия АУАН е посочен и адрес, на който е следвало да бъде предприето уведомяването от Община Хасково. Тезата на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, под която деянието е подведено и квалифицирано и съответно е приета за нарушена, не съдържала фактически състав на нарушение, доколкото липсвало разписано правило за поведение, а в нея било регламентирано правото на Председателя на ДАМТН или на оправомощени от него лица да извършват определени правни действия, отговаря на буквалния прочита на текста, но не би могла да бъде споделена по същество.

Аргументът, че с посочването на нормата на чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото същата не съдържа фактически състав на нарушение и по този начин е накърнено правото на нарушителя да узнае за какво точно нарушение е санкциониран, не намира опора в направения от съда анализ на този текст.

Действително, посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите гласи, че Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал.4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение, съдържа предвидено правомощие на контролните органи, но макар и да не изрично разписано, при упражняване на това правомощия, за адресата на предписанието възниква насрещното задължение за неговото изпълнение в указания срок. В това се изразява и правнодължимото действие, санкционирано в случая. Особено показателна е и редакцията на приложената административнонаказателна норма - чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ, предвиждаща административна санкция - глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическо или юридическо лице, именно за неизпълнение на предписание по чл.

138а, ал.3, т.2 и чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Тоест налице е състав на нарушение и както бе посочено по – горе, деянието е обявено за наказуемо, а съвсем отделен и по същество е въпросът дали е реализиран по делото.

На следващо място, не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на представляващия по закон жалбоподател, след като въпреки надлежно изпратена покана за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, не е бил изпратен представител. Впоследствие, при предявяване на акта, чрез овластено за целта лице е осигурена възможност чрез него представляващият по закон жалбоподателя, да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като доводите на пълномощника на жалбоподателя в обратна насока, са несъстоятелни. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на предписание, като оттам ясни са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да тече давностният срок.