Определение № 1484 от 02.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1484 гр. Стара Загора, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500762 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК № ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“**********, представлявано от законните си представители Н.Г.С. и А.Ч.Д. – изпълнителни директори, чрез юрк. М.Н., срещу разпореждане № 1181/23.10.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№ 822/2025 г. по описа на Районен съд - Р. в частта му, в която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Б.А.Б. за сумата от 62,19 лв. – част от претендираното обезщетение за забава за периода от 05.03.2025 г. до 14.10.2025 г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и претендира за отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист за тази част от вземането за лихва за забава и съответната припадаща се част от платената държавна такса.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,Т.Б.А.Б.“ ЕАД – гр. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Б.А.Б. за сумата от 869,04 лв. - главница; 137,29 лв. – договорна лихва за периода от 05.03.2025 г. до 05.10.2025 г., 147,54 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.03.2025 г. до 14.10.2025 г., законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на 1 вземането.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит и извлечение от счетоводни книги.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението досежно сумата от 62,19 лв., представляваща част от претендираното обезщетение за забава, т.к. с помощта на електронен калкулатор е пресметнал, че дължимата законна лихва за забава върху главницата от 869,04 лв. за периода от 05.03.2025 г. до 14.10.2025 г. е в размер на 85,35 лв.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Разпоредбата на чл.411, ал.2 т.2 от ГПК предвижда, че заповед за изпълнение не се издава, когато искането противоречи на закона.

В случая се касае за договор за кредит, сключен с потребител, поради което приложение намира Закона за потребителския кредит.

В чл.33 от ЗПК е предвидено, че при забава на длъжника кредиторът има право единствено на законната лихва за забава върху просрочената сума.

Тази норма е императивна и за приложението й съдът следи служебно.

За да обезпечи приложението на нормата съдът може сам да направи справка за размера на обезщетението за забава върху просроченото задължение за съответния период на забавата, като за целта използва достъпните на официалните страници в Интернет на Българската народна банка и Националната агенция по приходите електронни калкулатори за изчисляване на законната лихва за забава.

Именно това е сторил заповедният съд и вследствие на извършената справка е констатирал, че заявителят претендира като обезщетение за забава по-голяма сума отколкото е размерът на законната лихва за забава.

С оглед на това е разпоредил издаването на заповед за изпълнение за съответната част от претендираното обезщетение за забава, съответстващо по размер на законната лихва за забава.

Неоснователно е оплакването в частната жалба, че претендираното със заявлението обезщетение за забава е равно на законната лихва за забава, т.к. това обективно не е вярно.

Неоснователно е и оплакването, че преценката на заповедния съд излиза извън рамките на предвидените в закона негови правомощия, т.к. съдът има задължението да не издава заповед за изпълнение, ако искането противоречи на императивна материалноправна норма.

2

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.4 и чл.271, ал.1 т.1 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1181/23.10.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 822/2025 г. по описа на Районен съд - Р. в частта му, в която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Б.А.Б. за сумата от 62,19 лв. – част от част от претендираното обезщетение за забава за периода от 05.03.2025 г. до 14.10.2025 г.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1484 гр. Стара Загора, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500762 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК № ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“**********, представлявано от законните си представители Н.Г.С. и А.Ч.Д. – изпълнителни директори, чрез юрк. М.Н., срещу разпореждане № 1181/23.10.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№ 822/2025 г. по описа на Районен съд - Р. в частта му, в която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Б.А.Б. за сумата от 62,19 лв. – част от претендираното обезщетение за забава за периода от 05.03.2025 г. до 14.10.2025 г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и претендира за отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист за тази част от вземането за лихва за забава и съответната припадаща се част от платената държавна такса.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,Т.Б.А.Б.“ ЕАД – гр. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Б.А.Б. за сумата от 869,04 лв. - главница; 137,29 лв. – договорна лихва за периода от 05.03.2025 г. до 05.10.2025 г., 147,54 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.03.2025 г. до 14.10.2025 г., законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на 1 вземането.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит и извлечение от счетоводни книги.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението досежно сумата от 62,19 лв., представляваща част от претендираното обезщетение за забава, т.к. с помощта на електронен калкулатор е пресметнал, че дължимата законна лихва за забава върху главницата от 869,04 лв. за периода от 05.03.2025 г. до 14.10.2025 г. е в размер на 85,35 лв.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Разпоредбата на чл.411, ал.2 т.2 от ГПК предвижда, че заповед за изпълнение не се издава, когато искането противоречи на закона.

В случая се касае за договор за кредит, сключен с потребител, поради което приложение намира Закона за потребителския кредит.

В чл.33 от ЗПК е предвидено, че при забава на длъжника кредиторът има право единствено на законната лихва за забава върху просрочената сума.