Решение № 725 от 30.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. Пловдив, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20235300501368 по описа за 2023 година Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по жалба от „ЗАД Армеец“, ЕИК: 121076907 , чрез юриск. Р.Л. против Разпореждане от 28.04.2023г по изп.д.№ 00162 / 2023г. по описа на ЧСИ Б.А., с рег.№ *** на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, с което длъжникът бил уведомен за отказа на съдебния изпълнител да намали размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателите до сумата от 200 лева с ДДС, както и определения по изп.дело, размер на таксата по т.26 от тарифа за таксите и разноските към ЧСИ. Иска се отмяна на обжалвания акт за разликата от 200 лева до начислените разноски за адв.възнаграждение в размер на сумата 4 700 лева, поради прекомерност ,съобразно правната и фактическа сложност на защитата и оттам преизчисление на размера на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ чрез нейното намаление.

Постъпил е отговор от взискателя В. И., чрез пълномощника й адв.Д.Е., в която се оспорва жалбата като неоснователна с главното възражение, че длъжникът не е заплатил в срока за доброволно изпълнение след спазена процедура с Показа за доброволно изпълнение, след изтичането на който 1 били предприети исканите от взискателя изпълнителни действия, в резултат на което била събрана присъдената сума за обезщетение. Без тези действия длъжникът е нямало да изпълни задължението си към взискателката за изплащане на дължимото й обезщетение. Претенцията би била частично основателна, ако бе платил в срока за доброволно изпълнение.

Постъпили са мотиви от ЧСИ Б.А. по реда на чл.436, ал.3 ГПК , с което жалбата са намира за допустима, но по същество за неоснователна, по изложени съображения в мотивите.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна и е депозирана в законния по чл.436, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Изпълнителното производство е образувано от В. И. Г. от гр.*** против ЗАД“Армеец“ АД за събиране на вземане по издаден ИЛ от 08.03.2023г. по т.д.№ 383/ 2020г., потвърдено с Решение по в.гр.д.№ 779/ 2022г. по описа на АС-Пловдив за сумата 112 000 лева , представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2020г. до окончателното й изплащане. С молбата за образуване на изп.дело е представен и Договор за ПЗС от 31.03.2023г. за договорено и заплатено адв.възнаграждение за проц.представителство в размер на 4700 лева.

Изпратена е Покана за доброволно изпълнение до длъжника изх.№ 5114/ 11.04.2023г., която видно от известие за доставяне *** на е получена от длъжника на 12.04.2023г., с оглед на което срокът за доброволно изпълнение се е явил изтекъл на 26.04.2023г. Не се твърди и не се установява по делото да е налице постъпило плащане от длъжника в резултат на доброволно изпълнение , след което с молба от 28.04.2023г. е поискано от взискателката чрез проц.си представител е посочен способ за изпълнение – налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в посочени банки, изпълнено с изпращането на Запорно съобщение изх. № 6090/ 28.04.2023г.

Видно от преписката по изп.дело преди изпращане на запорното съобщение за налагане на запор на вземания на длъжника е било поискано от същия с 2

Възражението редуциране на разноските за адв.възнаграждение, аналогични на настоящите съображения в частната жалба. по

С обжалваното разпореждане от 28.04.2023г. ЧСИ е мотивирал с общият размер на задължението към датата на разпореждането в размер на 161 891,01 лв, а задължението по ИЛ към същата дата – 149 632,44 лева, както и това, че проц.представител на взискателя е извършил действия по образуване на ИД, проучване на имущественото състояние на длъжника, с последваща молба е поискал конкретни изп.действия – запор върху банкови сметки на длъжника, без по ИД да е налице упълномощаване на ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ. С оглед на това и е посочено, че в НМРАВ са определени минималните дължими адв. възнаграждения по Наредбата, без посочване на максималните, които са предмет на свободно договаряне. Следователно за образуване на изп.дело е размера от 200 лева, а за водене по чл.10, т.1 във връзка с чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ – 5 317,65 лева, в сравнение с претендираното по делото в размер на 4 700 лева. Въз основа на тези мотиви е постановен обжалваният отказ на ЧСИ за намаляване на АВ за проц.представител на взискателя.

С депозираната жалба от жалбоподателя се поддържат възраженията за прекомерност на АВ на основание чл.78, ал.5 ГПК, които се намират за неоснователни. Както се посочи по-горе от страна на длъжника не се установява постъпило плащане на дълга в срока на доброволно изпълнение.

Следователно освен основание за образуване на изпълнителното производство, след изтичане на срока за доброволно изпълнение е възникнало и основанието за водене на делото, в рамките на което е инициирано от страна на длъжницата чрез проц.си представител приложение на изпълнителен способ. Би могло да се отчете принципно, че в кратък срок след извършеното от взискателя проц.действие е постъпило плащане от страна на длъжника с оглед преценката по чл.78, ал.5 ГПК, но това в конкретния случай не е от съществено значение, тъй като договореното възнаграждение в размер на 4500 лв за проц.представителство по чл.10, ал.1, т.2 НМРАВ, изчислено според материалния интерес по чл.7, ал.2, т.2 на същата наредба, е под минималното такова по тази наредба, което възлиза над 5 000 лева.

С оглед на това жалбата като неоснователна ще се остави без уважение , като обжалвания акт на ЧСИ ще се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и 4 ГПК, съдът 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 28.04.2023г по изп.д.№ 00162 / 2023г. по описа на ЧСИ Б.А., с рег.№ *** на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4