Акт от 19.07.2022, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 137 гр. Перник, 19.07.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, в публично заседание проведено на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: Слава

Георгиева и при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 212 по описа на Административен съд-Перник за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба от Ц.К.К., с адрес *** против Решение № КПК-17 от 14.04.2022г. на Директор на ТП-П.** на НОИ. С решението е отхвърлена жалба на Ц.К.К. против разпореждане № О-13-000-00-01522601 от 20.01.2022г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, като с последното е отказано отпускането на обезщетение по болничен лист ****, издаден на 09.09.2021г.

В жалбата се възразява срещу издаденото решение, като се сочи наличие на всички отменителни основания. Иска същото да бъде отменено и да се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание на 01.07.2022г. жалбоподателят се явява лично и с адв. Х.Б.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи, както и да се присъдят сторените разноски. В указания срок депозира писмени бележки.

Ответникът по жалбата – директор на ТП-П.** към НОИ, за представител изпраща юк.

Е.С.. Оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли като неоснователна, по изложени в атакуваното решение доводи, както и да се присъдят сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.

235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Оспорващия в настоящото производство Ц.К.К. е назначен на длъжност с код по НКП-81602034 „Машинен оператор хлебни изделия“ при СД“**“ по силата на трудов договор №

18/10.03.2021г. и същият постъпил на работа на 11.03.2021г.

В съответствие с чл.

4, т. 2 и чл.

8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, осигурителят СД„**“ представил удостоверение № Р14-13-000-00-**********/17.01.2022г. за болничен лист Е20212051072 от 09.09.2021г. относно правото за изплащане на парично обезщетение на К. за периода от 10.09.2021г. до 29.09.2021г.. Данни по чл.

5, ал. 4 от КСО за него за този период са подавани от осигурителя СД„**“.

За м. 08.2021г. в периода от 08.08.2021г. до 10.08.2021г. е налице прекъсване на осигуряването, поради което лицето не е осигурено за социален риск-временна неработоспособност.

С разпореждане № 0-13-00000-01522601 от

20.01.2022г., ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите отказал отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист Е20212051072 от 09.09.2021г..

Срещу разпореждане № 0-13-00000-01522601 от 20.01.2022г. е подадена жалба от К..

Преди да се произнесе по жалбата, ръководител на ТП-П. на НОИ със заповед № ЗР-5-13-01102839 от 21.03.2022г. разпоредил да се извърши проверка на разходите на ДОО на СД„**“. Установените обстоятелства са обективирани в констативен протокол № КП-5-13-01107103 от 30.03.2022г.. В него е отразено, че на жалбоподателя Ц.К. са издавани болнични листи, както следва: за периода от 24.06.2021г. до 07.07.2021г., на 28.06.2021г. е представен на работодателя болничен лист за временна неработоспособност № Е20211189606 от 24.06.2021г.. За периода от 08.07.2021г. до 27.07.2021г., на 26.07.2021г. е представен на работодателя болничен лист за временна неработоспособност № Е2021139814 от 16.07.2021г.. За периода от 28.07.2021г. до 06.08.2021г., на 20.08.2021г. е представен на работодателя болничен лист за временна неработоспособност № Е20211389822 от 06.08.2021г.. За периода от 11.08.2021г. до 09.09.2021г., на 20.08.2021г. е представен на работодателя болничен лист за временна неработоспособност № Е20212050936 от 11.08.2021г.. За периода от 10.09.2021г. до 29.09.2021г., е представен на работодателя болничен лист за временна неработоспособност **** от 09.09.2021г. Поради неявяване на лицето на работа в периода от 08.07.2021г. до 15.07.2021г., на 15.07.2021г. е направено посещение на домашния му адрес от представители на дружеството.

Същият не е установен на място, а е открит в работилница на друг адрес. Поради неявяване на лицето на работа отново на 30.07.2021г. е извършена проверка, която го е открила в работилницата, където същият извършвал ремонт на автомобили.

На 09.08.2021г. К. не се явил на работа.

На 10.08.2021г. К. се явил и подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение. На 11.08.2021г. работодателя му връчил писмо, с което го уведомил, че следва да спази уговорения срок за 45-дневно предизвестие.

Констатациите от проверките дали повод на работодателя да оспори всички представени болнични листи по реда на чл. 112 от Закона за здравето. Копие от жалбите са депозирани и в НОИ.

Установено е, че в трудовото досие на К. липсват документи, като молби за отпуск, съответно заповеди за разрешаване на платен или неплатен отпуск, болничен лист и др., който да оправдаят отсъствието му от работа на 09.08.2021г. и на 10.08.2021г..

За периода от 09.08.2021г. до 25.09.2021г. в разчетно-платежните ведомости, индивидуалните фишове за начислени и изплатени трудови възнаграждения /отчетени дни и отчетни форми няма отработени дни и не е начислявано трудово възнаграждение, за което да възникнало основание за осигуряване. На 25.09.2021г. трудовото му правоотношение е прекратено. Осигуряването е прекъснато, считано от 09.08.2021г. и не възобновено до прекратяване на трудовото правоотношение-25.09.2021г. Лицето не е осигурено по смисъла на КСО и няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 от КСО.

С решение № КПК-17 от 14.04.2022г. директорът на ТП-Перник при НОИ отхвърлил жалбата против разпореждане № 0-13-00000-01522601 от 20.01.2022г., с което ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите отказал отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист Е20212051072 от 09.09.2021г.. Прието е, че не са налице предоставките на чл. 40, ал. 1 от КСО, тъй като не е налице осигуряване и основание за осигуряване към момента на настъпване на временната неработоспособност започнала на 11.08.2021г. за периода от 11.08.2021г. до 09.09.2021г. и продължила за периода от 10.09.2021г. до 29.09.2021г. с процесния болничен лист, по който е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност.

Решението, видно от известие за доставяне е връчено на 19.04.2022г. лично на оспорващия. Жалбата срещу този акт е подадена до настоящата съдебна инстанция, чрез административния орган, на 03.05.2022 г.. Следователно същата е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното производство относими и допустими писмени доказателства.

При така приетото от фактическа страна, Административен съд – Перник, в настоящия състав като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.

168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, от правна страна намери следното:

Жалбата е подадена от лице по чл.

147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл.

149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.

118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл.

118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП – С.** град на НОИ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-13-51 от 23.02.2022 г., по реда на чл.

117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл.

117, ал. 2, т. 2 от КСО.

Издадено е от компетентен орган съгласно чл.

117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП – П.** на НОИ. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и отговаря на изискването за мотивираност. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по чл.

40, ал. 1 и ал. 3 от КСО за постановяване на отказ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради липса на основание за осигуряване към момента на настъпване на социалния риск. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната му. Решението е и материално законосъобразно.

Правилно Директорът на ТП – П.** е приел, че разпореждането, предмет на контрол е издадено от компетентен административен орган. Съгласно чл.

40, ал. 3 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В настоящия случай разпореждането е издадено от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП-Перник на НОИ, който е материално и териториално компетентния административен орган да стори това съгласно нормата на чл.

40, ал. 3 от КСО.

Разпореждането е обективирано в изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл.

59, ал. 2 от АПК за съдържание и реквизити. В проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната му. То е издадено след надлежно сезиране от СД„**“, който депозирал удостоверение, приложение № 9 към НПОПДОО с вх. № Р14-13-000-00-********** от 17.01.2022г. за издаден болничен лист Е20212051072 на дата 09.09.2021г. Болничният лист е обжалван от осигурителя по реда на чл.

112, ал. 1, т. 1 от ЗЗ поради което приложението е изпратено след приключване на производството по обжалване.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск, поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

От цитираната разпоредба следва, че една от кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на право за получаване на обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО е лицето да е осигурено за посочените осигурителни рискове. Съгласно легалното определение, дадено в §

1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 или чл.

4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

Съгласно чл.

10 от КСО осигуряването на лицето започва от момента, в който то започне да упражнява трудова дейност и продължава през периодите по чл.