Решение № 17293 от 08.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17293 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110163980 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника Л. Т. Д. обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1599,89 лв., представляваща неплатена цена на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот – супермаркет, находящ се в гр. С***, аб. № ***, за периода от м.07.2022г. до м.04.2023г., сумата от 7,82 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2022г. до м.10.2022г., сумата от 263,14 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 31.12.2022г. до 19.06.2024г. и сумата от 1,69 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2022г. до 19.06.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 38523/2024г. на СРС, 76 състав.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за процесния топлоснабден имот, като между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия. Твърди, че е доставил до топлоснабдия имот, представляващ супермаркет, находящ се в гр. С***, аб. № ***, топлинна енергия на стойност от 1599,89 лв. за периода от м.07.2022г. до м.04.2023г. Твърди, че поради липсата на подписан договор, страните не били обвързани с договорна връзка, но с фактическото получаване на доставената топлинна енергия на посочената стойност ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, поради което му дължи стойността на получената топлинна енергия от 1599,89 лв. и цената на извършената услуга дялово 1 разпределение за периода от м.05.2022г. до м.10.2022г. в размер на 7,82 лв. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава съгласно чл. 40, ал. 1 от ОУ на ищеца от 2007г. за продажба на ТЕ за стопански нужди, с изтичане на 20-о число на месеца, следващ месеца на доставката и след получаване на издадена от продавача данъчна фактура, поради което претендира и обезщетение за забава върху всяка от главниците в размер и период, посочен в исковата молба. Твърди, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 38523/2024г. на СРС, 76 състав, срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, с оглед на което предявява настоящите искове за установяване на оспорените вземания. Претендира и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.

Ответникът Л. Т. Д. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е обвързан с ответника от договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, както и до имота за процесния период да е доставяна топлинна енергия в посочения размер. Твърди, че се касае за самостоятелен стопански обект, разположен на две нива, като едното ниво е под самия блок, а в по-голямата си част е извън контурите на сградата. Твърди, че като самостоятелен обект същият се е захранвал със самостоятелно отклонение от абонатната станция, което обаче било затапено и за процения период обектът не е топлозахранван от абонатната станция, в него няма изградена система от разпределителната мрежа нито за отопление, нито за битово горещо водоснабдяване (БГВ). Твърди също така, че конструктивно обектът е изграден от множество отделни помещения, като през тези, които са в контурите на блока, преминават вертикални щрангове, които захранват горните етажи, но тези щрангове са надлежно изолирани с двупластова микропроцесорна гума и от тях не се отдава топлинна енергия. Ответникът оспорва да е етажен собственик в сградата на бл. ****, тъй като притежаваният от него обект е прилепен до бл. 9, но е самостоятелен, поради което и същият не фигурира в списъка на етажните собственици в представения от ищеца Протокол от ОС на ЕС за избор на ФДР. Оспорва такъв договор да го обвързва. Позовава се на отмяната с решение на ВАС по адм. д. № 13721/2017г. и с решение по адм.д. № 14350/2019г. на Методиката по чл. 61 от Наредба 16-334/2007г. по отношение на изчисляване на ТЕ, отделена от сградната инсталация, като поддържа също така, че посочената уредба противоречи на Конституцията на Република България и на ЕКЗПЧОС. Оспорва в имота за процесния период да е доставена, съответно ползвана, каквато и да е ТЕ, поради което и счита, че не се е обогатил с нейната стойност за сметка на ищеца. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.

Третото лице-помагач „Далсия“ ООД не е взело становище по същество на делото.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2

В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил до процесния топлоснабден недвижим имот топлинна енергия на посочената стойност, че имотът е ползван от ответника за процесния период, с оглед на което същият са е обогатил със стойността на ползваната топлинна енергия за сметка на ищеца, че за процесния период е извършена услугата дялово разпределение за имота, ползван от ответника, като последният се е обогатил с цената на извършването й, която не е платил и обогатяването е за сметка на обедняването на ищеца, че е налице причинна връзка между обогатяването и обедняването.

В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи съществуване на главните вземания, изпадането на ответника в забава за плащането им и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че самостоятелното отклонение от абонатната станция, което е захранвало процесния обект е било затапено, както и че преминаващите през част от помещенията на обекта вертикални щрангове, които захранват горните етажи, са надлежно изолирани с двупластова микропроцесорна гума, а при установяване на обстоятелствата в доказателствена тежест на ищеца – следва да докаже, че е платил вземанията.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна енергия за имота за периода от м.07.2022г. до м.04.2023г., за цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2022г. до м.10.2022г. и съответната мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия и върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е субсидиарен и е на разположение на страната, която като твърди, че между страните няма друга обвързаност, е настъпило обогатяване на другата страна за нейна сметка, поради което другата страна дължи да върне онова, с което се е обогатила, до размера на обедняването.

От представения по делото договор от 10.03.2000г., сключен между Столичен общински съвет и ответника Л. Т. Д. се установява, че ответникът е придобил собствеността върху следния недвижим имот, представляващ Супермаркет, находящ се в ж.к. „С*** общински нежилищен имот, стопанисван от район „Възраждане“, за който няма спор, че е идентичен с процесния.

Установява се от представените писмени доказателства (протокол от ОС на ЕС от 19.09.2001г. и списък на етажните собственици, в който имот с процесния абонатен № *** не фигурира), че в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е въведена система за 3 дялово разпределение, извършвано от избраната от етажните собственици фирма за дялово разпределение „Бруната България“ ООД, впоследствие „Бруната“ ООД, а понастоящем преобразувана в „Далсия“ ООД (съгласно договор от 04.09.2002г.).

По делото е представен констативен протокол от 08.11.2019г., съставен от комисия с участието на представители на ищеца и в присъствието на ответника, от който се установява, че комисията е констатирала, че супермаркетът с аб. № *** е разделен на малки помещения, като в част от тях преминават тръби за отопление, захранващи горните части на апартаментите в блока. Магазинът е разделен на две нива, в долното ниво преминават част от разпределителната тръбна мрежа, захранваща блок № 9, а отклонението, захранващо супермаркета, е трайно прекъснато и затапено от разпределителната връзка. В имота няма налични изводи за топла вода, ползва се само студена вода, на която има монтиран водомер.

Тръбите, които са налични за захранване на блока, са с топлинна изолация.

Съгласно представените от трето лице-помагач доказателства по делото за процесния период партидата на имота се е водила на името на ответника, като в представения документ за главен отчет за 2023г. е посочено наличие на щранг-лира в банята и е отбелязано, че топлинна енергия не се използва, а в другия документ (без дата) е отбелязано, че няма лира, няма голи тръби и топлинна енергия не се използва.

Установява се от заключението на изслушаната СТЕ, че за исковия период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16334 от 06.04.2007г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице.

При извършен оглед на процесния имот вещото лице е установило, че в момента на огледа обектът функционира като спортен клуб „Дартс републик“, конструктивно част от помещенията са разположени на приземно ниво (условно кота 0) и ниво, по-ниско от прилежащия терен (кота -3.00м.). Част от помещенията се намират под апартаментите на шестнадесететажния жилищен блок № 9, а друга част (с приблизителна височина 3,5м) са на около 3м. встрани от контурите на блока, в източна, северна и южна посока. Вещото лице е посочило още, че през обекта преминават щранговете, обслужващи ВОИ на жилищата в бл.

9, които са покрити с топлоизолация. По проект обектът е бил топлофициран чрез самостоятелен отоплителен кръг, свързан в АС към двата колектора, които са общи за ВОИ – жилища и ВОИ – магазин, с обща абонатна станция. Купувачът е премахнал (изрязал) хоризонталната разпределителна мрежа и захранващите тръби към радиаторите на процесния обект, каквито е имало по проект. За това изменение не е представен проект, съгласуван с „Топлофикация София“ ЕАД. При извършения оглед на място вещото лице е установило, че там няма отоплително тяло „лира“, за каквото ФДР е разпределяла топлинна енергия и е начислявала суми за процесния период. В обекта няма отоплителни тела както в приземната, така и в сутеренната части, а също така обектът не е свързан с топловодната 4 мрежа за БГВ на сградата. Тръбите, преминаващи през процесния имот, са щрангове за ВОИ към апартаментите на бл. 9, които са топлоизолирани. Вещото лице посочва, че при това положение няма предвидена методика за изчисляване на ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Приблизително верен резултат счита, че дава разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2, б. „е“, вариант „вв“ от Наредбата, като ТЕ, отдадена от сградната инсталация следва да бъде преизчислена в посока намаление, за да съответства на отопляемия обем на помещенията, през които преминават щранговете.