Решение № 452 от 30.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. С.З., 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20245501000551 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 480/20.08.2024г., постановено по гр.д. № 4/2024г. по описа на Районен съд – гр. К., с което са отхвърлени предявените искове от М.

С. З. против „Ф.Б." ЕООД за обявяване на нищожен договор за потребителски кредит № 916730, сключен между М. С. З. и „Ф.Б." ЕООД, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, да прогласи нищожността на клаузата на чл.

5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 916730, сключен между М. С. З. и „Ф.Б. " ЕООД и да осъди „Ф.Б." ЕООД, да й заплати сумата 1420 лева, представляваща възнаграждение за поръчител, платена по договор за потребителски кредит № 916730 при начална липса на правно основание, ведно със законната лихва върху сумата 1420 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба - 02.01.2024 година до окончателното й изплащане.

Въззивникът М. С. З. излага подробни съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Развити са подробни съображения от фактическа и правна страна във връзка с направените оплаквания. Моли да се отмени изцяло първоинстанционното решение. Претендират се разноските 1 пред двете инстанции.

В законния срок не е постъпил отговор от страна на въззиваемия.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ищцата М. С. З. моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № 916730, сключен между нея и „Ф.Б." ЕООД на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК и да прогласи недействителността на този договор.

В условията на евентуалност, ако съдът не обяви договора за нищожен, моли съда да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 916730, сключен между нея - М. С.

З. и „Ф.Б. " ЕООД, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Multitude Bank" в полза на ответника.

Моли съда на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да осъди ответника „Ф.Б." ЕООД, да й заплати, сумата 1420 лева, представляваща възнаграждение за поръчител, платена по договор за потребителски кредит № 916730 при начална липса на правно основание, ведно със законната лихва върху сумата 1 420 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба - 02.01.2024 г. до окончателното й изплащане. Моли да й бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Посочва следната банкова сметка, по която да й бъдат приведени присъдените суми: **.

Ответникът „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ** моли съда приемете за неоснователен предявения от ищеца иск с пр. осн. чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № 916730/26.08.2020 г. сключен между ищеца. Твърди, че поради настъпилото неизпълнение на договора от страна на М. С. З., кредитът е бил продаден на 05.11.2023 г. на Most Finance – 2 фирма за събиране на просрочени вземания. Твърди, че „Ф.Б.“ ЕООД не е надлежна страна по делото, не следва да отговаря по предявените от ищцата искове.

По делото не е спорно, че между М. С. З. и „Ф.Б.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 916730/26.08.2020 г., по силата на който на ищцата е предоставен заем в размер на 2 000 лв.

Съгласно чл. 3, б. „б“ - годишният лихвен процент на заема е 19%, а годишният процент на разходите бил 0% - чл. 4. Уговорени били срок и начин на плащане в 10 вноски, посочени в погасителен план към договора. Не е спорно, че предоставеният заем е погасен от страна на М. С. З..

В чл. 5 от договора е предвидено, че кредита се обезпечава с поръчителство предоставено от „Ф.“ в полза на дружеството.

Посоченият договор за поръчителство не е представен по делото, но основното му съдържание може да бъде извлечено от представения Стандартен европейски формуляр.

От приетото по делото заключението на съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ГПР по договора за кредит възлиза на 48,35 % На 26.08.2020 г. „Ф.Б.“ ЕООД е превело на М. С. З. сумата 2000 лв. с основание на превода „договор за кредит 916730“. Сумата е усвоена от М. С.

З.. Погасителния план съдържащ се в преддоговорната информация, а не като част от договора за кредит, сочи на различен размер на месечната погасителна вноска – от 156,64 лв. на 25.09.2020 година – до 345,60 лв. на 22.06.2021 год.

Независимо от размера вноската, съставните й части са две: главница и лихва по кредита.

Ищцата е платила на ответника по договор за кредит № 916730/26.08.2020 г. в периода 06.10.2020 г. - 15.11.2021 г. сумата 2980 лв.

„Ф.Б.“ ЕООД е отнесло направените плащания за погасяване на суми за погасяване на дължимата главница – 1235,28 лв., суми за погасяване на дължимата лихва - 357,44 лв., суми за погасяване на задължения по чл.10, ал.2, чл.10, ал.3, чл.10, ал.4 от Общите условия във връзка с чл.2-4 от Тарифата – 160,00 лв. Остатъкът от 1420 лв. съставлява сума, която е формирана от сумите плащани от ищцата на „Ф.Б.“ ЕООД, която „Ф.Б.“ ЕООД е квалифицирал като „сума по незадължителна услуга“ и която на осн. чл.16 от 3 собствените си Общи условия е наредил в полза на трето лице.

Видно от заключението, ако сумата 1420 лв. бъде включена като разход по договора за кредит размерът на ГПР би възлязъл на 169,57%.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е установено, че между „Ф.Б.“ ЕООД и М. С. З. е сключен договор за кредит от разстояние. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР , съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Твърдението на ответника, че поради настъпилото неизпълнение на договора от страна на М. С. З., кредитът е продаден на 05.11.2023 г. на Most Finance, не се подкрепя от доказателствата по делото.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представляват потребителски кредити, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност, като в този случай заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по 4 кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Не е спорно, че в процесния договор за кредит е уговорено поръчителство предоставено от „Ф.“ в полза на дружеството , по които кредитополучателят дължи и съответната такса – 1 420 лв. Така посочената сума на практика оскъпява предоставеният кредит, а договорът за кредит и този за поръчителство са свързани, тъй като договорът за поръчителство няма самостоятелен характер. Така на практика в договора за кредит има вписана уговорка за обезпечаване на кредита и такса за допълнителна услуга, която макар и формално да е дължима (да произтича) от друг договор, се явява част от договора за кредит, като включена в съдържанието на същия. Поради това дължимото на гаранта възнаграждение по сключените договори за поръчителство е следвало да бъде включено при определянето на ГПР по кредита като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързана с договора за кредит и е задължително условие за получаването на кредита. Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, така посочения ГПР не отговаря на действителния, тъй като дължимите от потребителите възнаграждение за гаранта по договорите за поръчителство не са включени в посочения ГПР, като при неговото включване размерът на ГПР е 169, 57 %. Ето защо следва да се приеме, че горепосоченото възнаграждение за гаранта, съставляват разход по кредита по смисъла на чл.

19, ал. 1 от ЗПК, като по този начин се надвишава ограничението на чл. 19, ал.

4 от ЗПК /годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута/. Ето защо въззивният съд намира, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на процесните договори за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай намира приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която потребителят дължи само чистата стойност по кредита.

5

С оглед изложеното въззивният съд намира, че следва да обяви за недействителен, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договор за предоставяне на потребителски кредит с № 916730/26.08.2020 г. сключен между „Ф.Б.“ ЕООД и М. С. З..

Предвид формирания извод за недействителност на целия договор за кредит съдът не следва да се произнася по евентуално предявения иск за нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 916730/26.08.2020 г., сключен между М. С. З. и „Ф.Б. " ЕООД, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Multitude Bank" в полза на ответника.

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.

В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже плащането на съответната парична сума, а ответникът следва да установи наличието на правно основание за получаване на сумата, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, тъй като именно наличието на това основание му дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има определено основание да я задържи, то той дължи нейното връщане.

Въззивният съд намира, че плащането на възнагражденията по процесния договор за гаранция подлежи на връщане от „Ф.Б.“ ЕООД, защото за него е липсвало основание да ги получи. Обстоятелството дали е превел тази сума на третото лице, както е установено в заключението на съдебно – счетоводната експертиза /л.70 от първоинстанционното дело/ е без правно значение, тъй като касае вътрешните му отношения с това трето лице. Още повече че предоставената с договора за гаранция, услуга не е в полза на ищеца, а единствено на ответника. Следователно плащането на възнаграждението по гаранцията подлежи на връщане от ответника, защото за него е липсвало основание да го получи