Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1515 от 29.12.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6156/2024
Вид
Решение № 1515
Подписан
29.12.2025
В сила
22.01.2026
Състав
Спасимир Спасов Здравчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 157 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1515 гр. Пловдив, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330206156 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-3389-000558 / 06.11.2024 година на Началник-сектор в Областна дирекция на МВР - Пловдив, 06 РУ Пловдив, с което на Х. Л. К., ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл.

174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от двадесет и четири месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, предложение 2. от същия Закон.

В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 15 контролни точки на основаниe Наредба № Iз-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи.

В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция чрез процесуалния си представител адвокат Л. И. К. от Адвокатска колегия Пазарджик Х. Л. К. моли за отмяна на Наказателното постановление с доводи за издаването му при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон; не претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник-сектор в Областна дирекция на МВР Пловдив, 06 РУ - Пловдив – редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. С Молба-становище, с което е изпратена 1 административнонаказателната преписка, е изразено мнение с доводи за законосъобразност и обоснованост на издаденото Наказателно постановление, което да бъде оставено в сила, а при евентуално уважаване на Жалбата се прави възражение за намаляване на разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година на Висшия адвокатски съвет; разноски не се претендират.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 28.10.2024 година младши инспектори от 06 Районно управление при Областна дирекция на МВР - Пловдив Б. С. Д. (актосъставител) и колегата му Г. Л. С. са дежурен автопатрул и изпълняват задълженията си по контролна пътната безопасност и охрана на обществения ред. Двамата са униформени, а служебният им автомобил е с отличителни знаци на Полицията и светлинна и звукова сигнализация.

След 16:00 часа при обход на обслужваната от Районното управление територия двамата се движат по улица „Ландос“, когато отдалеч виждат облечен с червен анцуг пешеходец да навлиза по улица „Джебел“ (успоредна на улица „Ландос“), на която знаят, че се продават наркотични вещества, и полицаите решават да изчакат. Не след дълго въпросното лице, което им се струва съмнително още щом го забелязват, излиза от улица „Джебел“, пресича улица „Ландос“, качва се зад волана в лек автомобил „БМВ 640“ с рег. № ** и тръгва в посока булевард „Цариградско шосе“. Органите на реда тръгват след него, настигат го на кръстовището на улица „Ландос“ с булевард „Цариградско шосе“, където водачът подава мигач и прави десен завой, и малко по-надолу го спират на булеварда до № 27. Извършват му документална проверка, при която установяват, че шофьор на беемвето е Х. Л. К.. Забелязват, че поведението на водача е притеснително и се поти обилно, както и че между 2 седалките на автомобила има три шишенца с течност (за които по-късно лицето признава, че е метадон, но не може да представи документ, че е на такава програма) и му разпореждат да слезе. К. изпълнява и тримата отиват на тротоара. Там полицаите го питат има ли у семе забранени от закона вещества и го претърсват, но не намират нищо и след това казват на жалбоподателя, че ще бъде изпробван с уред за употребени от него наркотични вещества. Х. К. се съгласява, но се възпротивява да отиде в Районното управление и иска проверката да бъде извършена на място. За това е уведомена Дежурнооперативната част в 06 РУ на МВР - Пловдив и е извикан втори патрул за съдействие, който донася зачисленото на Управлението техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARRB - 0030, и същото е поставено на кората на служебния автомобил на автопатрула, спрял жалбоподателя. Б. Д. разпечатва найлоновата опаковка на колектора (касетката), вади го и го подава на Х. К., който поставя тампона му (мундщука) в устата си, но след няколко секунди го вади с думите, че отказва да бъде тестван с оправданието, че се страхува, че ще му вземат колата.

Тестът трае определено време, през което жалбоподателят не е ограничен с помощни средства, но в един момент той хвърля на земята полиетиленово пликче с малки дози кафяво прахообразно вещество в него и това налага да му бъдат сложени белезници. Местопроизшествието е запазено до пристигане на оперативно-следствена група, а Х. К. е отведен в сградата на 06 РУ на МВР Пловдив, където задържан със Заповед рег. № 3389зз-380 / 28.10.2024 година на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, считано от 16:50 часа на 28.10.2024 година – времето на ограничаване свободното придвижване на лицето.

В 18:00 часа на жалбоподателя отново е предложено да бъде изпробван с техническото средство за употреба на наркотични вещества, но той пак отказва и тогава му е издаден Талон за медицинско изследване № 306155 с посочен час на връчване 18:40 на 28.10.2024 година и с указания до 45 минути да се яви УМБАЛ „Свети Георги ЕАД - Пловдив за медицинско химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Х. К. подписва талона.

На място чрез служебния РСОТ таблет на жалбоподателя е съставен и връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение 3 серия GA № 1164621 / 28.10.2024 година за нарушение по чл. 174, ал. 3, предложение 2. от Закона за движението по пътищата, след което е отведен в УМБАЛ „Свети Георги ЕАД - Пловдив.

Там, вече в 18:50 часа, пред доктор Палавуров Х. К. отказва да даде кръв и урина за опиати, удостоверено с Лист за преглед на пациент в КДБ / СО № 117252 и в 19:09 часа същият с полицаите напуска кабинета на дежурния лекар.

Въз основа на Акта за установяване на административно нарушение е издадено атакуваното Наказателно постановление № 24-3389-000558 / 06.11.2024 година.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция в качеството на свидетели полицаи Б. С. Д. и Г. Л. С., чиито показания се кредитират като обективни и логични, и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка и изисканите от Съда.

Настоящият съдебен състав кредитира доказателствената съвкупност по делото като обективна, взаимно допълваща се и кореспондираща помежду си, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка, като във възприетите доказателства не се констатират противоречия, в състояние да повлияят върху преценката на Съда за виновно извършеното от жалбоподателя нарушение на правилата за движение на пътищата.

От правна страна:

По фактически установеното Съдът намира, че от наказващия орган правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Х. Л.

К. за нарушението чл. 174, ал. 3, предложение 2. от Закона за движението по пътищата, съгласно чийто текст към инкриминираната дата (относимата редакция): Водач на моторно превозно средство, …, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство … и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието … за медицинско изследване и вземане на биологични проби за … химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с 4 лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв., като разпоредбата инкорпорира в себе си както задължителното правило на поведение, така и следващата се за неизпълнението му санкция, а от доказателствената съвкупност по делото безспорно се установява, че на инкриминираната дата към момента на извършване на проверката Х. К. е „водач“ по смисъла на § 6, т.

25, предложение 1. от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата.

За формалното нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата е без значение дали водачът е употребил, или не наркотични вещества, защото предмет на санкциониране е именно отказът му за изпробване. Но, за да е съставомерна липсата на съгласие на водача на моторното превозно средство, следва да е спазена легалната процедура по установяване наличие на наркотични вещества или техни аналози в кръвта му – надлежният ред, определен с Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В случая тези изисквания на подзаконовия нормативен акт са спазени.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт при извършването на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движение по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве, а според ал. 2 от същия член, неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. Също така съгласно разпоредбата на чл. 3а от подзаконовия нормативен акт, установяването на употреба на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско или химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест (т. 1), лицето не приема показанията на техническото средство или теста (т. 2) и физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест (т. 3).

5

При съпоставка и анализ на горепосочените разпоредби и с оглед установените факти по делото категорично се установява, че жалбоподателят Х. К. е бил в състояние, което позволява да му бъде направено необходимото изследване за наличие или липса на наркотични вещества към момента на проверката, но той отказва да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARRB - 0030, отразено по надлежния ред в издадения му медицински талон. Впоследствие Х. К. се явява доведен от органите на реда в указаното в талона за медицинско изследване болнично заведение, за да му бъде взета биологична проба на химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, но и там пред доктор заявява, че отказва да даде кръв и урина, отразено в медицинския документ.

По посоченото настоящият съдебен състав намира, че с недвусмисления отказ от изпълнение на дадените му от контролните органи разпореждания и указания за бъде изпробван за наркотици и / или аналози от обективна и от субективна страна Х. К. извършва с пряк умисъл състава на вмененото му в отговорност административно нарушение на просто извършване, като трябва да се упомене, че отказът винаги осъществява състав на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДП и законовата разпоредба е императивна – не урежда изключения или възможни хипотези на законосъобразен отказ.