Решение № 797 от 13.12.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. Силистра, 13.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20253420101471 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

В постъпилата искова молба от Р. Д. Т., срещу "К." ЕООД, се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024.

Съгласно чл.3 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 3000.00 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 10260.82 лева, съгласно условията на договора. Съгласно договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024, ГПР по кредита е в размер на 63%, а ГЛП в размер на 50% , при срок на кредита от 18 вноски. В чл.18 ал.1 от договора е предвидено, че ако ищцата не предостави допълнително обезпечение по чл.6 от Договора, то дължи неустойка в размер на 5740.86 лева. В тази връзка и е начислена неустойка в общ размер на 5740.86 лева, разпределена на 18 вноски. По договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024 г. ищцата е заплатила сумата в размер на 4381.08 лева.

Счита, че договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024 г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. На първо място, сключеният договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024 е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора 1 възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

На следващо място, процесния договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024 е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. В настоящият случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойка.

Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Наред с това Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП. С предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по--висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това 2 договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024 следва да се прогласи за недействителен. При условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.18 ал.1 от договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024 предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.

Моли съда да обяви договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024 сключен с Кредирект ЕООД, за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

В условията на евентуалност, моли съда да обяви за нищожна клаузата на чл.18 ал.1 от договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024 предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 5740.86 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

На основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, моли съда да осъди „Кредирект ЕООД да заплати на ищцата, сумата от 1381.08 лева, недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност моли съда на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „Кредирект“ ЕООД да заплати на ищцата, сумата от 1000 лева, недължимо платена по недействителна неустойка по договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът оспорва исковете и моли съда да отхвърли същите като неоснователни. В отговора се твърди, че:

1. Налице е злоупотреба с права и основание за прилагане на чл. 213 ГПК Ищецът упражнява правото си на иск в условията на злоупотреба с право.

Същият е депозирал пред Районен Съд - гр. Силистра три напълно идентични искови молби, с които се оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка, която страните неколкократно са уговорили в сключените между тях общо четири договора.

3

Въз основа на исковите молби са образувани следните дела по описа на Районен Съд гр. Силистра: гр. д. № 1468/ 2025 г, гр. д. № 1471/ 2025 г. и гр. д. № 1469/2025 г.

Молбите се отнасят до различен договор за кредит, но във всяко отделно производство се оспорва една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Така ищецът злоупотребява с формалното си право да инициира отделни производства по различните договори с една единствена цел, а именно да се генерират разноски по отделни производства. Твърди, че процесуалното поведение на ищеца цели неправомерен резултат, а именно да се увреди другата страна като в нейна тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер.

Въпреки че ищецът е имал възможност да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на една уговорка, съдържаща се и в четири договора, сключени между страните в различни периоди от трайните им отношения на заемодател и заемател, той е образувал отделни дела с целта да се обогати за сметка на кредитора си с по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски. Това представлява очевидна злоупотреба с процесуални права, противоречаща на принципа за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 ГПК.

Моли съда да:

А) по реда на чл. 213 ГПК да съедини тези от горепосочените дела, които не са решени, в едно производство и постанови едно общо решение по тях.

Б) при условията на евентуалност, в случай че делата не бъдат съединени моли, при успешен развой на делото за ищеца, в полза на същия да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство по примера на вече многобройната и все поувеличаваща се практика на съдилищата, в която съдебните състави ценят поведението на ищеца по образуване на повече от едно идентични съдебни производства срещу един кредитор като злоупотреба и „абсолютно противоречие с принципите на справедливост, добросъвестност и законност“ и на това основание отхвърлят исканията на ищците за присъждане на разноски.

2. По основателността - претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, както и за платени при липсващо основание суми, са неоснователни.

2.1. Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

Нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на 4 акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.

Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 67.65% и ГПР определен в процесния договор в размер на 63.00%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.