Решение № 276 от 10.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Велико Търново, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо К.

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500388 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК ввр. чл.278 от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба с вх.№1395/22.01.2024г. от страна на ЗK”Лев Инс”АД с ЕИК:121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Симеоновско шосе”№67-А, представлявано от Изп.директор Павел В.Димитров, Изп.директор Валентин В.Илиев и Изп.директор Владислав В.Милев – заедно от всеки двама от изпълнителнитe директори(чрез юрисконсулт Пл.М.) – длъжник по изп.дело№ 20237280400910, по описа на ЧСИ Д.К.а с район на действие ВТОС, против Постановление от 04.01.2024г. по изп.дело№20237280400910, по описа на ЧСИ Д.К.а, с което ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя до сумата от 200.00лв., както и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Според жалбоподателя претендираното адв.възнаграждение е над законоустановения минимум, предвиден в

Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с което е начислена и пропорционална такса над размерите, посочени в т.26 от ТТРЗЧСИ. Счита, че общите правила в ГПК са приложими за всички производства, вкл. и за изпълнителното. Поради това страните по настоящото изпълнително дело имат право да повдигат въпроса относно разноските пред съдебния изпълнител, който е длъжен да се произнесе по същите. Счита за приложима и разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК(ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страната да присъди по-нисък размер на разноските). Според жалбоподателя исканото адв.възнаграждение за изпълнителното производство било прекомерно и не съответствало на правната и фактическа сложност на делото. Счита определената по т.26 от 1

ТТРЗЧСИ пропорционална такса за прекомерна. Включването на адвокатско възнаграждение, което било отделно вземане за разноски по изпълнителното производство в събраната сума по смисъла на т.26 от ТТРЗЧСИ било незаконосъобразно - материалният интерес, върху който се изчислявала пропорционалната такса, бил само присъденото вземане по изп.лист. В условията на евентуалност, в случай, че съдът счетял, че дължимото се адв.възнаграждение следвало да бъде включено в събраната сума, моли да бъде намалено възнаграждението, като се коригира и размерът на начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса. Моли да бъде отменено Постановление от 04.01.2024г. по изп.дело№ 20237280400910, по описа на ЧСИ Д.К.а, като бъде намален размерът на адв.възнаграждение на взискателя до сумата 200.00лв., съобразно чл.10 т.1 от Наредба№1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да бъде коригиран размерът на начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална така. Претендира направените по възззивното производство разноски.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК от страна на Т. Г. К. - взискател по изп.дело20237280400910, по описа на ЧСИ Д.К.а с район на действие ВТОС, не е постъпило писменo възражение във връзка с депозираната жалба на длъжника.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК от страна на Д. Р. Д. - взискател по изп.дело20237280400910, по описа на ЧСИ Д.К.а с район на действие ВТОС, не е постъпило писменo възражение във връзка с депозираната жалба на длъжника.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК от страна на А И Х - взискател по изп.дело20237280400910, по описа на ЧСИ Д.К.а с район на действие ВТОС, не е постъпило писменo възражение във връзка с депозираната жалба на длъжника.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК от страна на “Капитал Груп”ООД - взискател по изп.дело20237280400910, по описа на ЧСИ Д.К.а с район на действие ВТОС, не е постъпило писменo възражение във връзка с депозираната жалба на длъжника.

Съгласно чл.436 ал.3 изр.II от ГПК са приложени и мотиви по обжалваните действия от страна на ЧСИ Д.К.а с район на действие ВТОС. Заема се становище за неоснователност и недоказаност на жалбата с искане да бъде оставена без уважение. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение от 06.11.201Зг. по тълк.дело№6/2012г. на ОСГТК ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане, като дължимостта на разноските в изпълнителното производство е уредена в чл.79 ГПК(освен в посочените в чл.79 ал.1 oт ГПК изключения, като в настоящия случай, не е налице нито една от посочените в закона хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски). Взискателят е този, който определя обема на представителната власт на пълномощника си(в конкретния случай - да го представлява пред ЧСИ, както за образуване на изпълнително дело, така и за процесуално представителство, защита и съдействие по същото), като на адвоката е заплатено възнаграждение и по чл.10 т.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, предвид размерът на дълга по изп.листи към датата на образуването на делото, че адв.възнаграждения не надхвърлят минималния размер определен съобразно чл.10 т.1, т.2 ввр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че не е налице прекомерност на адв.възнаграждения по чл.78 ал.5 от ГПК и било неоснователно искането за намаляването им, съответно и за редуцирането на таксите по т.26 от ТТРЗЧСч. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

2

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изп.дело№20237280400910, по описа на ЧСИ Д.К.а с район на действие ВТОС е образувано на 13.12.2023г., въз основа на молба за образуване на изп.дело и приложени към нея изп.лист, издаден на 08.12.2023г. по гр.дело№580/2023г. на ВТРС и изп.лист, издаден на 08.11.2023г. по гр.дело№398/2022г. на ВТОС и в полза на взискателите Д. Р. Д. и Т. Г. К. . На 19.12.2023г., на основание чл.456 ал.1, ал.2 от ГПК към така образуваното изп.дело с постановление на ЧСИ са присъединени като взискатели с изп.лист, издаден на 11.12.2023г. по гр.дело№114/2022г. на ВТОС, изп.лист, издаден на 14.12.2023г. по гр.дело№580/2023г. на ВТРС, изп.лист, издаден на 08.12.2023г. по гр.дело№2136/2022г. на ВТОС: Д. Р. Д., “Капитал Груп”ООД, Анелия Иванова Хубанова и Т. Г. К.. За присъединените вземания е изготвена ПДИ с изх.№19033/20.12.2023г.(лист 63 от изп.дело).

След получаване на ПДИ от страна на ЗK”Лев Инс”АД е подадено от дружеството възражение с вх.№28/02.01.2024г. по отношение на адв.възнаграждение(общо 2150.00лв.) и на размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСч.

С Постановление от 04.01.2024г. по изп.дело№ 20237280400910 на помощник-ЧСИ при ЧСИ Д.К.а е отказано да се намали размера на адвокатското възнаграждение в полза на взискателите до сумата от 200.00лв., както и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, предвид факта, че адв.възнаграждения са съобразени с дълговете по всеки изп.лист и са били съобразени с разпоредбите на чл.10 т.1, т.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – не надхвърлят минимално регламентираните размери.

С оглед материалния интерес по изп.дело(40562.27лв.) таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ била коректно изчислена, съгласно т.26 б.“г“ от ТТРЗЧСИ.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

В чл.435 ал.2 от ГПК изчерпателно и лимитативно са изброени действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Глава XXXIX от ГПК, обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в ГПК е в Част I “Общи правила”. Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство.

Жалбата по чл.435 ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжник по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК(на 22.01.2024г.). Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното Постановление от 04.01.2024г.(връчено на 15.01.2024г.) касае разноските по изпълнението, т.е. попада в нормата на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК – разноските по изпълнението.

Внесена е и дължимата държавна такса. В този смисъл, съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.

При обжалване действията на съдебния изпълнител, съгласно препратката на чл.436 ал.4 от ГПК намират приложение във връзка с администрирането на жалбата нормите на чл.260 от ГПК, чл.261 от ГПК и чл.262 от ГПК.. Разпоредбите на чл.437 ал.1-ал.4 от ГПК, обаче, предвиждат специален ред за разглеждане на самите жалби против действията на съдебния изпълнител, с оглед и на контролно-отменителните правомощия на окръжния съд.

Според чл.79 ал.1 от ГПК, разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на 3 длъжника. освен в случаите, когато: 1.делото се прекрати съгласно чл.433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2.изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. 3.разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. В настоящия случай същите са обективирани в поканата за доброволно изпълнение, подписана от съдебния изпълнител. Според чл.79 ал.2 от ГПК невнесените от взискателя авансови такси се събират от длъжника.

Както се посочи, с Постановление от 04.01.2024г, издадено на основание чл.434 от ГПК, помощник-ЧСИ при ЧСИ Дияна Ж.К.а е оставил без уважение молбата на длъжника(жалбоподател по настоящото производство), в частта и, с която е поискано намаляване на претендираните в полза на взискателите адв.възнаграждения за образуване на изпълнителното производство до минималния предвиден размер от 200.00лв. по чл.10 т.1 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. ЧСИ е възложил в тежест на длъжника заплащането на адв.възнаграждение в размер на 4000.00лв. за образуване и водене на изп.производство, съгласно по чл.10 т.1 и т.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Спорните въпроси между страните по делото са: дължат ли се на взискателите адвокатските възнаграждения над размера от 200.00лв., т.е. и възнаграждения за извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията, предмет на изпълнителното дело, както и какъв е размерът на пропорционалните такси по чл.26 от ТТРЗЧСИ върху съответното адв.възнаграждение.

Действително, по изп.дело са представени доказателства/договори за правна помощ, ведно с адвокатски пълномощни/, от които е видно, че за договорените възнаграждения между взискател и процесуален представител са направени с надлежно отбелязване, че същите са заплатени в брой(т.1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. - ОСГТК ВКС), и при липса на изричен законов текст, съгласно който плащането следва да се осъществи по банков път, то договорите за правна защита имат правната стойност на разписка, т.е. установява, че претендираното възнаграждение е реално заплатено. Обемът на осъществената правна защита, е определен от общата воля на страните, обективирана в договорите за правна помощ, сключени помежду им. В същите изрично е включена уговорката, че представителната власт се учредява срещу задължение за „образуване/присъединяване, извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните вземания и да получава събраните суми по посочена банкова сметка“.

Противно на оплакванията в жалбата, извършената от процесуалния представител на съответния взискател работа по конкретното изп.дело не се свежда само до подаване на молба за образуване на изп.дело с искане за прилагане на поискания с молбата по чл.426 ал.1 от ГПК изпълнителен способ, респ. молба за присъединяване по съществуващо дело, съгласно чл.456 ал.2 от ГПК. Дължимостта на направените от взискателя разходи за адвокат като разноски по изпълнението не е в зависимост от извършената работа от процесуалния му представител по изп.дело. Последното е от значение за вътрешните отношения „клиент-адвокат“ в рамките на учреденото мандатно правоотношение по договора за правна защита. Решаващо за отговорността за разноски по изпълнението е, че разходите за адв.възнаграждение са направени по повод изпълнителния процес(по какъв начин ще протече изпълнителното производство и как ще приключи - дали представителната власт на адвоката ще се наложи да бъде реализирана или не, а също и по какъв начин). Погасяването на задължението, обаче не е в резултат на доброволно плащане от страна на длъжника, а би било вследствие реализирано действие по принудителното изпълнение, в т.ч. и чрез налагане на „запор“ върху сметките на длъжника. Последното е функция 4 от обстоятелството, че длъжникът със своето поведение е довел до това да бъдат сторени тези разноски, поради това, че не е изпълнил своевременно своето задължение и се е стигнало до ангажирането на адвокатска защита и образуване на изп.дело за принудителното събиране на дълга.