Решение № 2707 от 26.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2707 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Гражданско дело № 20211100114345 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените от С. Д. М., ЕГН ********** срещу ответното дружество ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **** обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от подкожен хематом и кръвонасядане на дясна челно-слепоочна област на главата, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шията, разкъсно-контузна рана на левия лакът, кръвонасядане на ляво бедро и лява подбедрица, охлузване на глезена на левия крак, чести надкамерни екстрасистоли с чести епизоди на групирани по 2-3 броя надкамерни екстрасистоли и силна емоционална травма, настъпили в следствие на ПТП от 10.12.2020г., причинено по вина на И. Р. Л.- водач на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № СВ **** АС , чиято гражданска отговорност на водач на МПС е била застрахована от ответното дружество, както и сумата от 403 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на същото произшествие, изразяващи се в разходи за транспорт, лекарства, прегледи, хранителни добавки и шина, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.12.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът основава претенциите си с твърденията, че в вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 10.12.2020г. около 17:00 часа в гр.София, на пешеходна пътека на бул.Христо Ботев до ул. И., по вина на водача на застрахованото по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ МПС марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № СВ **** АС , който не спира пред пешеходната пътека и удря с предната част на 1 автомобила ищеца, последният е претърпял неимуществени и имуществени вреди, които е претендирал от ответното дружество с молба от 11.01.2021г., но обезщетение не е било изплатено, тъй като определеното от застрахователя такова било в изключително нисък размер от 2000 лв. Поради това, то се претендира по съдебен ред, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи от страна на ответника ЗД „Б.И.“ АД, който оспорва предявените искове сочейки, че водачът на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег.

№ СВ **** АС няма вина за настъпването на произшествието, евентуално че вредите са настъпили при съпричиняването им от страна на пострадалия, който не е предприел никакви мерки за самоопазването си, не е пресичал на обозначено за това място и без да се увери в собствената си безопастност.

Възразява, че уврежданията на пострадалия не са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с произшествието, счита претендираното обезщетение за прекомерно.

В съдебното заседание ищецът не се яви лично, той беше представляван от пълномощника му адв.А. Д., която поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи изцяло, претендира за разноски по делото, като релевира и възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение.

Ответното дружество беше представлявано в съдебното заседание от адв.Я.Д., който оспорва иска, моли съда да го отхвърли и претендира за разноски по делото.

След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада на делото, съдът обяви за безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че водачът управлявал лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № СВ **** АС е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, със срок на действие обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП, както и че последното е настъпило на 10.12.2020г.

От влязлото в сила на 04.02.2021г. Наказателно постановление №204332-023137/06.01.2021г. (л.68) се установява, че на водачът на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № СВ **** АС И. Р. Л. за процесното произшествие е наложено административно наказание за нарушение на чл.119,ал.1 ЗДвП.

Видно от представените и приети като писмени доказателства по делото 2 рецепти, фискални бонове и фактури, ищецът е заплатил за закупването на лекарства във връзка с нараняванията му, получени в следствие на произшествието сумата от 363,73 лв., както и сумата от 40 лв. за медицински преглед, или общо 403,73 лв. Съдът намира, че с фискалния бон за заредено гориво на стойност от 50 лв. не се установява извършването на разходи във връзка с претърпените увреждания.

От показанията на свидетелите М.а и Н., които съдът въпреки заинтересоваността на първата, и доколкото не противоречат на изводите на вещите лица по приетата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза кредитира, се установи, че ищецът на 10.12.2020г. е бил ударен от автомобил, пресичайки по пешеходна пътека, вследствие на което отхвръкнал и паднал на земята, че след инцидента е можел да стои изправен и да ходи, но е изпитвал силни болки по цялото тяло, а лакътят му кървял силно. Той бил откаран в болница, където го зашили и превързали, а след това се прибрал вкъщи, където през нощта изпитвал силни болки в главата. На сутринта той отново посетил болницата, където му били направени допълнителни изследвания и установено „разместване в областта на шията“, при което му препоръчали да си сложи обездвижваща врата шина. Болката във врата и крака не изчезнали бързо, поради което той приемал около месец и половина антипиретици и аналгетици. В следствие на удара получил и много силно възпаление на тазобедрената става, като се образувал вътрешен хематом с лимфна течност, във връзка с който му били направени няколко пункции. Такива били правени и на лакътя му, защото там се събирала кръв.

Във връзка с емоционалната травма, ищецът е посещавал психолог, на която и до момента се обаждал при нужда. След тази катастрофа животът на ищеца се променил, той станал изключително нервен, събуждал се нощем, а около 23 месеца не искал да излиза навън без свидетелят М.а да го придружава. След произшествието на ищеца била направена кардиограма, при което се оказало, че има голям брой камерни, предсърдни екстрасистоли, след което му бил поставен холтер. След това му били изписани и той приема лекарства за сърце.

Съдът кредитира частично и показанията на свидетеля Л., който е управлявал автомобила марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № СВ **** АС, доколкото не противоречат на останалите събрани писмени и гласни доказателства по делото и заключенията на вещите лица по приетата комплексна експертиза. Така съдът приема, че от показанията на този свидетел се установява, че той е управлява процесния автомобил, когато пред пешеходна пътека на бул.Христо Ботев в гр.София не успял да натисне спирачките и по тази причина, въпреки че видял пешеходната пътека не могъл да спре автомобила и ударил с него пресичащ пешеходец. Последният можел да ходи след удара, като на място дошла линейка и го откарала в болница.

Съгласно приетото заключение на вещите лица по изслушаната 3 комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, претърпените увреждания от ищеца са контузия и хематом на дясната челно-слепоочна област на главата с площ от 4 на 4 см. и околно кръвонасядане, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийните прешлени, цепковидна рана-1,5 см. и подкожен хематом с размери 6 на 4 см. на левия лакът, обширно кръвонасядане по вътрешната и външната област на лявото бедро и на задколянната ямка, обширно кръвонасядане на лявата седалищна област, деколман на външната част на лявото бедро, кръвонасядане на лявото коляно, лявата подбедрица и охлузване на левия глезен. Тези травми са получени от него в причинно-следствена връзка с процесното произшествие.

Хипертоничното сърце- без застойна сърдечна недостатъчност е хронично заболяване и то не може да се получи в следствие на процесната злополука. Ищецът е получил това заболяване в следствие на установената още през 2015г. хипертонична болест. Това заболяване обаче може да се влоши след претърпяна злополука с проява на преждевременна камерна деполаризация, което се изразява в поява на по-чести камерни страсистоли, което след проведено медикаментозно лечение обичайно отшумява за срок от около 2-3 седмици. Всички травматични увреждания на ищеца в следствие на произшествието са довели до болки и страдания за него, които в първите 2 седмици след инцидента са били значително по-интензивни и са отзвучали след изминаването на 30-40 дни след това. През лечебния период на ищеца са били предписани и той е закупил редица медикаменти и санитарни консумативи, като е заплатил и 40 лв. за медицински преглед.

Вина за настъпването на произшествието е имал водачът на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № СВ **** АС И. Р. Л., който със субективните си действия и бездействие, въпреки, че е наближавал пешеходна пътека е навлязъл в трамвайното трасе, за да заобиколи или изпревари намиращ се пред него автомобил и въпреки, че е имал възможността при движение с автомобила със скорост от до 120 км/ч да предотврати удара, не е предприел действия по спиране на автомобила.

Съдът не кредитира заключението в частта му досежно извода, че пешеходецът като участник в движението независимо, че е пресичал върху пешеходна пътека, която му дава предимство, е трябвало да се оглежда и по време на пресичането да осигури собствената си безопасност, като се спре преди да навлезе в коридора на движение на автомобила и да го пропусне да премине, който извод опосредствено насочва към наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходеца. Подобно задължение за пешеходците в разпоредбите на чл.113 и 114 ЗДвП не е предвидено, още по-малко при наличието на изненадваща маневра преди пешеходната пътека от страна на водача на автомобила, поради което е тази му част съдът не кредитира заключението, което намира за субективен 4 житейски извод на вещото лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

В производството по делото се установи, че ищецът е претърпял процесните увреждания, представляващи подкожен хематом и кръвонасядане на дясна челно-слепоочна област на главата, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шията, разкъсно-контузна рана на левия лакът, кръвонасядане на ляво бедро и лява подбедрица, охлузване на глезена на левия крак, чести надкамерни екстрасистоли с чести епизоди на групирани по 2-3 броя надкамерни екстрасистоли и силна емоционална травма, които са настъпили в причинно-следствена връзка с процесното произшествие, вината за настъпването на което е на водач, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована от ответното дружество. В причинноследствена връзка с произшествието са и направените от ищеца разходи за лекарства и преглед в общ размер на 403,73 лв.

Съдът намира възраженията на ответното дружество, че водачът на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № СВ **** АС не е имал вина за настъпване на произшествието, както и че ищецът с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат за неоснователни.

В производството по делото се установи, че именно поради действията изразяващи се в предприемане на внезапна маневра преди пешеходна пътека и навлизане в трамвайното трасе, както и поради бездействието му да спре автомобила преди удара, въпреки че е имал възможността да направи това, водачът на автомобила с тези си субективни прояви е станал причина за настъпване на произшествието. Пешеходецът не е нарушил никое от вменените му чл.113 и 114 ЗДвП задължения като участник в движението пресичайки по установения начин по пешеходната пътека. Не може да се очаква от пешеходеца да реагира на внезапно извършената от страна на водача маневра по заобикаляне на автомобил пред процесния и насочването му към трамвайното трасе и то със скорост от поне 40 км/ч, за да се приеме, че в случая е налице съпричиняване на вредите от страна на ищеца.