Определение № 1438 от 13.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1438 гр. София, 13.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110113570 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.248 ГПК

Постъпила е молба с вх. № 57807/21.02.2024 г. от ответника „А****“ АД, ЕИК * чрез адв. В*, с която се иска да се измени Решение № 1710 от 31.01.2024 г. по гр. д. № 13570/2023 г. по описа на СРС, 26 състав, в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК.

В молбата се излага твърдения, че по всички искове на ищцата следва да се присъди едно възнаграждение за адвокат, тъй като интересът е един, а не да се присъжда за всеки отделен иск. Моли да се измени решението в частта за разноските, тъй като има право на възнаграждение, с оглед уважената насрещна искова молба.

В срока за отговор по чл.248, ал.2 ГПК, ответната страна изразява становище, че искането е неоснователно. Позовава се на Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС.

По делото е постъпила втора молба с вх. № 63598/26.02.2024 г. от ищеца Е. Д. и адв. М. М., с която правят искане да се измени Решение № 1710 от 31.01.2024 г. по гр. д. № 13570/2023 г. по описа на СРС, 26 състав, в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК.

В молбата се твърди, че процесуалното представителство на ищеца е 1 осъществено по реда на чл.38 ЗА и се дължи възнаграждение за всеки отделен иск. Претендира се възнаграждение с ДДС. Цитира съдебна практика.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК адв. М. М. изразява становище, че молбата е неоснователна. Позовава се на решение по дело С-714/22 на СЕС и съединени дела С-224/19 и С-259/19 г. Цитира национална съдебна практика.

Моли съда да остави молбата без уважение.

В срока за отговор по чл.248, ал.2 ГПК, ответника не подава отговор.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото и молбата по чл.248 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

С Определение № 20976/21.05.2024 г., влязло в законна сила на 11.06.2024 г., съдът е спрял производството по чл.248 ГПК, до постановяване на акт по дело С-744/23 на СЕС. По цитираното дело има постановен съдебен акт. При това положение отлагателното условие за разглеждане на настоящото дело е отпаднало (отстранени са пречките за движение на делото), поради което същото следва да се възобнови, на основание чл.230 ГПК.

По молба от А******“ АД

За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са изпълнени следните предпоставки:

Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. Д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък по чл.80 ГПК най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

В процесния случай последната процесуална възможност на ответника за представяне на списък по чл.80 ГПК е преди приключване на делото. По делото е налице списък на ответника (л.104 от делото).

Второ, съгласно чл.248 ГПК в срока за обжалване, страната може да поиска допълване или изменение на решението в частта за разноски.

Решението е връчено на ответника на 12.02.2024 г. (л.114 от делото), поради което срокът за обжалване и за молба по чл. 248 ГПК изтича на 26.02.2024 г. Молбата по чл.248 ГПК е постъпила на 21.02.2024 г. Същата е 2 подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК.

В процесния случай, молбата по чл.248 ГПК е за изменение на решението в частта за разноските за ищеца, а не на ответника, поради което списък по чл.80 ГПК не е необходим. В процесния случай ищецът иска намаляване на адвокатското възнаграждение на противната страна, а не изменение на решението в частта за своите разноски. Ето защо не е необходимо да има списък с разноски. В този смисъл са Определение №518/28.09.2015 г. по ч. т. д. №2046/2015 г., II т.о. на ВКС, Определение №416/20.06.2019 г. по ч. т. д. №1124/2019 г. II т.о. на ВКС, Определение №252/17.05.2016 г. по ч. т. д. №2489/2015 г., I I т.о. на ВКС, Определение №51/18.03.2022 г. по ч. гр. д. №755/2022 г., I г.о. на ВКС, Определение №107/01.03.2018 г. по ч. т. д. №407/2018 г., I т.о. на ВКС.

С оглед изложеното съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5.6 от договор за потребителски кредит № 483318/13.06.2022 г. поради противоречие със закона и добрите нрави (л. 2-3 от делото).

По делото се установи, че съдът с определение № 30963/04.09.2023 г. е приел за разглеждане насрещен осъдителен иск от ответника „А*” АД срещу ищеца Е. Д. Д. с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 858.28 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № 483318/13.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното й изплащане, за сумата от 101,60 лв., възнаградителна лихва по договора за периода от 14.06.2022 г. до 13.04.2023 г.; както и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 650 лв., получена от ответницата без основание главница по нищожния договор за потребителски кредит (л. 50-51 от делото). С протоколно определение от 16.01.2024 г. проектът за доклад по делото, обективиран в посоченото определение, е обявен за окончателен (л. 105 от делото).

Предявеният с искова молба с вх. № 71633/15.03.2023 г. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5.6 от договор за потребителски 3 кредит № 483318/13.06.2022 г. поради противоречие със закона и добрите нрави е приет за основателен. По делото е постановено съдебно решение № 1710/31.01.2024г., с което съдът с диспозитива на решението е признал за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл.5.6, от договор за потребителски кредит № 48331/13.06.2022 г., сключен между страните, съгласно която е начислена неустойка в размер на 1344.48 лева е нищожна, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗПотр.

С решението съдът е разгледал насрещния иск, като в мотивната част на решението е приел, че същият подлежи на отхвърляне. Изложил е съображения, че след като потребителският договор е приет за недействителен на основание чл.22 ЗПК, то е приложим чл.23 ЗПК - ищецът, ответникът по насрещния иск, дължи само връщане на чистата сума на кредита. Съдът е приел за установен факта на усвояване на сумата по кредита в размер на 1300.00 лева, за което по делото е представено доказателство за усвояване на кредита, както и съдът е изложил съображения, че на основание чл.23 ЗПК ищецът следва да върне само сумата от 1300.00 лева. За да отхвърли насрещния иск, в мотивната част на решението съдът е приел, че от представените и неоспорени по делото разписки се установява, че ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 1900 лева по цитирания договор, следователно ищецът напълно е погасил сумата от 1300.00 лева. В процесния случай съдът се е произнесъл по насрещното вземане на ответника, като е приел, че същото е погасено, с оглед на което предявената претенция е приета за неоснователна.

По предявения евентуален насрещен иск съдът е приел, че също следва да се отхвърли, тъй като, за да има неоснователно обогатяване, то следва да има плащане от ответника към ищеца без правно основание. Изложени са мотиви, съгласно които по делото е установено правното основание - договор за потребителски кредит, приет за установен е фактът, че ответникът е превел сумата от 1300 лева, както и че ищецът е погасил задължението си в размер на 1300.00 лева, даже е надвнесъл сумата до 1900 лева.

Позоваването на ответника, релевирано с молба вх. №

13223/16.01.2024г. (л. 100-103 от делото), че ищецът е извършил плащания 4 след предявяване на исковата молба, е въпрос по същество по делото, което съдът е обсъдил в мотивната част на съдебното решение, като е съобразил представените и неоспорени от ответника доказателства за плащане на претендираните по първоначалния насрещен иск суми, с оглед на което е отхвърлил насрещната искова претенция. При постановяване на съдебното решение настоящият съдебен състав е взел предвид всички доказателства, включително извършените от страна на кредитополучателя плащания, доказателства за които са приети по делото. Същите на са извършени в хода на процеса, за да се приеме, че има плащане в хода на процеса и на ответника да се признаят разноски по насрещните искове.

Съдът е признал единствено разноски на ищеца, с оглед изложените съображения по същество на спора.

С решението съдът не е присъдил разноски в размер на сумата 100.00 лева за държавна такса по насрещната искова претенция, сумата от 480.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, както и сумата от 980.00 лева в полза на ответника, представляващи адвокатско възнаграждение.

Правилно и в съответствие със закона настоящият съдебен състав е приел, че делото следва да се присъдят разноски в полза на ищеца както по първоначалния иск, така и по насрещния иск в размер на по 200 лева. Касае се за искове, които не се отличават с фактическа и правна сложност, като е съобразил и положените от процесуалния представител на ищеца извършени действия.

Отделно от това, ищецът се е защитавал по насрещни осъдителни искове, които са отхвърлени от съда, с оглед на което и съобразно размера на насрещните претенции, на ищеца също се следва възнаграждение. По отношение на адвокатското възнаграждение, съдът е изложил доводи, че съгласно решение по дело C-438/22 и решение по съединени дела C-427/16 и C-428/16 не е обвързан от НМРАВ. При процесния случай съдът е отчел фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че процесуалният представител не се е явявал в о.с.з., изпращал е само бланкетни молби.

В процесния случай правилно съдът е определил минимален размер на разноски в полза на ищеца, ответник по насрещните искове.

С оглед изхода на спора, разноски в полза на ответника не се дължат по предявения първоначален иск, който е приет за основателен от съда и е 5 уважен, на основание чл.78, ал.1-3 ГПК.

С оглед неоснователността на насрещен иск, съответно при съобразяване на извършените плащания преди процеса, настоящият съдебен състав е приел, че ответникът по насрещните искове, има право на разноски в размер на 200.00 лева за насрещните искове.

Съгласно даденото тълкуване по т. 5 от решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми. В т. 2 от решението е разяснено, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

С оглед и приетото в т. 55 от решение от 21.03.2024г. по С-714/22 на СЕС, посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.