Решение № 6271 от 18.05.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 6271

Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXI състав, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

При секретар АННА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА административно дело № 20257050701993 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по искова молба от В. Г. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], № *, ет. *, ап. * срещу Община Варна, с искане да бъде осъдена ответната страна да му заплати сумата от 291,44 лв., представляваща заплатени такси и разноски по изпълнително дело № 20207160400319 на ЧСИ Н. Г. с рег. № *** от КЧСИ, като обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица при Община Варна по връчване на акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл.107, ал.3 от ДПК № МД-АУ-7492/29.06.2018 г. на гл. инспектор при дирекция „Местни данъци" на Община Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 27.08.2025г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 29.06.2018 г. ст. инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е издал АУЗ №МД-АУ-7492, с който са му били установени задължения за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и лихва за просрочие, изчислена към датата на издаване на акта в общ размер на 2 672.92 лв. Твърди, че е узнал за издадения АУЗ №МД-АУ-7492/29.06.2018 г. на 08.09.2020 г., когато му бил връчен ведно с показана за доброволно изпълнение изх. №7387/17.08.2020 г. Твърди, че в поканата за доброволно изпълнение, било посочено, че е образувано изп. д.№ 20207160400319, въз основа на АУЗ №МД-АУ-7492/29.06.2018 г., като общото задължение възлизало на 695,22 лв., от които 403,78 лв. неолихвяеми вземания и 291,44 лв. такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ). На 04.09.2020 г., трето лице – „ЦКБ“ АД, в изпълнение на наложен запор върху банковата сметка на ищеца, извършило паричен превод от 695,22 лв. с получател ЧСИ Н. Г. и основание изп.д. №20207160400319. Навежда доводи, че АУЗ №МД-АУ-7492/29.06.2018 г. издаден от ст. инспектор при Община Варна, не е бил лично връчен на адресата на акта, както и по реда на чл.29 от ДОПК. Пояснява, че на приложения към поканата за доброволно изпълнение копие на АУЗ, било посочено, че същият е влязъл в сила на 20.07.2018 г., като не става ясно въз основа на какви доказателства е направен този извод. Твърди, че с тези действия Община Варна са допуснали незаконосъобразни действия, като са приели Г. за надлежно уведомен за АУЗ. Приема, че с това е налице първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по ЗОДОВ. Твърди, че заплатените от него разноски по изпълнителното производство са в резултат на незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностни лица при Община Варна – изпращане на АУЗ на ЧСИ за принудително изпълнение, без да е бил връчен на длъжника. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд.

С уточнителна молба от 30.09.2025 г., ищецът сочи, че действията по връчване на АУЗД, са незаконосъобразни, защото акта не е получен лично от неговия адресат, съответно лицата по чл.29 от ДОПК. Пояснява, че поради това се претендира процесната сума, представляваща вреда, която е в пряка връзка с въпросните действия, както и с тези по изпращане на акта за принудително изпълнение.

Ищецът отправя искане да бъде осъдена община Варна, да му заплати сумата в размер на 291,44 лв., представляваща заплатени такси и разноски в полза на ЧСИ Н. Г. по изп. дело № 20207160400319, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.08.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата си претенция, считайки същата за доказана както по основание, така и по размер. Твърди, че липсата на редовно връчване на АУЗ е пречка за предприемане на принудителното събиране на сумите по него, съответно нередовното уведомяване за издадения акт представлява бездействие на ответника, пряк резултат от което е плащането на таксите към ЧСИ. В депозирани писмени бележки доразвива своята теза за наличие на всички основания за уважаване на иска. Акцентира на нередовното връзване на АУЗ и на неизпълнение на задължението на пощенския оператор да връчи препоръчаната пощенска пратка според разпоредбите на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Счита, че за да започне да тече срокът за обжалване на акта, той следва да е надлежно връчен. Изразява позиция, че единствен легитимиран да отговаря за процесните вреди е ответникът община Варна. Претендира и за присъждане на разноски, за направата на които ангажира доказателства-списък с разноски и договор за правна защита и съдействие.

Ответникът по иска – община Варна, представлявана от своя процесуален представител- ю.к.Д., изразява становище за недоказаност на иска за обезщетение, тъй като липсва предвидената в закона предпоставка- незаконосъобразни действия. Сочи, че е законово предвидена предварителна изпълняемост на АУЗД , поради което влизането в сила и връзването на акта не е предпоставка за пристъпване към принудително изпълнение. Подробно становището е изложено и в депозирани по делото писмени бележки, в които се сочи, че действията на ответника по сезиране на ЧСИ не представляват административна дейност, а действия на взискател по събиране на задължение. Събраните по изпълнителното дело такси не са пряк резултат от незаконосъобразното бездействие или бездействие на органите на община Варна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна преценява исковата претенция за основателна и счита, че същата следва да бъде уважена от съда. Изразява становище, че в случая е налице незаконосъобразно поведение от ответната страна, изразяващо се в неспазване на правилата по чл.29 от ДОПК.

Съдът като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С АУЗ № МД-АУ-7492/29.06.2018 г., издаден от ст. инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е установено задължение на В. Г. Г. за данък върху недвижимите имоти и лихви за 2017 г., в общ размер на 1 149.51 лв. и данък върху битовите отпадъци и лихви за 2017 г., в общ размер на 1 523.41 лв.

АУЗ е изпращан за съобщаване на Г. на адрес [населено място] [улица], ет.*, ап.**, като в известието за доставяне на л. 5 от изпълнителното дело е посочено, че същото е получено на 05.07.2018 г. от А.. На АУЗ е направено отбелязване, че е влязъл в сила на 20.07.2018 г.

С молба вх. № 3275/29.06.2020 г. /л.1 от изп. дело №20207160400319/ от Община Варна, подадена чрез юриск. М. Щ. до ЧСИ Н. Г., е направено искане за образуване на изпълнително дело във връзка със събиране на сумата по въпросния АУЗ.

От ЧСИ Н. Г. са били изпратени запорни съобщения / л.12-15 от изпълнителното дело/ от 17.08.2020 г. до „Първа инвестиционна банка“ АД, „Тексим Банк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Юробанк България“ АД, с които във връзка със задължението на В. Г. по изп. д. №319/2020 г. в размер на 403.78 лв. – мораторни лихви, обезщетения и др., и 291.44 лв. – такси и разноски съгласно Тарифа за такси и разноски към ЧСИ, е наложен запор върху всички настоящи – сметки, депозити, банкови сейфове и касетки на името на длъжника – В. Г. Г..

На 08.09.2020 г. на В. Г. е връчена ПДИ от ЧСИ Н. Г. с изх. № 7387/17.08.2020 г., с която настоящият ищец е уведомен за паричното му задължение по Акт по чл.106/107 от ДОПК № МД-АУ-7492/29.06.2018 г. на Община Варна, МД, в полза на взискателя Община Варна, като е посочено, че задължението по изп. дело № 20207160400319 възлиза на 695,22 лв., от които 403,78 лв. (неолихвяеми вземания – мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 291,44 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 17.08.2020 г.

От писмо вх. №5293/16.09.2020 г. /л. 24 от изп. дело №20207160400319/на Директор дирекция „Запори и кореспонденция“ към „ЦКБ“ АД, до ЧСИ Н. Г., се установява, че на 04.09.2020 г. е направен превод от „ЦКБ“ АД на наличната секвестируема сума в размер на 695.22 лв. по посочената от ЧСИ Н. Г. сметка. От писмото се разбира, че върху вземането от посочената сметка има наложени предходни запори.

С Решение №1019/04.06.2021 г. по гр. д.№1198/2021 г. на Окръжен съд Варна, е оставена без уважение жалбата на В. Г. против Постановление от 11.02.2021 г. по изп. д. № 20207160400319 на ЧСИ Н. Г., с което съдебният изпълнител е отказал да измени таксите и разноските по изпълнителното дело. Отбелязано е на решението, че същото е влязло в законна сила на 04.06.2021 г.

На 31.07.2021 г. /л.102 от изп. дело № 20207160400319/ гл. юрисконсулт Я. М. подава молба до ЧСИ Н. Г., по изп. д. № 20207160400319, в която посочва, че желае на осн. чл.433, ал.2 от адм. пр./ ГПК изпълнителното производство да бъде приключено, защото длъжникът е изплатил изцяло сумата по АУЗ.

По делото, по искане на ищеца, за установяване факта на нередовното връчване на АУЗД, е разпитана свидетелката Р. Л. А., подписала обратната разписка, удостоверяваща връчването на АУЗД на ищеца на 05.07.2018 г. От показанията на св. А. се установи, че същата като наемател на търговски обект-оптика, собственост на ищеца, е получавала негова кореспонденция, която после му е предавала. Няма спомен конкретно за връчването на АУЗД, но потвърждава, че подписът на обратната разписка е неин.

По искане на ищеца, съдът назначи и прие по делото и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е видно, че таксите и разноските по изпълнително дело №20207160400319 на ЧСИ Н. Г. с рег.№*** от КЧСИ са изплатени на 04.09.2020г. по банков път чрез паричен превод от банковата сметка в ЦКБ АД на длъжника- настоящ ищец В. Г. в полза на ЧСИ и същите са в размер на 291, 44 лева.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Във фактическия състав на безвиновната отговорност на държавата и общините за дейността на администрацията по чл. 1 ЗОДОВ, се включват следните кумулативно изискуеми елементи, посочени в чл. 4 ЗОДОВ:

1.) отменен незаконосъобразен акт, или действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност;

2.) вреда за ищеца;

3.) наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата.

Под „вреда” следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под "пряка и непосредствена" - тази вреда, която следва закономерно от акта и действието на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях, което важи и за процесния казус.

В случаите, когато се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, предпоставка за допустимостта на иска е отмяната на административния акт по съответния ред – чл. 204, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 204, ал. 3 и ал. 4 АПК, когато се твърди, че вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, както и от незаконосъобразно действие или бездействие, незаконосъобразността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ.

Един акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание за тяхното издаване, респективно извършване. Чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ употребяват термините „актове“, „действия“ и „бездействия“, за които легално определение няма в цитираните закони. Под „действие“ следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. За незаконосъобразно действие на администрацията следва да се приеме това фактическо действие, за което или няма законова база, основа за извършването му или ако има такава, то е извършено в противоречие с нея. Под административна дейност следва да се разбира такова действие, което има властнически характер и е насочено към възникване на административно отношение между административен орган и гражданин.