Решение № 203 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100502471 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20289/08.12.2023 г. по гр.д. № 36297/2023 г. по описа на СРС, 40 състав Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е осъдена да заплати на С. М. С. сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на извършените спрямо него процесуални действия в хода на воденото наказателно производство за престъплението, за което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 23481/2014 г. по описа на СРС, НО, 102 състав, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2421,50 лева, представляваща законна лихва за забава върху присъдената главница за периода от 16.09.2021 г. до 29.05.2023 г., като искът е отхвърлен за главницата за разликата над уважения размер от 15 000 лева до пълния предявен от 25000 лева и иска за лихва за забава за разликата над уважения размер от 2421,50 лева до пълния предявен от 4312,50 лева, като ответникът е осъден да заплати и сумата от 1300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за платени адв.

Възнаграждения в първоинстанционното и въззивното производство в резултат от извършените спрямо него процесуални действия в хода на воденото наказателно производство за престъплението, за което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 23481/2014 г. по описа на СРС, НО, 102 състав, като искът е 1 отхвърлен за разликата над уважения размер от 1300 лева до пълния предявен от 3900 лева.

Срещу решението, в частта, с която исковете са уважени, е постъпила въззивна жалба вх. № 361625/15.12.2023 г., подадена от Прокуратура на Република България, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство поддържа, че неправилно съдът е определил размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като не е съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Не се установявало от събраните по делото гласни доказателства ищецът да е търпял вреди, които да са повече от житейски нормарните.

Не били взети предвид и представените справки от СДВР за неприключили наказателни производство срещу ищеца, като поддържа, че търпените вреди не били единствено в резултат на действията по това производство. Нещо повече, извършените претърсвания и изземвания, както и мярката за неотклонение „задържане под стража“ били във връзка с разрешение на съда. Не било взето предвид, че досъдебното производство било приключило в разумен срок, а забавянето на съдебното производство било извън решаващата функция на Прокуратурата. Освен това, самата оправдателна присъда представлявала морално обезщетяване и до известна степен компенсирала вредите. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, а при условията на евентуалност – присъденото обезщетение да бъде намалено, като завишено.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба въззиваемия С. М. С..

Против решението, в частта, с която предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 15000 лева до предявения размер от 25000 лева, както и в частта, с която предявеният иск за обезщетение е отхвърлен за сумата над 1300 лева до предявения размер от 3900 лева, е постъпила въззивна жалба вх. № 37001/21.12.2023 г., подадена от С. М. С.. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението в обжалваната част.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство поддържа, че при постановяване на решението си районният съд не е извършил преценка на всички обстоятелства от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, като съдът посочил бланкетно събраните по делото доказателства и изброяване на част от критериите, при които се определя размерът на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД, но без да извърши необходимия анализ. Не било обсъдено, че повдигнатото обвинение е имало изключително неблагоприятни последици за С. М. С., наказателното производство продължило повече от 8 години, през който той преживявал психическо напрежение, което се трупало постепенно. Не 2 били обсъдени събраните по делото гласни доказателства, от които се установявали притеснения страх, чувство на унижение и несигурност. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба въззиваемия Прокуратура на Република България.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 36297/2023 г. по описа на СРС, 40 състав е образувано по искова молба, подадена от С. М. С. против Прокуратура на Република България, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ищецът твърди, че на 02.01.2013 г. било образувано досъдебно производство ЗМ № 1/2013 г. по описа на СДВР, пр.пр.

3449/2013 г. по описа на СРП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.

195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На 15.04.2013 г. ищецът бил задържан за срок от 24 часа за установяване на съпричастност към извършеното престъпление, като в срока на задържането на С. били извършени претърсване и изземване на поС.ния му адрес, както и в обитаваното от него жилище. Твърди, че е привлечен като обвиняем на 16.05.2013 г., като задържането му било продължено с постановление на прокурор до 72 часа и по искане за взимане на мярка за неотклонение било образувано НЧД № 8896/2013 г. по описа на СРС, 112 състав, по което била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

С определение от 23.08.2013 г. мярката била изменена в „домашен арест“, като в периода на изпълнение на тази мярка било отказвано от прокуратурата напускане на жилището във връзка с посещение на Метадоново поддържаща програма, както и за приемане в лечебно заведение. Твърди, че с Определение от 24.01.2014 г. по НЧД № 1102/2014 г. на СРС, мярката била изменена в „парична гаранция“ в размер на 600 лева. На 12.12.2014 г. бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 23481/2014 г. по описа на СРС, 102 състав, по което били проведени повече от 20 открити съдебни заседания, на които ищецът присъствал. На 28.01.2020 г. била постановена присъда, с която бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, но Прокуратурата на Република България подала протест, с който била поискана отмяната й. С Решение по ВНОХД № 3995/2020 г. по описа на СГС, присъдата била потвърдена, като то влязло в сила от 16.09.2021 г. Поддържа, че в резултат на незаконно повдигнатото обвинение претърпял неимуществени вреди, които оценява на 25000 лева, имуществени вреди в размер на 3900 лева – платено възнаграждение за адвокат, като претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до подаване на 3 исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който Прокуратурата на Република България оспорва предявения иск, като заявява, че предявените искове са неоснователни, тъй като не са настъпили твърдените вреди в резултат на повдигнатото обвинение.

Посочва, че взимането на мерките за неотклонение не са в резултат на действия само на Прокуратурата. Не били ангажирани доказателства относно отрицателни последици в емоционален план, както и за причинната връзка между тях и обвинението. Поддържа, че срещу ищеца са водени и други наказателни производства. Оспорва размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди като прави възражение за прекомерност при условията на евентуалност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства и е приложено НОХД № 23481/2014 г. по описа на СРС, 102 състав, въз основа на които районният съд е приел, че предявените искове са основателни, като справедливо е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лева, както и е приел извършване на разходи за адвокатско възнаграждение в претендирания размер, но е уважил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция и то е вамалил до размер от 1000 лева, като е съобразил Наредба № 1/2004 г.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение.

Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Пасивно легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за незаконно обвинение в извършване на престъпление е Прокуратурата на Република България, която съгласно 4 чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. Следователно Прокуратурата на Република България (като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото са извършени от лица, числящи се към структурата на държавното учреждение, в чийто персонален състав са били включени лицата, повдигнали незаконосъобразното обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно осъществяващи ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 2 от НПК).

Неоснователни са доводите на въззивника Прокуратура на Република България, че първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че претърсване, изземване, личен обиск и взимане на мярка за неотклонение били със разрешението на друг орган – съдът. Извършването на тези действия, са свързани с осъществяване на ръководната роля на прокурор в досъдебното производство и събиране на доказателства, както и обезпечаване на участието на обвиняемия, като съдът преценява законосъобразността на извършените действия от органите на досъдебното производство и няма активна роля при взимане на решение за прилагане на тези мерки или извършване на тези действия.

Освен това, неоснователни са и доводите, че Прокуратурата на Република България не следва да отговаря за вредите, настъпили от продължителността на наказателното производство в неговата съдебна фаза, доколкото и независимо от отговорността съда за разглеждане на делата в разумен срок, ответникът носи отговорност за това, че в хода на съдебното производство е поддържал незаконното обвинение, а в конкретния случай, дори е подал протест срещу оправдателната присъда, като е поддържал обвинението и пред въззивния съд.