Решение № 10065 от 14.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10065 гр. София, 14.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20211110171483 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Д. К. С., с която срещу ......... е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК.

Ищцата твърди, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист срещу нея въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 27.12.2013 г. по ч.гр.д.

№ 52927/2013 г. на СРС, ГО, 62 състав. Твърди, че на 18.03.2015 г. срещу нея е било образувано изпълнително дело № 218/2015 г. на ЧСИ ........., прехвърлено в архив под № 47/2018 г. на ЧСИ ......... Твърди, че последното валидно изпълнително действия е извършено на 17.10.2016 г. с насрочване опис и оценка на движими вещи; че е настъпила перемпция, както и че вземането е погасено по давност. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че ответникът няма право на принудително изпълнение за процесното вземане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ........., с който оспорва иска. Счита, че давността за вземането не е изтекла. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.12.2013 г. по ч. гр. д. № 52927/2013 г. на СРС, ГО, 62 състав, е разпоредено длъжникът Д. К. С. да заплати на кредитора ........... сумата от 1 970, 34 лв., ведно със законната лихва от 17.12.2013 г. до изплащане на вземането, както и 79, 41 лв. разноски по делото.

Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 07.10.2014 г., с който Д. К. С. е осъдена да заплати на ........... сумата от 1 970, 34 лв., ведно със законната лихва от 17.12.2013 г. до изплащане на вземането, както и 79, 41 лв. разноски по делото.

По молба от 18.03.2015 г. на кредитора ........... /с фирмено наименование ....., считано от 18.05.2018 г., видно от вписване в публичния Търговски регистър/ е образувано изпълнително дело № 218/2015 г. на ЧСИ ........., рег. № 783 на КЧСИ.

1

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 2623/01.04.2015 г.

Изпратено е запорно съобщение изх. № 2622/01.04.2015 г. до ......... за запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

С разпореждане от 11.10.2016 г. са насрочени опис и оценка на движими вещи в дома на длъжника на 17.10.2016 г.

С разпореждане от 17.09.2018 г. на ПЧСИ при ЧСИ ........, рег. № 925 на КЧСИ, изпълнителното производство е продължено под № 20189250402047. Разпоредено е налагането на запор на банкови сметки на длъжника и изпращане на запорни съобщения.

Изпратени за запорни съобщения с изх. № 9154/14.12.2018 г. до .........

С постановление от 13.10.2021 г. изпълнителното производство по делото е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В предмета на делото се включва отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника исковата сума.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО). Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо, не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО).

По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.

В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя.

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със 2 съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес.

По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо.

Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.

424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.

423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл. 252 ГПК (отм.); чл. 254 ГПК (отм.); чл. 255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове.

В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.

С оглед изложеното в случая приложение намира 5-годишната давност, която, считано от 07.10.2014 г. – датата на издаване на изпълнителния лист, която в случая е най-ранната дата, от която може да се приеме влизане в сила на заповедта за изпълнение, изтича на 07.10.2019 г.

Изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/1980 г. и е било висящо към момента на приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като същото съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира.

Съгласно разясненията, дадени с решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 51 от 21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Разяснено е, че при постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Дадените с 3 тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. С оглед на това последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт, се състои от две части. Настоящият съдебен състав възприема изцяло разрешенията, дадени с посоченото решение на ВКС. С него не се променя тълкувателното решение на ВКС, а е разгледан въпросът относно действието във времето на последващо тълкувателно решение, с което е обявено за загубило сила тълкувателно ППВС, което до момента на постановяване на тълкувателното решение е било задължително за съдилищата и правните субекти са съобразявали поведението си приложимите задължителни разяснения на закона.

В разглеждания случай към момента на приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителното производство по изп.дело № 218/2015 г., образувано въз основа на издадения на 07.10.2014 г. изпълнителен лист, е било висящо. С оглед разясненията, дадени с ППВС № 3/1980 г., погасителна давност не е текла докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Спирането на давността по изпълнителното дело е преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. Следователно в периода от 18.03.2015 г. – датата на образуване на изпълнителното дело до 26.06.2015 г. давност за вземането не е текла.

Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.