Определение № 417 от 27.04.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 502/2023
- Вид
- Определение № 417
- Подписан
- 27.04.2023
- В сила
- 27.04.2023
- Състав
- Калин Калпакчиев, Величка Цанова, Весислава Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 20, ал. 2, изречение второ · Закон за движението по пътищата
- чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341,ал. 2 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 417 гр. София, 27.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Калин Калпакчиев
Членове:
Весислава И.ова
Величка Цанова като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно наказателно дело № 20231000600502 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 341, ал. 2, вр. с чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор в СГП против определение на СГС, НО, 2. състав от 8.03.2023 г., постановено в разпоредително заседание, с което е прекратено съдебното производство по н.о.х.д. № 5455/2022 г. и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство. В протеста се твърди, че: обвинението е ясно и точно формулирано в обвинителния акт; че при описание на фактическата обстановка в акта е отбелязано, че друг участник в движението – Д. Й. е предприел намаляване на скоростта на управлявания от него автомобил след като е възприел починалия и неговата съпруга на пътното платно; че подсъдимият М. също е започнал инстинктивно да намалява скоростта на управляваното от него превозно средство, но преди да е видял свидетелката С. да дърпа съпруга си – починалия пешеходец С. С., т.е към момента, в който започнал да намалява скоростта, за подсъдимия не е съществувала опасност за движението, която се появила по-късно. В този смисъл прокурорът счита, че не е налице противоречие в обвинителния акт, както е приел първият съд.
С частния протест прокурорът отправя се искане за отмяна на определението на Градския съд, с което в разпоредително заседание е прекратено съдебното производство по делото, както и искане за връщане на делото на първата инстанция за продължаване на процесуалните действия.
Софийският апелативен съд, като взе предвид частния протест, и съобрази изтъкнатите в него съображения и материалите по делото, намира за установено следното:
1
Становището на първоинстанционния съд за наличие на съществени пороци в досъдебната фаза на процеса е правилно - обосновано и законосъобразно.
За да приеме, че е допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, съставът на Градския съд е откроил следните несъответствия в обстоятелствената част на обвинителния акт:
Обосновано е прието, че за да бъде годно процесуално основание да инициира съдебната фаза на наказателния процес, обвинителният акт трябва да съдържа ясна и недвусмислена обвинителна теза, без съществени празноти и противоречия при описание на инкриминираното престъпление. В този смисъл при обвинение с предмет престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, поведението на водача на моторното превозно средство и на пешеходеца, скоростта на управлявания от него автомобил, причинната връзка между нарушението на правилото за движение по пътищата и настъпИ. съставомерен резултат, са от съществено значение.
Според твърденията в обстоятелствената част на обвинителния акт подсъдимият управлявал моторното превозно средство с несъобразена скорост от 50 км/ч, не намалил скоростта за движение при възникнала опасност – наличие на възрастни пешеходци на пътното платно – стр. 4 от обвинителния акт. Същевременно на стр. 2 от акта са описани действията на подсъдимия, който преди да има видимост към починалия и неговата съпруга, е предприел намаляване на скоростта на управлявания от него автомобил.
Както СГС така и този въззивен състав приема, че така описаната обвинителна фактология съдържа противоречия и непълноти в няколко насоки:
- налице е противоречие в частта на обвинението за нарушение по чл. 20, ал. 2, изречение второ от ЗДвП – в обстоятелствената част се твърди, че подсъдимият предприел намаляване на скоростта на управлявания от него автомобил преди да забележи пешеходците на пътното платно, докато в заключителната част се приема, че водачът на моторното превозно средство изобщо не е намалявал скоростта за движение при възникнала опасност.
- не са изложени факти за това какво е било дължимото поведение на подсъдимия, за да предотврати пътното произшествие – каква е била съобразената скорост за движение, респективно кога е следвало да предприеме намаляване на скоростта и в какви параметри, за да може да спре преди мястото на удара;
- не са изложени твърдения в обвинителния акт за това в кой момент е възникнала опасността за движение за подсъдимия като водач на моторното превозно средство. На стр.
2 от обвинителния акт е описано поведението на починалия пешеходец и неговата съпруга, включително разстоянието между автомобила и пешеходците при стъпването им на пътното платно и при предвижването им по него, но не се изразява ясна позиция кога фактически те са станали опасност за движението и конкретно за подсъдимия, който е следвало да съобрази управлението на автомобила с тази опасност.
2
При тези съображения обосновано Градският съд е приел, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържа пълно и ясно описание на релевантната фактология, така както изисква чл. 246 НПК. Необходимостта от пълнота и недвусмисленост по отношение на фактите за особеностите на пътната обстановка, за поведението на участниците в движението и нарушените от тях правила за движение по пътищата, са абсолютни изисквания към съдържанието на обвинителния акт, защото касаят съставомерни факти по възведеното обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
В този смисъл настоящият състав на САС приема, че изводите на първата инстанция, отразени в протестираното определение, за допуснати съществени и отстраними пропуски в обвинителния акт, са обосновани и законосъобразни.
По изложените съображения, САС, НО, 2. състав, прие, че атакуваното определение на СГС, НО, 2. състав от 8.03.2023 г. по н.о.х.д. № 5455/2022 г. е правилно и законосъобразно и не са налице основание за отмяната му, а протестът на прокурора от СГП е неоснователен.
Така мотивиран и на основание чл. 345, във вр.чл. 341,ал. 2 и сл. НПК САС ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, НО, 2. състав от 8.03.2023 г., постановено в разпоредително заседание, с което е прекратено съдебното производство по н.о.х.д. № 5455/2022 г. и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3