Решение № 885 от 16.07.2020, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 885 16.07.2020г. гр.

Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 939 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Административното дело е образувано по жалба от „ВИКОНТ 06“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.

7, вх. 2, ет. 4, представлявано от управителя В.И.И., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-35-0365348/10.03.2020г. издадена от Д.Т.В., началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-45/25.03.3020г. на директор дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка

ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – магазин за обувки „ВИКОНТ“, находящ се гр. Бургас, ж.к „Славейков“, ТЦ „Престиж“, стопанисван от „ВИКОНТ 06“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Иска се отмяната на оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят „ВИКОНТ 06“ ЕООД, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Ответната страна Началник отдел

„Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Процесуалният представител юрисконсулт Д.Ж. представя писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за законосъобразността на оспорената заповед и моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

На 25.02.2020 година в 13.03 часа служители на ТД на НАП- Бургас извършили оперативна проверка в търговски обект на дружеството жалбоподател – магазин за обувки „Виконт”, находящ се в гр.Бургас, ж.к.”Славейков”, ТЦ”Престиж”, магазин № 3. При проверката била извършена контролна покупка на един чифт мъжки обувки на стойност 79.00лв. платена в брой от проверяващите, за която не е бил издаден фискален бон от наличното и работещо при проверката в обекта фискално устройство, нито ръчна бележка от кочан. Парите за покупката са приети от Тонка Иванова Димитрова, продавач-консултант в обекта. Към момента на заплащане на услугата в обекта е имало монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и в работен режим, фискално устройство модел „TREMOL ZM-KL V2” с ИН на ФУ ZK058457 и ФП № 50143362.

След легитимация на органите по приходите е било извършено засичане на касовата наличност. Отпечатан е дневния финансов отчет от наличното в търговския обект фискално устройство с № 003297/25.02.2020г., от който е видно, че извършената контролна покупка не е отразена, като регистрирана чрез издаване на касов бон. Изготвен бил опис на паричните средства в касата и била установена касова разлика в размер на 79.00лв. За извършената проверка и направените констатации е изготвен протокол - ПИП сер.АА № 0365348/25.02.2020г.

Протоколът бил съставен в присъствието на Тонка Иванова Димитрова, продавач-консултант в обекта, която го подписала без възражения.

За извършените нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F539748/28.02.2020г.

Предвид установените обстоятелства била издадена оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-35-0365348/10.03.2020г. от Д.Т.В., началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка

ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – магазин за обувки „ВИКОНТ“, находящ се гр. Бургас, ж.к „Славейков“, ТЦ „Престиж“, стопанисван от „ВИКОНТ 06“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Заповедта била връчена на 10.03.2020г. лично на В.И.И. - управител на дружеството.

Недоволно от заповедта „ВИКОНТ

06“ ЕООД я оспорило пред по горестоящия административен орган - директор на дирекция „Оперативни дейности“ при главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, с жалба вх.№ ИТ-00-2518/23.03.2020г., който със свое № ГДФК-45/25.03.3020г. я отхвърлил. Решението било връчено на управителя на „ВИКОНТ 06“ ЕООД на 11.05.2020г., който подал жалба срещу потвърдената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-35-0365348/10.03.2020г. до Административен съд – Бургас чрез административния орган, с жалба вх.№ ИТ-00-4018/26.05.2020г., във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-35-0365348/10.03.2020г. издадена от Д.Т.В., началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-45/25.03.3020г. на директор дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – магазин за обувки „ВИКОНТ“, находящ се гр. Бургас, ж.к „Славейков“, ТЦ „Престиж“, стопанисван от „ВИКОНТ

06“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.186, ал.3, вр. с ал.1, т.1 от ЗДДС и на основание заповеди № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. и Заповед № 2106/30.03.2018г. на изпълнителния директор на НАП, в съответната писмена форма и необходимите реквизити, което го прави валиден.

Основанието за налагане на принудителната административна мярка и нейната продължителност са мотивирани от решаващия орган с това, че констатираното при извършената проверка неизпълнение на нормативно установеното задължение за издаване на касова бележка е довело до отрицателни последици за фиска – неотчитането на приходи и неотразяването на обороти, което намалява данъчната основа, а оттам води и до отклонение от данъчното облагане. Изложени са мотиви, че срокът на мярката е обусловен от тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Като допълнително основание за налагане на ПАМ е посочен размерът на средно-дневния оборот – 107.33 лева, както и нереално ниските, според административния орган, декларирани приходи от дейността на търговеца по години, а именно: данъчна печалба за 2017г. - 3 824.19 лева, за 2018г. - 4 206.56 лева и за 2019г. – 5 558.83 лева.

Отбелязано е наличието на касова разлика в размер на 79.00 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ, като е направен изводът, че установената разлика се дължи закономерно и на други неотчетени приходи и е индикация за системно неизползване на касовия апарат. Продължителността на наложената мярка е обоснована с тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на осъществяваната дейност. Изложени са и мотиви, че срокът на мярката е обусловен от извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция и преустановяване на лошите практики в обекта, а също така и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчетната дейност на търговеца.

Нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно, заповедта като индивидуален административен акт, следва да отговаря на изискванията по чл.59 от АПК.

При издаването на заповедта от административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. В същата са посочени фактическите и правни основания за издаването й, като в случая принудителната административна мярка е наложена на основание чл.186, ал.1, т.1, бук.”а” от ЗДДС - неизпълнение на задължението за издаване на съответен документ за продажба по установения ред. В този смисъл съдът приема, че оспорената заповед отговаря изцяло на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е правилна и законосъобразна като постановена и в съответствие с материалния закон.

Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В чл.25, ал.3 от Наредбата е предвидено, че фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

В съставения протокол за извършена проверка, е посочено, че при заплащане на сумата не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство. Ето защо, след като в случая за извършеното плащане не са издадени нито фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, правилно е прието, че е налице посоченото нарушение на нормата на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС.

За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е неиздаването на фискална касова бележка за извършеното плащане, което нарушение е описано в съставения протокол за извършена проверка и то е фактическото основание за издаването заповедта. По делото не са ангажирани доказателства опровергаващи констатациите на органите по приходите и правилно е прието в обжалваната заповед, че са налице предпоставките на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, за налагане на ПАМ. Следва да се има в предвид, че за налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което и при наличие предпоставките на чл.186, ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.