Решение № 417 от 02.07.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Монтана, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20261630100775 по описа за 2026 година

Предявените искове са с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.55 ал.1 ЗЗД.

Ищцата В. И. И., ЕГН ********** от *****, общ.Монтана, ***** твърди в исковата молба, че по силата на сключен между ,,Би Енд Джи кредит“ ООД като кредитор и тя като кредитополучател, договор за кредит МАХ 500065939 е уговорено отпускането на заем в размер на 900 лева за срок от 10 месеца, като при сключването му ищеца не е получила копие на договора и погасителния план към него. Съгласно условията на договора, на кредитополучателя допълнително са начислени такси за динамично и бързо разглеждане на искането за кредит в значителен размер, платими на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска по кредита. По този начин общото задължение по договора за кредит става в размер на 2 310 лева, а дължимата вноска в размер на 231 лева. Ответното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, която има право да отпуска кредити. От друга страна, ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици 1 важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9 от ЗПК.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен реалният годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Какъвто и да е размера на посочения в договора ГПР, то той е неточен и заблуждаващ, тъй като в него не са включени таксите за бързо разглеждане и динамично плащане на искането за кредит. Тези две допълнителни услуги представляват заплащане на разходи, свързани с отпускането на кредита, а начислените такси са платими и включени в погасителния план на кредита и представляват печалба на дружеството, защото се получава едно допълнително възнаграждение. По този начин те се превръщат в разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК и така се надвишава ограничението на чл.19, ал.4 ЗГІК, от пет пъти размера на законната лихва. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С включването на двете допълнителни такси се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като действителния ГПР по договора надхвърля 1 000 % /хиляда процента/. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни. Именно затова посочените в договора клаузи не отговорят на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до тяхната недействителност, съобразно разпоредбата на чл.22 ЗПК.

Отделно уговорките в договора за допълнителните услуги са нищожни и поради противоречие с императивни законови разпоредби и неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Нарушаването на императивните изисквания на ЗПК води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл.2З ЗПК – заемателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи заплащането на лихви, такси, неустойки и други разходи. Потребителят е изплатил изцяло задължението по договора в размер на 2310 лева, в които е включена лихвата и таксите за 2 динамично плащане и бързо разглеждане на документи.

Твърди, че съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. От доказателствата по делото бе установено, че сумата от 1410 лева е напуснала патримониума на ищеца и е постъпила в правната сфера на ответника ”Би енд Джи Кредит” ООД, който я е получил, въпреки, че няма правно основание за нейното задържане. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение с което да ОБЯВИ ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК, сключения между нея - В. И. И. и ,,Би Енд Джи кредит“ ООД, договор за кредит МАХ 500065939 и да ОСЪДИ на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, "Би енд джи кредит" ООД, ЕИК *****, гр.София, да й заплати сумата от 1 539,36 евро - платени без основание във връзка със сключения между страните нищожен договор за кредит МАХ 500065939, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и да й присъди направените в процеса разноски за всеки един от исковете поотделно.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото ”Би енд Джи кредит” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***** е депозирал отговор на искова молба. Поддържа, че твърденията за недействителност на договора са неоснователни, като подробни доводи за това са изложени в отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете като неоснователни и да му присъди сторените по делото разноски.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Установено е по делото, че на 27.07.2023 година между ищеца като кредитополучател и ,,Би Енд Джи кредит“ ООД като кредитор е сключен кредит МАХ 500065939, като страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 2000,00 лв., при следните условия: месечна вноска от 122,04 лева, срок на договора 24 месеца, ГПР 48,76 % и обща сума за плащане в размер на 2 928,96 лева.

В чл.9.1. от договора, страните са се уговорили за заплащане на такса 3 бързо разглеждане на искането за кредит и динамично плащане в общ размер на 3 331,68 лева, платими на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска по кредита. По този начин общото задължение по договора за кредит става в размер на 6 260,64 лева, а дължимата вноска в размер на 260,86 лева. Установено е и няма спор между страните, че по договора ищцата е заплатила сумата в общ размер от 2 561,94 евро.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От представените по – горе писмени доказателства, съдът обосновава извод, че между страните е възникнало облигационно отношение по повод предоставен потребителски кредит. Отношенията между кредитора са подчинени на общите правила на Закона за задълженията и договорите – договор за заем и на специалните разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Основните възражения на ищцата са свързани с твърдението, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен реалния годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Какъвто и да е размерът на посочения в договора ГПР, то той е неточен и заблуждаващ, тъй като в него не са включени таксите за бързо разглеждане и динамично плащане на искането за кредит. Тези две допълнителни услуги представляват заплащане на разходи, свързани с отпускането на кредита, а начислените такси са платими и включени в погасителния план на кредита и представляват печалба на дружеството, защото се получава едно допълнително възнаграждение. По този начин те се превръщат в разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК и така се надвишава ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, от пет пъти размера на законната лихва.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С включването на двете 4 допълнителни такси се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като действителния ГПР по договора надхвърля 1000 %. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни. Именно затова посочените в договора клаузи не отговорят на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до тяхната недействителност, съобразно разпоредбата на чл.22 ЗПК. Отделно уговорките в договора за допълнителните услуги са нищожни и поради противоречие с императивни законови разпоредби и неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Нарушаването на императивните изисквания на ЗПК води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл.23 ЗПК заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи заплащането на лихви, такси, неустойки и други разходи.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че целият договор за потребителски кредит е недействителен, поради което следва да се признае за установено в отношенията между страните, че договорът е нищожен.

От приложените по делото доказателства е безспорно установено, че по договора ищцата е извършвала плащания, които са в общ размер от 2 56194 евро. Видно от приложения по делото договор чистата стойност на кредита е в размер на 2 000,00 лева или 1022,58 евро. Разликата между заплатеното от ищцата и чистата стойност на кредита възлиза на сумата от 1539,36 евро, която се явява получена от ответника без основание. Поради това ответното дружество следва да бъде осъдено на основание чл.55 ал.1 ЗЗД да заплати на ищцата сумата от 1539,36 евро, платени без основание във връзка с обявения за нищожен договор за кредит.

Съобразно този изход на делото, ответното дружество следва да заплати по сметка на Районен съд – Монтана държавна такса по отношение на единия иск в размер на 61,57 евро, както и 2,56 евро – държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Ответното дружество следва да заплати на ищцата разноски в общ размер на 533,02 евро, от които държавна такса в размер на 21,73 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 511,29 евро.

5

Предвид изложените по-горе съображения съдът

РЕШИ:

Признава за установено в отношенията между В. И. И., ЕГН ********** от *****, общ.Монтана, ул.“Васил Левски“ № З0А и ”Би енд Джи кредит” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, че договор за кредит МАХ 500065939, сключен на 27.07.2023г., е нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД поради противоречието му с чл.22 от ЗПК.

ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 ЗЗД ”Би енд Джи кредит” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***** да заплати на В. И. И., ЕГН ********** от *****, общ.Монтана, ул.“Васил Левски“ № З0А сумата от 1539,36 евро – платени без основание във връзка със сключения между страните договор за кредит МАХ 500065939/27.07.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2026 година до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Би енд Джи кредит” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***** да заплати по сметка на Районен съд – Монтана държавна такса в размер на 61,57 евро, както и 2,56 евро – държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „Би енд Джи кредит” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****а заплати на В. И. И., ЕГН ********** от *****, общ.Монтана, ул.“Васил Левски“ № З0А сумата от 533,02 евро – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.