Решение № 35 от 24.02.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Враца, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пенка Т. Петрова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Гражданско дело № 20211400100477 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

М. К. К. от гр.***,ЕГН-**********,лично и със съгласие на майка си Ц. В. К. от гр.Враца,с.адрес,чрез адв.В.Б. от САК,е предявил искове против Н. И. Г. от с.***,обл.Враца с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата общо от 28701,11 лв.,от която 25360 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане,640 лв.-обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото увреждане и 2701,11 лв. – лихва за забава върху главниците за периода 10.10.2020г./датата на увреждането/ до 18.10.2021г.-датата на депозиране на исковата молба в съда.Претендира се законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите и сторените в производството разноски.

С разпореждане от 21.10.2021г.,при проверка редовността на исковата молба,съдът е приел,че същата отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК,а предявените искове за допустими,и е постановил администриране на исковата молба.

Препис от същата с приложенията е изпратен на ответника,който в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор,с който оспорва исковете по основание и размер.Искът за претърпени неимуществени вреди оспорва само по размер.Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат.

Поддържа се в исковата молба,че на 9/10.10.2020г.ищецът със свои приятели посетил нощен клуб "Буркана",находящ се в гр.Враца.Бил с приятели,веселили се.Към 03.30 – 04.00 часа си тръгнали.На излизане пред клуба се засекли с ответника,с когото 1 се познавали от преди.Без ищецът да го е предизвикал,и без никаква причина,ответникът,според изложеното в исковата молба,му бил нанесъл удар с ръка по главата,при което ищецът паднал.От устата му потекла кръв.Ищецът се прибрал в къщи с такси.След 06.00ч.бил заведен от баща си в Спешен център към МБАЛ"Хр.Ботев"гр.Враца,където му били направени ренГ. снимка,скенер и консултация с хирург,който бил констатирал,че челюстта му е разбита и има счупени зъби.Бащата депозирал жалба в Полицията,а двамата с ищеца тръгнали за София – УМБАЛ"Св.Анна",в която болница ищецът постъпил на следващия ден в Клиниката по лицево-челюстна хирургия.След назначени изследвания на 12.10.2020г.му била извършена операция на челюстта с местна анестезия,като била направена междучелюстна фиксация посредством четири винта и ластици.На 13.10.2020г.ищецът бил изписан от болница,но бил останал при своята майка в гр.София до края на м.10.2020г.,която да се грижи за него.След това се прибрал в гр.Враца,но поради усложнения – паднал винт,се било наложило отново да постъпи в болницата.Винтовете били свалени след около месец.Докато бил с винтове ищецът не можел да говори и да се храни.Ядял само течни храни с помощта на сламка,а около 6 месеца след инцидента бил принуден да се храни само с течни и пасирани храни.Отслабнал с около 15-20 кг.Бил депресиран.Не излизал,не говорел,не контактувал с никого.Не ходел във фитнеса,тъй като се срамувал.Отсъствал от училище около два месеца,изостанал с материала.След зарастване на челюстта ищецът започнал да лекува счупените си зъби.Изпитва болки и понастоящем.

Ищецът излага,че в резултат на получената травма от побоя освен неимуществени вреди - болки и страдания, претърпял и имуществени такива в размер на 640 лв.- стойността на медицинско изделие,вложено по време на операцията,което той заплатил.

Поддържа,че със споразумение,одобрено с определение от 15.07.2021г.по н.о.х.д.№ 709/2021г.на РС Враца ответникът се е признал за виновен в това,че на 10.10.2020г.около 04.00ч.на площад "Хр.Ботев" пред нощен клуб "Буркана" чрез нанасяне на удар с ръка е причинил на ищеца средна телесна повреда,изразяваща се в двустранно счупване на долна челюст.Определението било влязло в законна сила и имало сила на влязла в сила присъда,и предвид разп.на чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд,който разглежда последиците от деянието относно това дали е извършено,неговата противоправност и виновността на дееца.Това обуславя правния му интерес от предявяване на настоящите искове с правно основание чл.45 ЗЗД,с които претендира неимуществени вреди в размер на 25360 лв.,имуществени вреди в размер на 640 лв. и 2701,11лв.- лихва за забава за периода 10.10.2020г. - 18.10.2021г.,ведно със законната лихва върху главниците,начиная от 18.10.2021г.до окончателно изплащане на сумите,както и сторените в производството разноски.

2

С разпореждане от 21.10.2021г.,при проверка редовността на исковата молба,както се изложи, съдът е приел,че същата отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК,а предявените искове за допустими,и е постановил администриране на исковата молба.

Препис от същата с приложенията е изпратен на ответника,който в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор,с който оспорва исковете по основание и размер.Искът за претърпени неимуществени вреди оспорва само по размер.Намира същите за завишени и не съответстващи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.Усложненията,свързани с паднал винт,според ответника не били в пряка причинна връзка с виновно и противоправно поведение на ответника.Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства относно невъзможността на ищеца продължително време да са се храни,да говори,да общува с околните и да ходи на училище.Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат,който без повод тръгнал заплашително към ответника,който вдигнал ръка да се защити,при което го ударил.При наличие на съпричиняване дължимото обезщетение следвало да се намали.От приложените доказателства според ответника не ставало ясно какво изделие било закупено от ищеца,както и липсвали доказателства,че именно то е вложено при лечението на ищеца,още повече,че такива данни липсвали и в приложената епикриза.Ответникът моли предявения иск за неимуществени вреди да се уважи в минимален размер,а в останалата част,както и по отношение на останалите искове – да се отхвърли.

Исковете са с правно основание чл.45 ЗЗД.

Безспорно между страните ,и съдът е приел,че не се нуждае от доказване единствено факта,че е налице влязла в сила присъда по нохд № 709/2021г. на РС Враца,с която ответникът е признат за виновен и му е наложено наказание за причиняване на средна телесна повреда на ищеца.

Събрани са писмени и гласни доказателства.Приложено е нохд № 709/2021г.на РС Враца.Назначена е изслушана специализирана медицинска експертиза.

Установява се от приложеното нохд № 709/2021г.на РС Враца,че между ответника и РП Враца е сключено спразумение,одобрено от съда,по силата на което ответникът се е признал за виновен в това,че на 10.10.2021г.,около 04.00 ч.,на площад „Христо Ботев” в гр.Враца,пред нощен клуб „Буркана” чрез нанасяне на удар с ръка е причинил средна телесна повреда на ищеца,изразяваща се в двустранно счупване на долна челюст,поради което и н основание чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.с чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца,като изтърпяването му е отложено на осн.чл.66 НК за срок от 3 години.Споразумението има значение на влязла в сила присъда съгл.чл. 383 ал.1 НПК,а съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е 3 задължителна за гражданския съд,разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено,противправността му и виновността на дееца.Представено е медицинско удостоверение,издадено от съдебен лекар,както и епикриза от клиника по лицево-челюстна хирургия към УМБАЛ”Света Анна” АД гр.София,в която е отразено полученото от ищеца увреждане и предприетото лечение.От представената на стр.13 фактура се установява,че ищецът е заплатил на лечебното заведение сумата 640 лв.с ДДС за вложено медицинско изделие.От представеното писмо/стр.34/ от Гимназията,в която учи ищеца,се установява,че ищецът в периода 12.10.2020г.-30.06.2021г. е допуснал 127 бр.отсъствия по уважителни причини/медицински/ и 15 бр.по неуважителни причини.

По делото са събирани гласни доказателства.

Св.В.Х. -първа братовчедка на ищеца,живеят в една къща, съответно на първи/ищеца/ и втори етаж-свидетелката, заявява,че знае за инцидента, който се е случил на 10.10.2020 г. Майката на ищеца и се обадила и съобщила за случилото се.

Обадила се към обяд. Майката била стресирана и не можела да обясни точно какво се е случило и кой го е ударил.Свидетелката разбрала от обаждането на майката на М., че той има "комоцио" на главата ,счупване на челюстта на две места и му е избит зъб.

Разбрала, че са ходили в болницата в гр. Враца и там са му правили снимки на главата,и,че по-късно неговият баща го закарал в София,Болница”Св.Анна”, където са му били извършени всички други необходими манипулации. Знае, че челюстта му е била затворена оперативно с болтове и с ластици, в следствие на което не можел да се храни и останал там/в София/ дълго време, до средата на следващия месец.След полученото увреждане не е виждала ищеца до един месец след това. След като се прибрал във Враца, след около един месец, свидетелката видяла М. и и се сторил отслабнал на килограми,заради манипулацията, с която му била затворена устата. Той не можел да говори, не можел да се храни. Хранел се много трудно, с малки бебешки лъжички, със сламка и поемал само течни храни. Когато искал да каже нещо, М. пишел на телефона, или на бележка. Това нещо продължило до сваляне на болтовете и ластиците от челюстта му, което станало след около 45 дни от поставяне на същите.М. не искал да споделя за случилото се. Ищецът и до ден-днешен не се хранел с твърда храна. Опитвал, но изпитвал болки. В началото, след като свалили ластиците и бинтовете, продължавал да яде течна храна. Като се прибрал от София,изглеждал депресиран и затворен. Избягвал да говори за случая и не искал това да се коментира повече. Не искал да общува с никого. Не излизал от къщи. След месеци си възвърнал част от теглото. Преди инцидента М. спортувал, тичал, излизал много с приятели, но след случилото се спрял тренировки и всичко,и си останал в къщи. Никъде не ходел и не спортувал.Не ходел на училище, след като се прибрал от София. Бил ученик в 10 клас. Занятията били онлайн. Той не можел да се включва в 4 онлайн занятия, дори да се включел, не можел да каже нищо, пречели му ластиците и не можел да отваря устата си. Имал контролни, на него му се изпращали по файл да си ги попълни и да ги изпраща.Свидетелката преговаряла материала преди контролните с ищеца.Болките според свидетелката продължавали и понастоящем.Силните болки продължили около 6 месеца.Пиел обезбляващи.Ищецът споделял, че когато времето се променяло, той изпитвал болки.След инцидента ищецът се бил рязко променил.

Изпитвал страх, ако някой по-рязко се обърнел към него.

Отказвал да посети психолог, или психиатър. Не знае какви точно медикаменти е приемал. В момента училищата били онлайн, но ищецът участвал в часовете, бил наваксал.

Св. С. К. - сестра на ищеца установява същите обстоятелства като първата свидетелка.Заявява,че след изписването от болницата, ищецът останал при майка им в гр.София.Свидетелката ходела всеки ден,и се грижела за него, приготвяла му храна.

Ищецът не можел да се храни, челюстта му била фиксирана. Хранел се със сламка,с пасирана храна,бебешки пюрета, каши.В болница бил 4 дни. След това останал около 40 дни в гр.София.Хранел се с малка лъжичка, като свидетелката му отваряла устата.

Пиел вода. Болките били много силни. Пиел обезболяващи, които не давали никакъв резултат. Не комуникирал , посочвал,тъй като не можел да говори. Две седмици след поставяне на шините вече опитвал да казва някои думи. Продължил да се храни с течна храна и след сваляне на болтовете. Месец и половина след това пак продължил така.

Сега изпитва затруднения при ядене на твърди храни и ги избягва. Сега, като застудяло, го боляло. Не ходел на училище. В началото разговарял , като посочвал и пишел на лист хартия. След това пишел на телефона.Не му се разбирало като говори.