Решение № 282 от 04.05.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Видин, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИНА Д. НИКОЛОВА при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от НИНА Д. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251320101997 по описа за 2025 година

От Д. Ц. К. с ЕГН: ********** и адрес гр.Видин, ж.к.*************, ап.6 срещу "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1113, р-н Изгрев, ул. "Незабравка” № 25, ет. 5, са предявени обективно съединени искови претенции за прогласяване за нищожен Договор за потребителски паричен кредит № МАХ_500065116 от 28.06.2023г., сключен между страните и за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 557,52 лева, представляваща получена без основание по Договор за потребителски паричен кредит № МАХ_500065116 от 28.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Сочи се, че по силата на сключения Договор за потребителски кредит № МАХ_500065116. ищецът е получил потребителски кредит в размер на

3000,00 лева. Кредитът се усвоява чрез предоставяне на сумата в брой или по сметка, открита на името на кредитополучателя.

Твърди се нищожност на договора поради наличие на неравноправни клаузи, както следва: ГЛП е 36.32% - лихвата е прекомерна и само на това основание договора е нищожен, тъй като уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва. ГПР е 47.72 % , който размер по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимите допълнителни такси, което е още едно основание за нищожност на договора. Поддържа, че липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 47.72 %, ГЛП е 36.32 %, но от 1 съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Сочи се , че съгласно чл. 9, ал. 1 от договора за кредит, кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане на искането за кредит. Еднократната такса за разглеждане е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една от дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, описан в чл. 9, ал. 3 от договора.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от договора за кредит, кредитополучателят дължи и такса за динамично плащане по кредита. Таксата за динамично плащане е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една от дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, описан в чл. 9, ал. 3 от договора.

Поддържа се от ищеца, че еднократната такса за разглеждане на искането за кредит и таксата за динамично плащане по кредита са начислени от кредитора и са включени като част от всяка погасителна вноска в погасителния план по договора. Твърди се нищожност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП на клаузите, въз основа на които са начислени въпросните еднократни такси -чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора за кредит. Императивната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично установявала, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изискват.

Към момента на сключване на договора за кредит претендираните еднократни такси са в общ размер на 274,88 лева и са над 53% от главницата и над 5 пъти повече от дължимата по договора лихва.

Поддържа се, че ищецът е заплатил цялата дължима сума по договора за кредит, включително начислените лихви и незаконни такси, които се явяват недължимо платени и следва да се възстановят от ответника като платени без основание.

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в срока по същия текст е подал отговор.

Излага се ответника, че твърденията на ищеца са неоснователни. Твърди се, че изискването на чл.11, т.10 от ЗПК е да бъде наличен ГПР , което е сторено в договора. Твърдението, че ГПР не отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката, посочена в закона счита неоснователно.

Поддържа се, че уговорените допълнителни действия не са част от ГПР и не се калкулират в ГПР.Ищцата сама била пожелала допълнителните действия и те не са били задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на ответника.

Поддържа се, и че допълнителните действия „Бързо разглеждане" и „Динамично плащане" не са свързани с усвояването и управлението на процесния кредит. „Бързо разглеждане" като време предхождало момента на усвояването на кредита , „Динамичното плащане" също не било свързано с управлението на кредита.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното 2 от фактическа и правна страна:

Районен съд Видин е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 26,ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожен процесниятдоговор за потребителски кредит, сключен между ищеца и ответника, кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 557.52 лева.

По делото не се спори относно сключването на договора и конкретните му разпоредби, както и относно размера на отпусната сума , размера на платената от ищеца сума по договора, както и относно обстоятелството, че начислените такси за двете допълнителни действия „Бързо разглеждане" и„Динамичното плащане“ не са включени в ГПР.Съгласно процесния договор, ищецът е следвало да върне сумата от 3661.80 лева, а с включените такси за двете допълнителни действия размерът на общо дължимото е 6 326.40 лева , видно от чл.9, ал.3 от договора.Общо платеното от ищеца по договора е 5659.64 лева , видно от справка за плащанията по кредита , изготвена от ответника.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът намира, че за да е действителен сключеният между страните договор за потребителски кредит, е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.По делото липсват доказателства, че ищцата е заявила ползване на посочените допълнителни услуги. Не е установено спазването на изискването на чл.11, ал.2 от ЗПК , което също води до недействителност на договора.

В тази насока е и Решение на СЕС от 21 март 2024 г. по Дело C-714/22, в което се приема, че клауза в договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Приема се също, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет 3 при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на член 3, буква ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Като не е сторено това е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл. 22 ЗПК договора за кредит се явява недействителен. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

При този правен извод съдът приема, че Договора е недействителен, като по силата на горепосоченото специално правило ищецът е следвало да върне единствено чистата стойност по кредита – 3000,00 лева. Плащайки на ответника 5639.64 лева, същият е получил без основание сумата над чистата стойност на кредита. Ето защо предявения главен иск в поискания размер, е основателен и доказан по размер, и следва да се уважи.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор ищецът има право на разноски, но не е направил такива, тъй като е освободен от заплащане на такси и разноски в производството. Претендирано е възнаграждение за адвокат Г. за оказаната безплатна правна помощ.

Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът като прецен фактическа и правна сложност по делото , обема на адвокатска работа, извършен от пълномощника на ищеца и размера на материалния интерес, определя разноските за възнаграждение за процесуално представителство в общ размер на 260,00 евро с ДДС (по 130 лева за всеки един от двата иска).

С оглед изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 3 чл. 22 ЗПК, че Договор за потребителски паричен кредит № МАХ_500065116 от 28.06.2023г., сключен между Д. Ц. К. с ЕГН: ********** и адрес гр.Видин, ж.к.*************, ап.6 и "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1113, рн Изгрев, ул. "Незабравка” № 25, ет. 5, е недействителен.

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК: 201513004, да заплати на Д. Ц. К. с ЕГН: ********** и адрес гр.Видин, ж.к.*************, ап.6 сума в размер на 285.00 евро / с равностойност 557.52 лева/ дадена без основание във връзка Договор за 4 потребителски паричен кредит № МАХ_500065116 от 28.06.2023г.

ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 1 ГПК „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД с ЕИК: 201513004 да заплати на адвокат Л. А. Г. от САК сума в размер на 260,00 евро адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ООД с ЕИК: 201513004 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС ДТ в размер на 51.12 евро ДТ за двата иска.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Видин.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 5