Определение № 358 от 06.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 358 гр. София, 06.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседА.е на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500073 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.1, във вр. с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на третото лице помагач на ищеца „БСБ Ойл“ ЕООД чрез пълномощника му адв.Д. Е. против Определение № 18297 от 14.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1 2367/2022 г. на СГС, ГО, I-6 състав, с което съдът е прекратил производството по предявения на 22.05.2024г. иск по чл.59 ЗЗД от „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД /Н/ чрез синдика В.

М. да бъде осъден ответника Л. Г. С. да му върне сумата 69 129,71 лева, ведно със законната лихва, представляваща сбор от сумите, които С. в качеството на управител на „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД /Н/ бил изтеглил от разплащателната сметка на дружеството в лева /подробно изписана в определението/ в „Българо-американска кредитна банка“-АД в периода 11.06.2018г. – 06.12.2019г. и с това се е обогатил, а с тази сума дружеството е обедняло.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Жалбата е подробно мотивирана. Твърди, че с множество уточнителни молби ищецът чрез своя синдик е уточнил предявените искове съгласно чл.129, ал.1 ГПК, във вр. с чл.127, ал.1 ГПК, излагайки подробно фактически твърдения, които обосновават иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Твърди, че ищецът го е предявил при условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен предявения иск по чл.145 ТЗ, то същият да бъде уважен на основание чл.59 ЗЗД.

По-нататък в частната жалба третото лице помагач излага съждения, че не бил предявен нов иск, а съобразно дадените от съда указания е уточнен първоначалния. Освен това, още с исковата молба ищецът е твърдял, че предявява 1 иск по чл.59 ЗЗД. Затова с молбата от 22.05.2024г. всъщност не бил предявен нов иск. Твърди още, че макар и да е предявен такъв, то предявяването му е допустимо съгласно чл.214 ГПК. Твърди, че след като съдът не е дал изрични указания на третото лице помагач да потвърди действията на адв.В. М. – синдикът на ищцовото дружество, съдът е нарушил правото на защита на материалния интерес на дружеството като титуляр на процесното вземане.

Моли за отмяна на обжалваното определение.

Редовно уведомена, насрещната страна – ответникът Л. Г. С. е подал чрез адв.Г. М. писмен отговор, с който е оспорил частната жалба като неоснователна.

Подаден е в срок отговор и от ищеца „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД /н/ чрез синдика В. М., в който излага твърдения в подкрепа на частната жалба, която намира за допустима и основателна.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, девети състав, като съобрази доводите на жалбоподателя във връзка с данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради следното:

Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с ТР № 6/17 от 15.01.2019 год., ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, т.е. въззивният съд проверява изцяло правилността на определението, независимо от наведените от частния жалбоподател оплаквания.

Видно от данните по делото, СГС е бил сезиран с предявени от „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД /н/ чрез синдика адв.В. М. искове да бъде осъден Л.

Г. С., едноличен собственик и управител на дружеството, да върне в масата на несъстоятелността общо сумата от 69 129.71 лева, представляваща сбор от осъществени тегления на парични суми в брой от сметката на „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД в БАКБ, която претенция ищецът е квалифицирал по чл.59 от ЗЗД.

С изготвения по делото проект за доклад съдът е определил правна квалификация на иска по чл.59 от ЗЗД, но в проведеното открито съдебно заседА.е на 14.05.2024 г. е променил правната квалификация на иска на чл.145 ТЗ, като приел, че несъстоятелното дружество търси отговорност от бивш управител за нанесени от него вреди и в тази връзка е дал възможност на 2 синдика на „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД/н/ да представи заверени копия от решенията на едноличния собственик на дружеството, с които Л. Г. С. е бил освободен като управител и заличен като такъв съответно на 12.09.2018 г. и на 06.07.2020 г.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска по основание, с подробно изложени доводи в тази насока.

С молба от 16.10.2023г. /л.96/ „БСБ ОЙЛ“-ЕООД е изложило твърдения, че е собственик на вземането на несъстоятелното дружество срещу Л. С., което му било възложено след проведен публичен търг и моли съдът да го конституира на основание чл.226,ал.2 ГПК като ищец на мястото на „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД. С молбата е представил Постановление за възлагане от 17.07.2023г. от което е видно, че съдът е разрешил на синдика М. да продаде по реда на чл.717 и сл. от ТЗ вземането на „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД /н/ срещу Л. С., съобразно решение на СъбрА.ето на кредиторите му, като обособено имущество. Видно е, че вземането е продадено и с това постановление е възложено на „БСБ ОЙЛ“-ЕООД./л.98/.

След дадена възможност на страните да изразят становище по молбата и при изричното противопоставяне на ответника „БСБ ОЙЛ“ЕООД да бъде конституирано като ищец, на основание чл.226,ал.2 ГПК с определението по чл.140 ГПК от 18.10.2023г. /л.101/ съдът е конституирал това дружество като трето лице помагач на ищеца.

С молба от 22.05.2024 г./л.138/ ищецът „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД /н/ е представило Протокол от решения на едноличния собственик на „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД от 29.08.2018 г., по силата на които Л. Г. С., в качеството му на досегашен управител на „Ел Пи Ню Комерс“ ЕООД е освободен от отговорност за действията му по повод Дружеството от новия едноличен собственик и новоназначен управител.

С тази молба дружеството-ищец чрез неговия синдик е заявил, че моли съда при условията на евентуалност, в случай, че отхвърли иска по чл.145 ТЗ, да осъди ответника на основание чл.59 ЗЗД да върне неоснователно получената от него чрез теглене на каса от БАКБ сума в общ размер на 69 129,71 лева.

След указания на съда да изложи обстоятелства, на които основава този иск, с последващите уточнителни молби от 06.06.2024г. и на 30.09.2024г. не са изложени нови обстоятелства, от които да произтича този нов иск, а отново се сочат действия на ответника, извършени в качеството му на управител на дружеството и вече посочени в първоначалната искова молба.

С обжалваното определение съдът е приел, че с тази молба ищецът е предявил нов иск – такъв по чл.59 ЗЗД. Намерил го е обаче за недопустим, тъй като по делото било установено, че вземането в хода на производството е възложено върху „БСБ ОЙЛ“-ЕООД и ищецът вече не е негов притежател.

След като ищецът не е притежател на вземането, предмет на иска, той няма правен интерес да предяви този иск. Предявяването на иск за защита на право, 3 което самият ищец твърди, че не притежава, е недопустим, както е недопустимо с предявения иск да брА. чужди права.

Въззивният съд намира, че по принцип разсъжденията на първоинстанционния съд са правилни. На база безспорно установения факт, че процесното вземане вече не принадлежи на ищцовото дружество, тъй като е продадено от синдика в производството по несъстоятелност и възложено с постановление на новия му приобретател - „БСБ ОЙЛ“-ЕООД, действително за ищеца не съществува правен интерес от предявяването на иск по чл.59 ЗЗД, респ. не може да брА. чужди права.

Този състав обаче намира, че с оглед уточнителната молба, подадена от ищеца на 22.05.2024г./л.138/ и последващите такива, нов иск по чл.59 ЗЗД не е предявен. Видно от съдържА.ето на молбите, ищецът иска да ангажира имуществената отговорност на управителя и едноличен собственик на ищцовото дружество за вредите, причинени на дружеството, при изпълнението на управленските му правомощия по договора за възлагане на управление.

По отношение на тази специална имуществена отговорност съдебната практика безпротиворечиво приема, че представлява договорна отговорност.

Законът с разпоредбата на чл.59 от ЗЗД предвижда отговорност при неоснователно обогатяване с наименовА.ето „неоснователно обогатяване за чужда сметка“. Правната теория разглежда това правило като една допълнителна и субсидиарна претенция за имуществено уравнение чрез едно единно общо вземане въз основа на единен общ фактически състав, което възниква само когато липсва друго средство за защита - чл.59, ал.2 ЗЗД. Това се възприема и от съдебната практика, закрепено и с Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС.

Правната теория извежда следните предпоставки, при които вземането с правно основание чл.59 ЗЗД възниква:

1./ обогатяване на едно лице за сметка на друго;

2./ обедняване на това лице, свързано с обогатяването на първото;

3./ връзка между обедняването и обогатяването;

4./ липса на основание за обогатяването; и

5./ липса на друг иск (вещен, деликтен, договорен), с който обеднелият да се защити .

От тук и в исковия процес в тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването. Формулировка на текста на чл.59, ал.1 ЗЗД и изведените предпоставки за уважаване на иска показват, че нормата се свързва с един общ принцип на недопустимост на неоснователното обогатяване.

Същевременно обусловеността на общата претенция за неоснователно 4 обогатяване от идеите на справедливостта я извежда извън договорното, деликтното и вещното право.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че изложените от ищеца фактически обстоятелства сочат на един единствен иск – този по чл.145 ТЗ, основан на договорната отговорност на ответника.

Съгласно чл.145 от ТЗ управителят отговаря имуществено за причинени на дружеството вреди.

За реализирането на тази отговорност трябва да са осъществени както вредоносните действия на управителя спрямо дружеството и да е взето решение на ОС по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за търсене на такава отговорност.

Специалната имуществена отговорност на управителя на ООД произтича от съществуващите между него и капиталовото дружество два вида правоотношения - договорно и органно. Фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството. Именно такава отговорност на ответника се претендира и с цитираната по-горе уточнителна молба.

С оглед изложеното въззивният съд намира определението за правилно като краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено.

Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №18297 от 14.11.2024 постановено по гр.д. № 12367/2022 г. на СГС, ГО, I-6 състав. г.,

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните, при наличие на основанията по чл.274, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5