Решение № 6735 от 09.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 29314/2025
- Вид
- Решение № 6735
- Подписан
- 09.04.2026
- Състав
- ИВА АНАСТАСИОС АНАСТАСИАДИС
Цитирани разпоредби
- чл. 127 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал.3, т. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 6735 гр. ..., 09.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20251110129314 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 2473,15 лева, представляваща неизплатена сума по регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г., с включени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 899,26 лева, представляваща мораторна лихва за периода 12.12.2021 г. до 12.12.2024 г. за допуснатата забава в изпълнението на главницата.
В исковата молба ищецът ..., ЕИК ..., излага, че на ... г. в гр. ... е реализирано ПТП с участието на МПС с марка и модел „...“ с рег. № ..., управлявано от Р. Р. А., и МПС с марка и модел „...“ с рег. № ..., управлявано от С. М. Ц., като съгласно изготвения Двустранен констативен протокол за ПТП виновен за ПТП е водачът на МПС с марка и модел „...“ с рег.
№ .... Навежда, че МПС с марка и модел „...“ с рег. № ... е застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС”, а собственикът на МПС с марка и модел „...“ с рег. № ..., е застраховал гражданската отговорност на водача при ответника. Ищецът сочи, че е образувал щета № ... във вр. с инцидента, вредите са описани от експерти на дружеството и на собственика на МПС с марка и модел „...“ с рег. № ... е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2458,15 лева на 04.09.2020 г. Поддържа, че във връзка с ликвидацията на преписката по щетата е реализирал обичайни разноски в размер на 15,00 лева. Излага твърдения, че въпреки отправената до ответника нарочна покана, 1 последният не е възстановил претендираната сума, което ангажира и отговорността му за поисканото мораторно обезщетение за допуснатата забава в изпълнението за исковия период. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът ..., ЕИК ..., поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че „ГО“ на увреждащия автомобил е застрахована при същия, както и съществуването на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца към датата на процесното ПТП за увредения автомобил. Не оспорва изплащането на застрахователното обезщетение. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, както и причинната му връзка с претендираните вреди. Твърди, че вината за настъпване на произшествието е изцяло на водача на лек автомобил „...“ с рег. № ..., който, при завиване наляво, не е пропуснал насрещно движещото се превозно средство – лек автомобил „...“ с рег. № ..., извършващо маневра за завой надясно. Евентуално посочва, че водачът на лек автомобил „...“ с рег. № ..., с поведението си, е съпричинил вредите, както и че действително причинените вреди са в по – нисък размер от претендирания. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира сторените разноски по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
В представения по делото двустранен протокол от ... г. участниците в ПТП – Р. Р. А., като водач на МПС с марка и модел „...“ с рег. № ..., и С. М. Ц., като водач на МПС с марка и модел „...“ с рег. № ..., са удостоверили, че на посочената дата между тях е реализирано ПТП.
От описания от участниците в ПТП механизъм се установява, че на ... г. МПС с марка и модел „...“ с рег. № ... се е движел по ..., с посока от ... към ..., и на кръстовището с ...
(продължението на ...), водачът е предприел маневра за завой надясно. В същия момент по ..., с посока от ... към ..., се е движел МПС с марка и модел „...“ с рег. № ..., и на кръстовището с ..., водачът е предприел маневра за завой наляво. След извършване на маневрите за завой от страна на двамата водачи, траекториите на движение на двата автомобила са се пресекли и е настъпило съприкосновение между тях. Водачите са отразили в протокола видимите щети по автомобилите, като за МПС с марка и модел „...“ с рег. № ... са вписани увреждания по предни десни калник и врата, а за МПС с марка и модел „...“ с рег.
№ ... – по преден ляв калник. Съгласно протокола, водачът на МПС с марка и модел „...“ с рег. № ... е признал, че е виновен за произшествието.
За установява на точния механизъм на произшествието по делото са ангажирани гласни доказателствени средства, като са разпитани водачите на автомобилите – Р. Р. А. и С.
2
М. Ц.. Изложеното в показанията на двамата водачи потвърждава изцяло удостовереното от тях в двустранния протокол за ПТП, както и се установява безпротиворечиво, че конкретното местоположение на произшествието е на приблизително от 30 до 50 метра след кръстовището, след като и двамата водачи вече са били вече завършили маневрите си за завой. Водачът на МПС с марка и модел „...“ с рег. № ... – Р. Р. А., посочва допълнително, че мястото на настъпване на удара представлява една широка лента за движение. Това възприятие на свидетеля изцяло кореспондира с приетия по делото проект за организация на движението на ... в района на кръстовището с ..., актуален към ... г.
За анализ на организацията на движението на процесното кръстовище и съпоставка със сведенията, получени от свидетелите, е изслушано допълнително заключение на съдебно – автотехническа експертиза от 04.03.2026 г., от което се установява, че към ... г. по ..., след кръстовището с ..., е имало разположени пътен знак, забраняващ спирането и паркирането – на около 15 метра от средата на кръстовището, и пътен знак за стеснение на пътния участък „...“ – на около 23-24 метра от средата на кръстовището. Вещото лице дава заключение, което потвърждава и в открито съдебно заседание, проведено на 12.03.2026 г., че предвид изложените данни и съобщеното от свидетелите за мястото на съприкосновението между автомобилите, ударът между последните е настъпил категорично след пътния знак за стеснение на участъка. В заключението си вещото лице е посочило, че за дяснодвижещото се МПС с марка и модел „...“ с рег. № ... е имало знак, указващ стеснението на пътния участък, което е наложило същoто да се придвижи наляво към МПС с марка и модел „...“ с рег. № ..., за да се включи в лентата за движение на последното.
При анализа на показанията на двамата водачи, в рамките на изслушването си в открито съдебно заседание, проведено на 11.12.2025 г., за защита на заключението от 01.12.2025 г. по допуснатата първоначална съдебно – автотехническа експертиза, вещото лице категорично е посочило, че МПС с марка и модел „...“ с рег. № ... се е движело по – напред от МПС с марка и модел „...“ с рег. № .... Този извод категорично се потвърждава и от вида на увредените детайли по автомобилите.
Процесният пътен знак „...“ („Край на пътна лента“) се използва за сигнализиране на участък, в който броят на пътните ленти се намалява. Стрелките в знака показват точно коя лента свършва (в случая дясната), като водачите в свършващата лента трябва да се престроят с предимство за тези, които вече се движат в съседната лента.
При тези данни, съдът формира извод, че произшествието е настъпило изцяло поради противоправното поведение на водача на МПС с марка и модел „...“ с рег. № ..., който е следвало да изчака попътно движещото се в съседната лява лента МПС с марка и модел „...“ с рег. № ... да премине, след което да навлезе в неговата пътна лента, съобразявайки поведението си с пътния знак за стеснение на пътния участък. В показанията си водачът на МПС с марка и модел „...“ с рег. № ... съобщава, че не знае дали на пътя е имало пътен знак „...“, което показва допуснатата от него небрежност при съблюдаване на правилата за движение по пътищата, която е довела до това, че не е пропуснал участник в движението, движещ се с предимство. Това поведение, съгласно установената презумпция в нормата на 3 чл. 45, ал. 2 ЗЗД е и виновно.
Установеното по делото напълно кореспондира с признанието на вината за ПТП, направено от водача на МПС с марка и модел „...“ с рег. № ... в съставения двустранен констативен протокол за ПТП.
Не се установява неправомерно поведение на водача на МПС с марка и модел „...“ с рег. № ..., с което да е допринесъл за настъпването на противоправния резултат. Следва да се посочи и че възражението, направено в отговора, е бланкетно, без да се посочва конкретно правило, което водачът да е нарушил и съдът да трябва да изследва.
От заключението на съдебно – автотехническа експертиза от 01.12.2025 г. се установява, че при наличните изходни данни за механизъм на произшествието и след съпоставка между удостоверените от водачите щети по автомобилите в протокола за ПТП и тези, констатирани от застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ в представените по делото описи, всички щети по МПС с марка и модел „...“ с рег. № ... се намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото на ... г. произшествие в гр. ....
С неоспорения и приет за окончателен доклад по делото, са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че към датата на процесното събитие – ... г. – за МПС с марка и модел „...“ с рег. № ... има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, а за МПС с марка и модел „...“ с рег. № ... има валидно сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, както и че застрахователното обезщетение в размер на 2458,15 лева е изплатено на собственика на увредения автомобил (чрез заплащане на сервиза, извършил ремонта на автомобила по възлагане на застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ и собственика на автомобила).
Плащането има погасителен ефект спрямо задължението по застраховка „Каско на МПС”, доколкото е довело до отстраняване на щетите, възникнали при реализиране на покрит по тази застраховка риск.
От изложеното съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е извършил виновно противоправно деяние, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил, като ищецът е платил обезщетение в размер на процесната сума.
Следователно искът е доказан по основание.
За определяне на размера на регресния дълг, съдът съобразява съдебна практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд., съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на 4 негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в съС.ието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.