Решение № 230 от 06.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. П., 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.ев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С.а като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20245000500370 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№20597/14.06.2024 г. от Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ – МВР, БУЛСТАТ ...., със седалище и адрес на управление: гр. С.“ № 171а против Решение № 633/15.05.2024 г., постановено по г. д. № 2357/2023 г. по описа на Окръжен съд – П., в частта му, с която е осъдена ГД „П.б. и з. на н.“ - МВР да заплати на Д. И. Я. ЕГН ********** от гр. П.“ № 23 сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука на 22.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2021 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 2159.60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от претърпяна трудова злополука на 22.11.2021 г., която включва направени разходи за заплащане на оперативно лечение и консумативи, свързани с лечението на получената травма, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в горeпосочената част и постановяването му в 1 нарушение на материалния и процесуалния закон, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено в същата и вместо това да се постанови друго решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

В законния срок, от ищеца Д. И. Я. е подаден отговор на жалбата, с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение в атакуваната част като правилно и законосъобразно.

П.ският апелативен съд, като взе предвид твърденията, възраженията и исканията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото и в аспекта на чл.269, изр.2 ГПК, намира следното:

Ищецът Д. И. Я. е предявил 2 обективно кумулативно съединени иска с правна квалификация по чл.238, ал.1 ЗМВР за осъждане на ответника Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ да му заплати обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на претърпяна на 22.11.2021г. трудова злополука, при изпълнение на заеманата от ищеца длъжност „старши пожарникар“ в група „П.“ – П. на Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – П. към РД ПБЗН- П., както следва: за сумата в размер на 30 900 лв - обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2021г. до окончателното изплащане и за сумата в размер на 2159,60 лв - обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разходи за заплащане на оперативно лечение и консумативи, свързани с лечението на получената травма, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца в частта, с която искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 25 000 лв, до пълния предявен размер от 30 900 лв, поради което предмет на делото пред настоящата инстанция е претенцията му за посоченото обезщетение до размер от 25 000 лв, както и искът му за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2159,60 лв, в които части решението на окръжния съд е атакувано от ответника.

Предявените искове са допустими. Ищецът, като служител на МВР, е легитимиран да претендира обезщетение от ответника за претърпените 2 неимуществени и имуществени вреди вследствие получената при процесната трудова злополука средна телесна повреда, на основание специалната норма на чл.238, ал.1 ЗМВР и над посочения в същата лимит от 6 работни заплати при претърпяна средна телесна повреда. В тази връзка, съдът съобрази и споделя трайната практика на съдилищата и на ВКС, според която, тълкуване, съобразно което обективната отговорност по чл.238 ал.1 ЗМВР е нормативно лимитирана, на практика би стеснило неоправдано преследвания с въвеждането на текста ефект - да предостави бърза и облекчена процедура за получаване на обезщетение в предварително определен размер при определени предпоставки на определена категория държавни служители, с оглед условията и повишените рискове, при които полагат своя труд - и би поставило в по-неблагоприятно положение държавните служители по ЗМВР в сравнение с останалите държавни служители, чийто статут е уреден в общия закон – Закона за държания служител – без тази разлика да е обоснована – т.е. да преследва правомерна цел и да е налице пропорционалност между преследваната цел и използваните средства-в това число с оглед изискванията на чл.14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ вр. с чл.1 Протокол 1 ЕКЗПЧОС.

Самият ищец е посочил при уточняване на исковата си молба, че според него, справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от процесната трудова злополука е в размер на 40 000 лв и че предявеният по делото иск за сумата от 30 900 лв отчита изплатеното му обезщетение по чл.238, ал.1 ЗМВР от 9100 лв., равняваща се на шест месечни възнаграждения. Искът му за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2159,60 лв пък касае разходите му за заплащане на оперативно лечение и консумативи, свързани с лечението на получената травма.

В ИМ се твърди, че на 22.11.2021г., в работно време, в гаража на Първа районна служба „ПБЗН“- П., ул. „П.“ №13, при изпълнение на служебните си задължения, ищецът е претърпял злополука в гаража на Първа районна служба „ПБЗН“- П., ул. „П.“ №13, докато е участвал в подготовка на занятие, съгласно утвърдената месечна програма за професионална подготовка на служителите от дежурни смени с рег.№1907/01.11.2021г. Около 15:00ч., той се облякъл с топлозащитно пожарникарско облекло и пожарникарски обувки и започнал да се изкачва по степенката на пожарен автомобил АГВП 30/3000/300 - Р.М.. В един момент, подметката на обувката му се закачила на 3 оребрението на степенката на автомобила, вследствие на което той залитнал, отскочил и се приземил на левият си крак. При приземяването, Д. Я. почувствал силна болка в областта на лявото коляно, появил се е и оток.

Веднага след инцидента, той бил транспортиран до спешен кабинет на УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, гр.П., където бил прегледан и му била извършена рентгенография. Във връзка с инцидента, на ищеца бил издаден болничен лист №Е20211939354/24.11.2021г. с диагноза МКБ S80.0 „Контузия на коляното“ с оплакване за ограничени движения и болки на левия крак от 22.11.2021г. до 05.12.2021г. за 14 календарни дни. На 29.11.2021г. била подадена Декларация за трудова злополука, претърпяна от Д. И. Я., ЕГН:**********, с входящ №5101-15-330, а на 03.12.2021г. било издадено Разпореждане №5104-15-340 на основание чл.60, ал.1 от КСО, че декларираната злополука с вх.№ 5101-15-330 от 29.11.2021г. на Териториално поделение П. от осигурителя РД „ПБЗН“- П., станала с Д. И. Я. на 22.11.2021г. се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.

Твърди се, че на 29.11.2021г., ищецът посетил МЦ„С.“ гр.С. ЕООД за контролен преглед, където се установило, че той има скъсване на предната кръстосана връзка и задния рог на медиалния менискус, частично скъсване на медиалната колатерална връзка и едемни промени по хода и в надлежащите й меки тъкани, хондропатия 2 -ра степен, костномозъчен едем в латералния феморален кондил и дорзолатерално в тибиалното плат. На 06.12.2021г. след поредният контролен преглед, от Ведомствена многопрофилна болница за активно лечение на МВР С. на ищеца бил издаден болничен лист №Е20212065577, за отпуск по болест от 06.12.2021г. до 04.01.2022г. вкл. или за 30 календарни дни. Тъй като болките не отминавали, на 28.12.2021г., Д. Я. постъпил в Клиника по Артроскопска травмотология към ВМА С., където му е направена операция на коляното - триадно възстановяване на коляното.

Пластика LCA ЕТ Резокцио Мен.Утр.Ген.Син. Бил изписан на 30.12.2021г. и му бил издаден болничен лист №Е20213503364 за 30 календарни дни до 29.01.2023г. включително.

Твърди се, че впоследствие, на ищеца са извършвани множество медицински интервенции, манипулации и прегледи, както следва:

- на 01.02.2022г. - след пореден преглед, бил издаден болничен лист №Е20220324104 от Ведомствена многопрофилна болница за активно лечение 4 на МВР С., за отпуск по болест от 30.01.22 до 28.02.2022г. вкл. или всичко за 30 календарни дни,

- на 01.03.2022г., на ищеца бил издаден болничен лист №Е20220324131 от Ведомствена многопрофилна болница за активно лечение на МВР С., за отпуск по болест от 01.03.2022г. до 30.03.2022г. вкл. или общо за 30 календарни дни,

- на 06.04.2022, след поредният контролен преглед, от Ведомствена многопрофилна болница за активно лечение на МВР С. на ищеца бил издаден болничен лист №Е20220324167, за отпуск по болест от 31.03.2022г. до 29.04.2022г. вкл. или общо отново за 30 календарни дни. на 10.05.2022г., на ищеца му е издаден болничен лист №Е20220324186 от Ведомствена многопрофилна болница за активно лечение на МВР С., за отпуск по болест от 30.04.2022г. до 30.05.2022 вкл. или 30 календарни дни.

Посочва се, че междувременно, от Медицински институт - МВР Централна Експертна Лекарска Комисия е издадено Медицинско Удостоверение №54/3 от 23.03.2023г., където, след обстоен анализ на всичко преживяно от Д. И. Я., Комисията излиза със становище за диагноза: тежко навяхване с разкъсване на предната кръстна връзка и двата менискус а на лявата колянна става. увреждането е наложило оперативно лечение, имобилизация, отбременяване на крака и рехабилитация и е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, което съответства на квалификацията за средна телесна повреда съгласно чл.129, ал.2 от НК.

Ищецът твърди, че в резултат на получената травма е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от него силен първоначален шок, стрес и множество емоционални и психически страдания.

Посочва се, че от момента на инцидента, изпитанията пред ищеца и неговото семейство относно тяхното бъдеще придобили съвсем друго негативно лично и житейско измерение, предвид множеството страдания и терзания, които той е преживял от случилото се. Психиката му била силно увредена, чувството му за малоценност и мисълта, че може да остане за постоянно в тежест на близките и семейството си го измъчвали ежедневно. Той се затворил в себе си, станал необщителен и подтиснат човек и от една енергична и жизнена личност се превърнал в емоционална развалина, апатичен и безразличен към 5 случващото се около него, като го интересувало само и единствено това дали ще може да се грижи отново за себе си и семейството си както преди и дали ще може да работи отново пълноценно, за да ги издържа. Получените травматични увреждания се отразили изключително тежко на здравословното му състояние - както емоционално, така и физическо, като той вече нямало да бъде онзи енергичен и работоспособен млад човек, който е бил преди инцидента.

Ответникът заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че ищецът е служител в ГД „ПБЗН“-МВР, но поддържа, че е налице специален ред по чл.238, ал.1 ЗМВР за обезщетение на служители на МВР. Твърди, че по този ред на ищеца са изплатени 9103,68 лв. обезщетение за средна телесна повреда по повод претърпяна трудова злополука на 22.11.2021г. и че в същото са включени претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. В тази връзка, възразява, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди е прекомерна и в нарушение на принципа за справедливост, като счита, че обезщетението по ЗМВР от 6 месечни възнаграждения при претърпяна средна телесна повреда обезщетява справедливо и напълно претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като твърди, че получената травма е резултат от нелекувана от последния стара травма, която се е проявила отново именно по време на инцидента. В тази връзка, посочва, че ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност, за периода 12.10.2021г. до 21.10.2021г., с диагноза „изкълчване, навяхване и разтягане на други неуточнени елементи на коленната става“. Оспорва като преувеличени, необосновани и недоказани твърденията на ищеца в ИМ за претърпените вследствие получените травматични увреждания неимуществени вреди. Твърди също, че вина за настъпване на инцидента има самия ищеца, изразяваща се в невнимание и неспазване на основни правила при работа и проверката за техническа изправност на зачислените му ЛПС (пожарникарски обувки). В настоящия случай, не били налице нито влошаване на здравето на служителя, той се е възстановил и временната неработоспособност не е градирала до трайна такава, като не са налице осакатявания и загрозявания. По повод на травмата, той се подложил на операция, осъществена във ВМА, като е изписан без усложнения.