Решение № 1044 от 02.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1044 гр. Бургас, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222100501345 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР,представлявана от гл.комисар Николай Николов-директор,подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Татяна Стойкова,с адрес за призоваване: гр.Бургас,ул.“Александър Велики“№37“Б“- РДПЗН- Бургас срещу Решение № 1652 от 27.07.2022г. постановено по гр.д.№ 3276/2022г.по описа на БРС,с което въззивната ГДПБЗН към МВР е осъдена да заплати на въззиваемия И.

С. Д.,с ЕГН- ********** със съдебен адрес:гр.Бургас,ул.“Васил Левски“№16,ет.2,офис 210 ,сумата от 817.90 лева,представляваща допълнително трудово възнаграждение за 73.22 часа положен от въззиваемия и неплатен извънреден труд през периода 01.07.2019г.-09.07.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 26.05.2022г.до окончателното и изплащане,както и сумата 180.82 лева,представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.11.2019г.-25.05.2022г.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на БРС. Въззивникът счита,че необоснован и в противоречие с материалния закон се явява изводът са съда относно субсидиарното приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/ с аргумент,че в противен случай служителите на МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,регулирани от КТ. Изложени са 1 аргументи в подкрепа на становището,че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и по отношение на тези от тях,работещи в МВР,а освен това нито в ЗДСл,нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ –че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага „съответно“,а точно обратното- във всички случаи,в които законодателят е счел,че материята следва да се уреди по КТ ,препращането е пряко чрез посочване на конкретните правни норми ,като се позовава на такива конкретни препращания. Посочва също,че по законова делегация на съответните нормативни актове са приети подзаконови такиванаредби,които съгласно чл.7 ал.2 от ЗНА се отнасят до нормативния акт от по-висока степен,чиито разпоредби детайлизират. Така например,НРВПО и НСОРЗ са приети на основание разпоредби от КТ,а НЗСДА ,на основание разпоредби от ЗДСл.На основание чл.179 ал.2 и чл.187 ал.9 от ЗМВР в процесния период са приети и действали издадените от Министъра на МВР Наредби/ №8121-з-776/29.07.2016г.и №8121-з-36 от 07.01.2020г./за реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата извън редовното работно време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.Видно от техния предмет,който е ясно дефиниран в чл.1 на посочените две наредби,НСОРЗ,НЗСДА имат еднакъв предмет на регламентация.

Позовава се и на съдебна практика на ВКС досежно невъзможността за субсидиарно прилагане на общия трудов закон и подзаконовите актове по прилагането му.Прави се довод,че преценката на органа,комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187 ал.9 от ЗМВР –министъра на вътрешните работи ,както за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен,така и за отпадането на коефициента е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.Отсъствието на подобна разпоредба с коефициент 1.143 не съществува в наредбата,относима към исковия период и отсъствието е в синхрон с разпоредбите на чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР. Въззивникът счита,че това отсъствие не е правилно да се тълкува като празнота в правната уредба,а означава,че такъв коефициент не е уреден,защото по ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и нощта е еднаква и този коефициент е 1.Позовава се и на последното изменение на чл.187 ал.1 от ЗМВР /ДВ бр.60 от 07.07.2020г./,в която е създадено изречение трето,което гласи,че нормалната 2 продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 часов период. Изложени са подробни правни аргументи в подкрепа на тезата,че уредбата на материята в ЗМВР е изчерпателна и липсват основания за приложение на общия закон.Счита,че дори да се приеме,че по аналогия е приложима общата уредба,уреждаща заплащането на нощен труд на служители по служебно правоотношение в държавната администрация,а не специалният ЗМВР,коефициент за преобразуване на нощен труд в дневен не е предвиден,а съгласно чл.20 от НЗСДА за положен нощен труд между 22.00 часа и 6.00 часа се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0.25 лв./час.Като втори съществен порок на решението въззивникът сочи изводът на съда,че за положения нощен труд от ищеца му се дължи заплащане като за извънреден труд,който извод не е подкрепен от доказани в хода на делото факти,че ищецът е полагал труд извън работно време.Точно обратното- ищецът е заявил,че претендира заплащане за извънреден труд за време,попадащо в 24-часовите му дежурства,положени по график. Посочва,че нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден,освен в случаите,когато е положен извън рамките на установеното работно време няма в ЗМВР,нито в КТ. Моли за отмяна на решението на БРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В депозирания писмен отговор ищецът И. С. Д. е оспорил въззивната жалба,излагайки правни доводи за неоснователността и. Намира за неправилни доводите на въззивника относно неприложимостта на Кодекса на труда в случая,като посочва,че ЗМВР и ЗДСл и подзаконовите нормативни актове по приложението им са специални закони,уреждащи специфични правоотношения,засягащи лицата със статут на държавни служители и служители на МВР.Счита обаче,че те могат да регламентират отношения,различни от тези,уредени в КТ,но не така,че да поставят лицата,за които се прилагат,в неравнопоставено и по-неизгодно положение ,което в случая би се получило,ако не се приложи НСОРЗ.Подробо се аргументира тезата,че празнотата в специалната правна уредба,касаеща служителите на МВР следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на НСОРЗ и това субсидиарно прилагане се налага поради факта,че третирането на ищеца по различен начин от работещите по трудов договор лица би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо тях. Изложено е и становище във връзка с решението на СЕС от 24.02.2022г.по дело С262/20,образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит. Отправеното до БОС искане е решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,не изпраща 3 представител.Постъпила е писмена молба от пълномощника му,с която се поддържа въззивната жалба и се моли за уважаването и.Няма нови доказателствени искания,претендира разноски,представя списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание въззиваемият,редовно уведомен,не се явява.

Представлява се от адвокат Георги Стоянов,който оспорва въззивната жалба и моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Няма нови доказателствени искания,претендира разноски.Представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 ГПК.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

От фактическа и правна страна по съществото на спора,БОС намери за установено следното:

Не е спорно по делото ,че през процесния период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд. Не е спорно също,че ищецът е работил на смени,включително и през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,по утвърдени предварително графици и при сумарно изчисляване на работното време.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е положил общо 512 часа нощен труд,който преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 585.22 часа дневен труд и разликата в двете стойности в размер на 73.22 часа представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд и не е изплатен на ищеца.

В заключението на вещото лице се сочи,че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 73.22 часа възлиза на сума в размер на 817.90 лева,а дължимата лихва за забава възлиза на сумата 182.59 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

С оглед така възприетата фактическа обстановка,въззивният съд намира,че БРС е установил правилно относимите към спора факти и е достигнал до изводи,които се споделят от настоящата инстанция.

От правна страна на спора съдът намира следното:

4

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,като БРС е дал правилна правна квалификация на исковата претенция.

Решението на БРС е правилно, въззивният състав споделя мотивите му и препраща към тях основание чл. 272 ГПК.

В отговор на оплакванията във въззивната жалба БОС намира за необходимо да внесе следните допълнения по правната страна на спора:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд,съгласно разпоредбата на 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица,съобразно чл.

187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР,редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Правилно е приел БРС,че през процесния период са действали различни 5 подзаконови актове - Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г.,които предвиждат, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. За процесния период е приложима и Наредба № 8121-з-908/02.08.2018г.за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен,за полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,за полагане на труд на официални празници,за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. БРС е направил задълбочен анализ на правната уредба,като е достигнал до обоснован и правилен извод,че липсва специално правило, което да определя методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.При установената непълнота в специалната правна уредба,районният съд е приел,че същата следва да бъде запълнена с приложение на съответните норми от общата НСОРЗ,в частност чл.9 ал.2.