Разпореждане № 18744 от 09.02.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 18744 гр. София, 09.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110158024 по описа за 2024 година

Предявени са искове К. П. срещу множество ответници.

Налице са нередовности, за отстраняването на които съдът следи служебно . Исковата молба е документа, чрез който се образува исков съдебен процес. Изискванията за редовност на исковата молба са посочени в разпоредбата на чл.127 от ГПК. За да е редовна исковата молба същата следва да съдържа:

1. посочване на съда;

2. (в сила от 30.06.2021г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива.

3. цената на иска, когато той е оценяем;

4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

5. в какво се състои искането;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане.

В случая исковата молба е нередовна, тя следва да се приведе в съответствие с горепосочените реквизити.

Не се сочи телефонен номер и електронен адрес, както и дали ищецът желае връчване на посочения електронен адрес.

Не се сочи цена на иска. Не се сочи банкова сметка.

1

От изложеното не може да се установят обстоятелствата, на които ищецът се позовава.

Не е формулиран и надлежен петитум.

Навеждат се неясни твърдения и искания. От една страна се иска да бъде осъдено дружеството „Йонев Ауто“ ЕООД да "изплати присвоените ми заплати в размер на 3000 лв.“. От друга се иска да бъде осъдено дружеството да заплати „обезщетение в размер на 12 месечни заплати за нарушаване на трудовото законодателство и затова, че ме е уволнил по време на болничен“. Иска се още да бъдат осъдени част от ответниците да „преустановят подаване на фалшиви сигнали“, както и претендира на нея и детето и да и бъде присъдено „обезщетение по справедливост“.

На първо място следва да се посочи, че не съществува осъдителен иск за преустановяване на „фалшиви“ сигнали. Това искане подлежи на изменение или оттегляне по преценка на ищеца, но така формулирано е напълно недопустимо.

Не става ясно как са били присвоени и на какво основание изобщо се търси сумата от 3000 лв. Не е посочен размера и основанието на което се искат тези 12 заплати, които се претендират, и дали се търсят отделно на „присвоените“.

В действителност при така предявени искове съдът не би могъл дори да даде адекватни указания, тъй като при такава формулировка нито едно от исканията на ищцата не би могло да се подведе под определена правна норма и съответно да представлява някакъв вид иск, било то допустим или недопустим.

Съдът, с оглед принципа на диспозитивното начало не би могъл да навежда страната и да тълкува волята относно това какви искове е имала намерение да предяви.

Ето защо единствените указания свързани с обстоятелствената част и петитума на исковата молба, които съдът би могъл да даде в конкретния случай, са да се въведат съответни на исканията подробни твърдения и да се формулира петитум по допустими претенции със съответна правна обосновка и препращане към разпоредби на закона.

Допълнително не става ясно не само на какво основание, но и като цяло какво точно се претендира от част от ответниците, напр. Прокуратура на Република България и СДВР.

Срещу тях дори няма формулирани искания.

Не се сочи размера на част от претенциите, периода по отношение на други, дали те се претендират при условията на солидарност или разделност, как са съединени исковете и т.н.

Горните нередовности следва да бъдат отстранени от ищеца, за да може да бъде разгледано делото.

Мотивиран така, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 307210/01.10.2024г.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок, считано от връчване на препис от настоящото разпореждане, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да отстрани нередовности на исковата молба съобразно мотивната част на разпореждането.

При неизпълнение в срок на съдебните указания исковата молба се връща, а производството по делото подлежи на прекратяване.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3