Решение № 92 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100504438 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 517/11.01.2025г. по гр.д. № 17430 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 175-ти състав е призната на основание на ч л. 26, ал.1 пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК по предявени от Б. Г. Б. , ЕГН ********** срещу „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК 131134023 нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 7053213653/18.10.2021г., прекратено е производството по отрицателния установителен иск за недължимост на сумата от 50лв. - частичен иск целият за 12830,17лв. като разлика над чистата стойност по договора за кредит поради нищожността му, като „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК 131134023 е осъдено да заплати сумите на лицата и в размерите, както следва: на Б. Г. Б. , ЕГН ********** съдебни разноски от 349,34лв.; на адв. Д. М. М. възнаграждение от 1230лв. на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. , на Софийски районен съд 863,21лв. на основание на чл. 77 от ГПК, а Б. Г. Б. , ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК 131134023 съдебни разноски от 0,22лв. на основание на чл. 78, ал. 4 вр. с ал. 8 от ГПК.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 32012/30.01.2025г. по входящия регистър на СРС изпратена на 28.01.2025г. от ответника по исковете „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК 131134023 в частта, в която исковете са уважени . Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на 1 материалния закон, необосновано. Посочил е, че сключването на договора за застраховка не било задължително условие, за да се предостави кредита, поради което и застрахователните премии не следвало да се включват при изчисляването на ГПР. Договорът за застраховка бил допълнителна услуга, предоставена от трето лице , застрахователната премия се определяла от трето лице с оглед на покритите рискове, при промяна на застрахователно покритие неизползваната премия се изплащала на застрахования и с нея не можело да се погаси автоматично задължение по кредита. Със заявлението-декларация ищецът заявил желание за сключване на договора за застраховка, договор за кредит щял да остане валиден и при отказ от договора за застраховка.

Претендирало е разноски.

Въззиваемият- ищец Б. Г. Б. , ЕГН ********** е оспорил жалбата.

Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Посочил е, че независимо, че договор за кредит сочел застраховката като незадължителна допълнителна услуга, останалите обстоятелства по сключването на договора за кредит установявали обратното. Така тези премии били разход по кредита и следвало да се включат в ГПР. В случая нямало достатъчно ясно посочване на начина на формиране на ГПР, клаузите по договора за кредит били предварително подготвени и нямал възможност да влияе на съдържанието им.

Към момента на сключване на договора за кредит договора за застраховка вече е бил сключен и кредитодателят знаел параметрите му, всички документи били подписани на една дата. Ако договор за застраховка не бил задължителен той нямало да бъде сключен защото условията не били изгодни. Претендирало е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от Задв.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 100588/27.03.2024г. На Б. Г. Б. , ЕГН ********** срещу „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК 131134023 с която е поискала от съда да прогласи на основание на чл. 26,ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 7053213653/18.10.2021г. и да установи за недължимост на сумата от 50лв. частичен иск целият за 12830,17лв. , по договора за кредит поради нищожността му, евентуално-да се прогласи нищожността на клаузата по чл. 7 от договора, като й се присъдят разноски. Навела е твърдения, че на 18.10.2021г. сключила договор за ответника за кредит за 10 000лв. за срок от 48 месеца при годишна възнаградителна лихва от 26,53% и ГПР от 29,61%. По този договор бил сключен и договор за застраховка по програма „защита на кредита“ и „защита на сметките“ и така към задълженията по договора била включена сумата от 3983,50лв. Така сключеният договор за кредит бил нищожен, защото шрифтът му бил по-малък от „12“, не била спазена предвидената форма, не бил написан по ясен и разбираем начин. Отделно, застрахователната услуга била задължителна, за да се предостави кредита, а 2 премията не била включена в ГПР. Само формално в договора било посочено, че застрахователната услуга не била задължителна, за да се предостави кредита. Условията по договора за застраховка не били изгодни и нямало логика да го сключи, ако не бил задължителен. Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение по чл. 38, ал.2 от Задв.

Ответникът „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК 131134023 е оспорил исковете в предоставения му срок. Посочил е, че договорът за кредит бил валиден, клаузи били ясни и разбираеми, шрифт бил не по-малък от „12“, ГПР бил посочен как е изчислен и определянето му било правилно. Договорът за застраховка не бил задължителна допълнителна услуга, изрично било посочено, че сключването му не е условие за предоставяне на кредита.

Ищецът имал право да прекрати договора за застраховка и това нямало да се отрази на договора за кредит, при такава хипотеза на ищеца щяла да се възстанови неизползваната част от застрахователната премия. Договорът за застраховка се сключвал с трето лице. Претендирал е разноски.

С Определение от 27.09.2024г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата , че между страните е сключен договор за кредит № 7053213653/18.10.2021 с посочено в искова молба съдържание, част от което сочи задължение за заплащане на застрахователна премия.

По делото е приет договор за кредит № 7053213653/18.10.2021г. носещ подпис на страните по него на всяка страница, съгласно който на 18.10.2021г Ти Би Ай Банк“ЕАД се е задължило да предостави за срок до 25.10.2025г. на Б. Г. Б. потребителски кредит в размер на 10 000лв., които се предоставят по банкова сметка на потребителя, отделно и кредит за заплащане на застрахователна премия по застраховка пакет 3 - „кредит и сметка“ от 3503,97лв. и по пакет 3 - „сметка“ в размер на 479,53лв., която премия се превежда директно по сметка на застрахователя. Посочено е, че годишният лихвен процент е 26,53%, а ГПР е 29,61%, общата дължима сума по кредита е 22830,17лв. В договора е посочен погасителния план, съдържащ месечни вноски с падежи, размери и каква част от тях е за главница и каква за лихва Съгласно чл. 19 от договора потребителят не е длъжен да сключва договори за застраховки , те не са условие за предоставяне на кредита.

Прието е заявление-декларация за установяване на договорни правоотношения от 13.10.2021г. , носещо подпис за ищеца, сочещо желание за сключване на договор за кредит с ответника , като в т. 13 е посочено че е съгласен да бъде сключена застраховка, предлагана от банката като застрахователен агент на „Кардиф Животозастраховане, клон България КЧТ и Кардиф Общо застраховане клон България КЧТ.

Приет е сертификат № 170532136532021/18.10.2021г. , носещ подпис за застраховател и за застрахован, съгласно който Б. Б. е застрахована по програма „защита на кредита“ и програма „защита на сметките“ на кредитополучатели по кредити, предоставени от Ти Би Ай Банк“ЕАД 3 застрахователи са Кардиф Животозастраховане, клон България КЧТ и Кардиф Общо застраховане клон България КЧТ, покрити рискове са смърт в резултат на злополука или заболяване ТНР, временна нетрудоспособност поради същите причини, нежелана безработица поради уволнение , хоспитализация над 3 дни, полагане на грижа да болен над 30 дни, при премия от общо 3983,50лв.

Приети са Общи условия по договора за застраховка, сочещи че те са неразделна част от групов застрахователен договор за застраховка, сключен между Ти Би Ай Банк“ЕАД и Кардиф Животозастраховане, клон България КЧТ и Кардиф Общо застраховане клон България КЧТ, банката е застраховащ по застраховка за „защита на кредита“, застраховката е за обезпечение на вземането на банката към застрахованите, с които банката е сключила договори за потребителски кредити и към този договор може в последствие да се присъединяват кредитополучателите, срок на договора е този на срока на кредита.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че сумата по договора за кредит е предоставена на 18.10.2021г. , по договора са платени 17 051,59лв. като е предсрочно погасен изцяло в срок до 25.08.2022г. Посочило е, че месечната анюитетна вноска е формирана от главница от 13983,50лв., олихвявана с възнаградителна лихва е тази главница, тоест и сума за застрахователни премии. Застрахователната премия била за 4 години , така за една година била 995,88лв. и ако се включи в ГПР, то размер на същия бил 39,57%.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част :

Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал.1 пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК.

Съдът приема за установено по делото, че на 18.10.2021г. страните са сключили писмен договор на шрифт не по-малък от „12”, че договор е подписан от кредитополучателя и кредитодателя, като съглашението е било за предоставяне на кредит от ищеца на ответника в размер на 13 983,50лв, от която 3983,50лв. е за плащане на застрахователни премии за обезпечение на задълженията по договора за кредит, че сумата е предоставена в размери и по начина, посочен в договора за кредит, уговорена е възнаградителна лихва от 26,53%, договора съдържа погасителен план сочещ падеж и размер на погасителните вноски, как е формирана всяка от тях, срок та договор е 48 4 месеца. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото договор за кредит, заключение по съдебно-счетоводната експертиза , което съдът кредитира изцяло като неоспорено от страните, неопровергано от останалите събрани доказателства. Срещу изводите на районния съд в тази им част не са въведени оплаквания във въззивното производство при обосноваването им не е допуснато нарушение на императивна правна норма.

Същевременно съдът приема, че договорът е недействителен на основание на чл. 22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, защото не сочи коректно годишния процент на разходите, а при коректно определяне на ГПР той надхвърля посочения в него размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът следва да сочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 на ЗПК начин. Съгласно §1,т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.