Решение № 283 от 18.08.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Варна , 18.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20203100901193 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „УП БЪЛГАРИЯ 12” ЕООД , ЕИК 200360961, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, район „Триадица”, пл. „Позитано” №2, ет.5, съдебен адрес: гр. София п.к. 1407, ***, Офис парк „Експо 2000”, сграда „Фаза 4”, ет.1, Адвокатско Дружество Волф Тайс, срещу ответника „ЕНЕРГОПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Г, ***, съдебен адрес: гр. София, ***, ет.2, Адвокатско Дружество „Величков, Желязков и Партньори”, обективно кумулативно съединени осъдителни искове за сумата 33 496,42 лева, представляваща остатък от дължимата, но незаплатена продажна цена за цялото количество електрическа енергия, произведена през м. ноември 2017г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа „Пролезки път - 2” с обща инсталирана мощност от 3 000 kW, състояща се от един генератор, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер №*** по плана за земеразделяне на гр. Шабла, Община Шабла, за която е издадена фактура №112/30.11.2017г., ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 29.12.2017г. до окончателното й плащане, чийто размер до 19.10.2020г., вкл., която дата предхожда датата на подаване на исковата молба (22.10.2020г.) е 9 546,49 лева, както и за сумата 151 818,06 лева, представляваща остатък от дължимата, но незаплатена продажна цена за цялото количество електрическа енергия, произведена през м. декември 2017г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа „Пролезки път - 2” с обща инсталирана мощност от 3 000 kW, състояща се от един генератор, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер 1

№*** по плана за земеразделяне на гр. Шабла, Община Шабла, за която е издадена фактура №114/31.12.2017г., ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 25.01.2018г. до окончателното й плащане, чийто размер до 19.10.2020г., вкл., която дата предхожда датата на подаване на исковата молба (22.10.2020г.) е 42 129,47 лева.

Наред с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството.

Твърди се от ищеца „УП БЪЛГАРИЯ 12” ЕООД , че съгласно клаузите на сключения между страните Договор за изкупуване на електроенергия №136 от 20.04.2010 г.

(“договора за изкупуване”) дължимата цена за количествата електрическа енергия, произведени и доставени от ищеца на ответника е преференциалната цена, определена с Решение №Ц-010/30.03.2011г. ( “Решение Ц-10”). По силата на чл.18, ал.2 от Договора, именно преференциалната цена, определена съгласно Решение Ц-10, следва да се прилага между страните за целия 15-годишен срок на договора. Определените с това решение преференциални цени са както следва: - за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа – 188.29 лв./МВтч (по т.8), съответно за вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа – 172.95 лв./МВтч (по т.9).

Съгласно изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) общественият доставчик ( „НЕК” ЕАД), съответно крайните снабдители (каквото е ответното дружество) следва да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство - по цена за излишък на балансиращия пазар. Нетното специфично производство на електрическа енергия е определено в § 1, т. 29 от ЗЕВИ, като в съответствие с изискването на § 17 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката КЕВР е постановила Решение №СП-1/31.07.2015 г. (“ Решение СП-1”), с което установява нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени със съответни решения на КЕВР през периода 2008-2015 г. за изкупуване на енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници. В т.1.7 и т.1.8 от това решение е установено, че нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение №Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР е в размери 2 000 kWh, при определената цена – 188,29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа, съответно 2 300 kWh, при определената цена - 172.95 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа.

С оглед на това ответникът следва да изкупува количествата електрическа енергия, произведени от вятърната електрическа централа на ищеца, по преференциална цена до 2 достигане на максималното количество от 2 000 kWh при условие, че вятърната електрическа централа не достигне 2 250 ефективни годишни часове работа. В случай, че вятърната електрическа централа достигне и надхвърли 2 250 ефективни годишни часове работа, то ответникът следва да изкупува количествата електрическата енергия произведени от вятърната електрическа централа на ищеца по преференциална цена по т. 8 от Решение Ц-10 за количествата между 2 000 kWh (НСП) и 2 250 ефективни годишни часове работа.

Ако производителят надвиши 2 250 ефективни часове работа, то произведената електроенергия следва да се изкупува по т.9 от Решение Ц-10 до достигане на максималното количество от 2 300 kWh (НСП). След като бъдат достигнати 2 300 kWh електроенергията на тези часове се изкупува по цена за излишък на балансиращ пазар.

През м. ноември 2017 г. вятърната електрическа централа на ищеца е работила при надхвърлен праг от 2000 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност, поради което като максимално количество подлежащо на изкупуване по преференциална цена се е прилагало нетното специфично производство от 2 000 kWh. През м. декември 2017 г., обаче, централата е достигнала 2 250 ефективни часа работа, поради което следва да се прилага нетното специфично производство от 2 300 kWh, което не е било достигнато през месец декември 2017 г. С оглед на това дължима за произведеното през м. ноември 2017г. и доставено на ответника количество ел. енергия в размер на 404,560 MWh е преференциалната цена по т.8 от Решение Ц-10, а именно 188,29 лв./MWh, без ДДС. За количеството от 583,733 MWh, произведено през м. декември 2017 г. преди достигане на 2250 ефективни часа, е приложима преференциалната цена от 188,29 лв./MWh (т.8 от Решение Ц-10, съотв. т.1.8 от Решение СП-1). За останалото произведено през този месец количество ел.енергия от 149,964 MWh е приложима преференциалната цена от 172,95 лв./MWh (т.9 от Решение Ц-10, съотв. т. 1.9 от Решение СП-1), тъй като същото е произведено след достигане на 2250 ефективни часа работа на централата, но без да е достигнат прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. Поради това общият размер на дължимата цена за произведеното през м. ноември 2017г. и доставено на ответника количество електрическа енергия от 404,560 MWh е 91 409,52лева (с ДДС). Издадената от ищеца фактура №112/30.11.2017г. на тази стойност е била частично заплатена от ответника – само сумата от 57 913,10 лева, като остатъкът от 33 496,42 лв. не бил платен, нито в уговорения в чл.24, ал.1 от договора срок (29.12.2017г.), нито понастоящем.

За произведеното през м. декември 2017 г. количество електроенергия в общ размер на 733,697 MWh ищецът е издал фактура №114/31.12.2017г. на стойност 163 016,83 лв. (с ДДС), в т.ч. по първата преференциална цена от 188,29 лв./MWh за количеството от 583,733 MWh, съответно по втората преференциална цена от 172,95 лв./MWh за количеството от 149,964 MWh. Ищецът изпратил на ответника фактурата на 31.12.2017г., с Писмо с изх.

№EPS-01/04.01.2018г. Същата е следвало да бъде заплатена в срок до 25.01.2018г.

3

Ответникът заплатил само сумата от 11 198,77 лв., а остатъка от 151 818,06 лв. изрично отказал да заплати на ищеца.

В разменена между страните кореспонденция, ответното дружество, обосновавайки се със становище на обществения доставчик НЕК ЕАД и липсата на становище по казуса от страна на КЕВР, отстоявало позиция, че няма да заплати дължимите суми, докато не получи изрично становище по тълкуването на Решение Ц-010 и Решение СП-1 по отношение на това кои количества електроенергия следва да се изкупуват по преференциална цена и кои по цена за излишък на балансиращ пазар, като явно позицията му е продиктувана от възможният риск общественият доставчик НЕК да не закупи/заплати количествата електрическа енергия по цената, по която ответника – краен снабдител я е закупил. Като твърди, че позицията на НЕК не може да служи като основание на ответника за неизпълнение на задълженията му по сключения с ищеца договор, тъй като, от една страна, НЕК не е страна по този договор, а договорните му отношения с ответното дружество не пораждат действия спрямо ищеца, а от друга, неговата позиция и тълкуване на законодателството не са обвързващи за трети лица, ищецът счита отказът на ответника да заплати остатъка от дължимите цени за доставената ел. енергия за м. ноември и м.декември 2017г. за неоснователен.

При аргументиране на защитната си позиция по исковете ищецът се основава и на частичната отмяна на Решение СП-1 (по т. 1.7) с влязло в сила с Решение № 1177/ 23.022018 г. по адм.д. № 8522/2015 г., 13 с-в на АССГ, потвърдено в тази му част с Решение № 1115/28.01.2019 г. по адм.д. № 5284/2018 г. на ВАС, съответно на нищожност на приетото впоследствие Решение № СП-5/28.03.2019 г., с което КЕВР е определила НСП на вятърни електрически централи при определена цена от 188,29 лв./MWh, без ДДС (т.е. по т. 8 от Решение Ц-010) в размер на 2 000 kWh за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа, т.е. същата стойност като определената в отменената т. 1.7 от Решение СП-1. Сочи се, че с Решение № 6355/29.10.2019 г. по адм. д. № 4422/2019 г., 55 с-в на АССГ Решение СП-5 е обявено за нищожно. И тъй като обявената нищожност действа ретроактивно и спрямо всички, всички позовавания от страна на ответника на това решение и/или на установените с него стойности нетно специфично производство на електроенергия са неоснователни и не могат да породят правно действие. Счита, че съдът не следва да прилага Решение СП-5 към настоящия правен спор, а в случай че го приложи предвид предварителната му изпълняемост, прави искане съдът да се произнесе инцидентно относно неговата законосъобразност на основание чл.17, ал.2 ГПК.

Като не оспорва основните фактически твърдения на ищеца, ответникът „ЕНЕРГОПРО ПРОДАЖБИ” АД аргументира становище, че не дължи заплащане на произведената електрическа енергия от ищеца по посочените в процесните документи (фактура №112/30.11.2017г. и фактура №114/31.12.2017г.) стойности, доколкото същите не са съобразени с императивни правни норми, с Решение №СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, както и с индивидуалните договорености между страните по Договора за изкупуване. Изразява 4 несъгласие с твърдението на ищеца, че определените с т.1.7. и т.1.8. от Решение №СП-1 ограничения на нетното специфично производство следва да се прилагат последователно към една и съща ВяЕЦ, която е технологично годна да работи (произвежда електрическа енергия) през една календарна година до 2250 часа и над 2250 часа с оглед продължаващото производство, съответно да се заплащат двете преференциални цени - по т.8 и т.9 от Решение Ц-10/30.03.2011г., като счита, че същото не намира подкрепа в приложимата нормативна уредба. Като аргументира становище за характера на правоотношението между страните ответникът твърди, че влизането в сила на изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ЗИД на ЗЕВИ, обн. в ДВ бр. 56 от дата 24.07.2015 г., сила от 24.07.2015 г.) съставлява предвиденото в сключения между страните Договор за изкупуване основание за неговото изменение в частта му по чл.18 от договора относно нормираната цена за изкупуване. Така, считано от 24.07.2015 г. нормативно е уредено изменението на съществените елементи в съществуващите облигационни отношения по изкупуване на електрическата енергия, произвеждана от производителите - адресати на чл.31 ЗЕВИ - количество и цена на електрическата енергия.