Присъда № 16 от 07.11.2024, Районен съд - Бяла

Мотиви към Присъда № 16 от 07.11.2024г. по НЧХД № 346/2023г. по описа на Районен съд – Бяла

Наказателното производство е образувано на основание чл.247, ал.1, т.2 от НПК по внесена тъжба от В. Д. Д. и Д. В. Д., двамата с постоянен адрес с.Б. обл.Р. против М. Т. Ю. от гр.Р. за извършени от него, срещу всеки един от тях, престъпления по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.146, ал.1 от НК и по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1 от НК.

В съдебно заседание, повереникът на частните тъжители пледира за доказаност на повдигнатите обвинения от обективна и субективна страна, и моли съда за постановяване на осъдителна присъда, с налагане на наказанието предвидено в закона. Претендира разноски в производството.

Защитникът на подсъдимите пледира за недоказаност на обвинението и моли съда за постановяване на оправдателна присъда. Претендират се направените по делото разноски.

Подсъдимият Ю. дава обяснения, в които отрича да е извършил престъплението, в което е обвинен. В последната си дума моли съда да бъде оправдан.

След като се запознах с материалите по делото, установих следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. Т. Ю. е роден на......г. в гр.Р. с адрес в гр.Р., бул.Л. № .., вх.. ет..., български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, работи като организатор производство в „ТМ Е“ гр. ЕГН **********.

Подсъдимият Ю. и частните тъжители членували в ловната дружина на село О., която била член на Ловно-рибарско дружество „С.“ гр.Бяла, ЕИК ............. В началото на 2023г., от ръководството на ЛРД „Сокол“ уведомили дружинката на с.О., че следва да изградят волиера. Такава била изградена в местността „Дупка лъка“, където четири години по-рано бил поставен фургон, закупен със средства на членовете на дружинката. През месец август 2023г., горските стражари, които отговаряли за горите в землището на с.О., уведомили председателя на ловната дружина - към него момент В. П., че нямат право да изграждат такива съоръжения без разрешение, проект или договор с МЗХ, поради което същите следва да бъдат премахнати. В тази връзка, председателят на дружинката помолил Д. Д. за съдействие, който от своя страна потърсил В. Д., тъй като последният притежавал тежкотоварна техника и работници. Бил съставен констативен протокол, серия СЦДП № 041960 от 29.09.2023г. – 14:30ч. от горски стражар Ефраим Махмудов, с който председателя на ловната дружина бил задължен в тридневен срок да премахне изградения навес, фургона, волиерата и около 100 бр. автомобилни гуми. В същият ден, около 15:00ч., В. Д. организирал хора от дружинката и демонтирали навеса и волиерата, и заедно с фургона ги пренесли в стопанския двор на кооперацията, за което бил съставен протокол от председателя на ловната дружинка за отговорно пазене на Д. Д.. Докато транспортирали фургона от гората към стопанския двор, това било възприето от св. Г. М., който също бил член на ловната дружинка. Същият видял, че фургона е натоварен на трактор, който отивал към кооперацията и се обадил на св. Д. А., за да му каже, че фургона е премахнат.

Последният, решил да провери казаното му от св. М. и се отправил към с.О. и местността „Дупка лъка“. Отивайки там се разминал с машини на кооперацията, които идвали откъм местността. След като пристигнал видял, че фургона го няма, нямало го и навеса, както и изграденото място за отглеждане на фазани (волиера). Заснел мястото с мобилния си телефон, като изпратил снимките на колеги ловци, членове на дружинката, сред които бил и подсъдимият Ю.. Впоследствие с една част от ловците в дружинката подали сигнал в Районна прокуратура – Русе, тъй като не били уведомени за дадените предписания от горските служители.

В същият ден, 29.09.2023г., вечерта, подсъдимият Ю., публикувал в личния си профил с име „М. Т.“ в социалната мрежа „Фейсбук“, публичен пост, който гласял следното:

1

„Ето така започваме новия сезон в ЛРД ’’О.”, с откраднат фургон и навес, маси и всичко останало. Когато “земеделският ни производител” реши, че трябва да събори всичко, да вземе бележките от председателя ни, понеже той е негов служител и да не ни допуска на лов, само защото, се води битка за председателското място. От сдружението в гр.Бяла, разбира се мълчат, защото “все пак имаме връзки”. Всичко е задигнато и съборено, а е изцяло собственост на дружинката.“. Към текста на публикацията имало прикачени снимков материал, както и видеофайл с продължителност 55 секунди. Неговото съдържание, възпроизведено от съдебно компютърно-техническата експертиза, било следното: „Колеги, ето за какво става на въпрос. Волиера долу са си го махнали, той си е техния, да си го махат, но от фургона няма и помен. Взели са фургона, навеса, всичко развалена. Това е О.. Ловна дружина О., село О., Русенска област. Господата Д.и, председателите на кооперация „Златен клас“ ни издокара много красиво. Преди началото на свинския лов. Нито са председатели, нито са секретари, нито някаква длъжност заемат. Дошли със машините си от кооперацията и дигнали фургона с навеса, развалили всичко дето цялата дружинка всички взети заедно общо правихме тука, струвахме да има нещо кат хората. И ей двама селяндури дойдоха тука и ебаха майката на всичко.“.

Публикацията била възприета от св. Ф. Ф., който я отворил на мобилния си телефон.

В това време с него бил и св. Кяшиф Кяшиф. Двамата изгледали съдържанието на видеофайла прикачен към публикацията и останали възмутени, че наричали шефа им крадец.

Същата била възприета и от св. Ефраим Махмудов, който също се възмутил, че в прикачения клип обвинявали Д. Д. и В. Д., че са откраднали фургона.

Публикацията видяла и св. Г. К., която не обърнала внимание на самата публикация, а гледала коментарите под нея.

На 02.10.2023г. частният тъжител В. Д. посетил нотариалната кантора на нотариус с рег.

№ 632 на НК, където бил съставен констативен протокол от помощник-нотариус св. Д. З., в който били отразени съдържанието на публикацията и коментарите под нея. Към публикацията имало 9бр. коментара от потребители: S. A. /пет емотиконки гняв/; V. Y. P.v “Българска работа. /емотиконка тъга/”; M. M. „Нямам думи“, на който коментар има отговор от М. Т. „M.M. действия ще има, с думи видяхме, че не става.“; П. П. „Тъжно“, на който коментар има отговор от М. Т. „П. П. Със сигурност, ще има по-тъжни от нас, въпрос на време е.“; V. A. „Дори биват заплашвани че ще ги изгонят от работа ако не гласуват за тях“;

A. D. „Феодализъм“; А.С. „Пушки имате, време е да ги използвате по предназначение /две емотиконки смях/“. Към протокола била приложена флаш памет DTEG2 32GB, на която помощник-нотариуса поставила видеоклип, изпратен от В. Д. чрез приложение „Вайбър“, за който се твърдяло, че представлява цялото съдържание на приложения към публикацията видеоклип.

По делото е изготвена и приета съдебна компютърно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че в социалната мрежа „Фейсбук“ съществува профил с име „М. Т.“. При извършена проверка с приложен филтър по дата 29.09.2023г. се извежда само една публикация, която представлява споделена информация от профил на „А. В.“, относно продажба на автомобил. Предоставената флаш памет съдържа видео файл с продължителност 55 секунди, записан на паметта на 02.10.2023г. в 13:41ч., чието съдържание е възпроизведено и след проверка със специализиран софтуер е установено, че не е манипулиран.

Приложен е заверен препис от материали по прокурорска преписка № 5805/2023г. на Районна прокуратура – Русе, приключена с Постановление от 16.02.2024г. за отказ за образуване на досъдебно наказателно производство.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели.

От така установената фактическа обстановка, след преценка на събраните по делото 2 доказателства се установява, че подсъдимият е извършил Д.ието, но то не осъществява състава на извършени престъпления, за които му е повдигнато обвинение, поради което съдът го оправда. С оглед разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК съдът излага следните съображения:

На първо място, следва да се отговори на въпроса относно авторството на Д.ието, като в тази насока съдът счита, че същото се доказва от събраните по делото доказателства. В заключението на назначената съдебна компютърно-техническа експертиза се сочи, че в социалната мрежа „Фейсбук“ съществува профил с име „М. Т.“ и към дата 06.08.2024г. в профила е съществувала основна информация за работа и образование, като е изготвен снимков материал по обстоятелствената част на експертизата. От него е видно, че в профила при Общ преглед е посочено „Прахово боядисване „TM E.е“ и „Yuseinov PDR Detailing Rousse“. За образование е посочено „Русенски университет „А.К.““, а за местожителство „Ruse, Bulgaria“. На профила има поставена профилна снимка на подсъдимия, а в раздел Снимки при проверка на профила има също негови снимки. Вещото лице е проверило и профил с име „S. A.“, на който в раздел Приятели е фигурирал профила „М. Т.“. При последваща проверка на 19.08.2024г., липсват всякакви данни за профила. След предявяване на подсъдимия на снимковия материал от експертизата, същият в обясненията си заявява, че снимките са като неговите, но отрича че профилът е негов. Тези обяснения представляват защитна версия и съдът не ги кредитира, тъй като установеното от вещото лице съответства напълно с личната информация на подсъдимия относно месторабота, образование и местожителство. В профила са установени и множество снимки, които са негови лични и същият е в списък приятели на другите потребители, които са коментирали процесната публикация. Изложените от него възражения, че се правят много фалшиви профили, в принципен план са верни, но не са общовалидни. Фалшиви профили се правят в общия случай на обществено известни лица, или с някаква конкретна цел, в най-честия случай злепоставяне, като в тези случаи се ползва една снимка, която да бъде поставена за профилна. В конкретния случай, процесния профил е богат откъм информация и съдържание, което съответства на действителното, има множество снимки на подсъдимия, които са качвани в различни периоди и са негови лични, същият фигурира в списъка на приятели на други потребители, което води на извод, че това е ползван във времето профил, а не създаден единствено, за да изпълни конкретната цел – публикацията от 29.09.2023г.

Макар да няма нито едно пряко доказателство, че зад профила „М. Т.“ стои именно подсъдимия, всички тези данни водят на единствения извод, че профилът се ползва именно от него и той е автор на процесната публикация.

Самата публикация, като съдържание, действително не се установява от вещото лице, но чрез лицата, които са я коментирали – „St.n A.“ и „П. П.“ е установено, че на тази дата е имало публикация, която впоследствие е била премахната или изтрита, или съдържанието е било ограничено за определен кръг хора, тоест повече не е била публична. Вещото лице не е установило други публикации, които да са били коментирани от същите двама потребители в същият ден, поради което и това води на извод, че премахнатата публикация е именно процесната. В контекста на това, следва да бъде обсъден и констативния протокол от помощник-нотариуса, в който е обективирано съдържанието на самата публикация и коментарите под нея. Съдът се съгласява с възраженията на защитата, че само по себе си това нотариално удостоверяване е нищожно по смисъла на чл.576 от ГПК, тъй като излиза извън предметния обхват на изчерпателно изброените нотариални производства в чл.569, ал.1, т.1-8 от ГПК. Още повече, че заверката е в смисъл „…удостоверявам подписите върху този документ“, а не на самото съдържание. Самият констативен протокол не може да бъде приет и за писмено доказателство, тъй като такова би било единствено в случай, че е съставено от компетентен орган, в нарочно производство и по определен ред и форма.

Настоящият случай не е такъв, тъй като нотариуса, респективно помощник-нотариуса, могат да удостоверяват съдържанието на частни документи, каквито тук обаче не са налице. Не е предвидено нотариално производство за установяване на подобни обстоятелства, нито за приобщаване на доказателства към него, както е било сторено с направеното извлечение на скрийншотове на публикацията и свалянето на видеозаписа на преносима флаш памет, 3 изпратено чрез приложение „Вайбър“. Следователно единственото доказателствено значение, което притежава този констативен протокол е обстоятелството, че на 02.10.2023г., в 13:00ч., частният тъжител В. Д. Д. е посетил нотариалната кантора. Дори законът да позволяваше подобно нотариално удостоверяване, то това би било ирелевантно за настоящото наказателно производство, доколкото основен принцип в наказателния процес е, че доказателствата и доказателствените средства нямат предварително определена сила чл.14, ал.2 от НПК. Още повече, че като доказателствени средства могат да бъдат ползвани единствено протоколи, които са изготвени при условията и по реда на НПК. При това положение, съставения протокол може да бъде разглеждан единствено като свидетелско показание в писмена форма на св. З., като изявление за знание, че е възприела относими към предмета на доказване факти и обстоятелства, което е недопустимо, поради което и съдът допусна нейния разпит. Същата обаче не може да възпроизведе конкретни спомени касаещи публикацията, а само обичайния алгоритъм при провеждането на подобно нотариално производство.