Определение № 408 от 19.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков, като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20265000600391 по описа за 2026 година Производство по реда на Глава XXI, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1 от НПК.

С протоколно определение № 569/28.07.2026 г. по ЧНД № 457/2026 г.

Хасковският окръжен съд, на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК, е определил на осъдения И. И. А. едно общо и най-тежко наказание измежду определените му с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 709/2024 г. по описа на ОС Хасково, НОХД № 22/2025 г. на РС Димитровград и НОХД № 337/2026 г. на ОС - Хасково, в размер на най- тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години, което да се изтърпи от осъдения при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 24 от НК е увеличил така определеното общо и найтежко наказание с 1 /една/ година, като определеното общо, най-тежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години да се изтърпи от осъдения при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 23 ал. 3 от НК към така определеното общо, най-тежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“ е присъединил най-тежкото от 1 определените наказания „глоба“, а именно „глоба“ в размер на 51 129,19 евро /левова равностойност 100 000 лв./, наложена по НОХД № 709/2024 г. на ОС Хасково.

На основание чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднал времето, през което осъденият е бил предварително задържан на 30.03.2023 г. със Заповед по ЗМВР, както и времето, през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 26.05.2024 г.

На основание чл. 25 ал. 2 от НК е ПРИСПАДНАЛ времето, през което осъденият И. И. А. е търпял наказание „лишаване от свобода“, по което и да е от включените в съвкупността престъпления.

Недоволен от така постановеното определение е останал И. А., който го е обжалвал чрез своя защитник, с искане то да бъде отменено в частта относно приложението на чл. 24 НК или да се намали размерът на така увеличеното наказание.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.

Осъденият лично и чрез своя защитник иска изменение на обжалвания съдебен акт в частта, в която на осн. чл. 24 от НК е увеличено наложеното наказание с една година. При условията на евентуалност, ако са налице условията на чл. 24 от НК – да се намали размера на увеличеното наказание до справедлив размер предвид данните за поведението на осъдения и всички обстоятелства по делото.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и провери правилността на атакуваното определение, приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА

Производството по чл. 306 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от НПК е образувано пред Окръжен съд - Хасково за прилагане на чл. 25 ал. 1 от НК досежно наложените на И. А. наказания по НОХД № 709/2024 г. по описа на Окръжен съд-Хасково, НОХД № 22/2025 г. по описа на РС Димитровград и НОХД № 337/2026 г. по описа на ОС Хасково.

По отношение на предложението на прокурора, инициирало настоящото 2 производство, са влезлите в сила съдебни актове – все споразумения по последните три осъждания на И. И. А. – НОХД № 709/2024 г. по описа на ОС Хасково, НОХД № 22/2025 г. на РС - Димитровград и НОХД № 337/2026 г. на ОС - Хасково, престъпленията по които, с оглед времето на тяхното извършване и влизане в сила на съдебните актове за тях, действително се намират в отношение на реална съвкупност и са налице основанията за определяне на общо наказание по реда на чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК.

Законосъобразно първоинстанционният съд e преценил, че следва да бъде определено най-тежкото измежду определените му, а именно това по НОХД № 709/2024 г. на ОС – Хасково, явяващо се „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години.

Правилно към така определеното общо наказание, на основание чл. 23, ал. 3 от НК, е присъединено определеното на И. А. наказание „глоба“ в найвисокия размер, което отново се явява това по НОХД № 709/2024 г. на ОС Хасково, а именно „глоба“ в размер на 51 129,19 евро, представляваща левовата равностойност на 100 000 лв.

Въззивният съд възприема становището на Окръжен съд-Хасково за необходимостта от приложението на института чл. 24 от НК, явяващ се като законосъобразен и оправдан подход за постигане на целите на наказанието.

Безспорно установена и завишена е обществената опасност на престъпните деяния, извършени от И. А.. Поради това и определеното общо и най-тежко наказание от 4 години „лишаване от свобода“ в този си размер не може да осъществи целите на наказанието, така както са посочени в чл. 36 от НК.

Поради това и напълно правилно е преценено, че то следва да бъде увеличено с една година „лишаване от свобода“.

По този начин наказанието в пълна степен би съответствало на обществената опасност, както на извършените от дееца престъпления, така и на тази на самия деец. Същевременно е спазено и изискването, въведено в чл.

24 от НК, увеличеното наказание да не надминава сбора на отделните наказания, нито максималния срок на съответното наказание.

Едно от деянията е с правна квалификация по чл. 354а, ал. 5 от НК, т.е. държане на наркотични вещества в маловажен случай, което се явява леко наказуемо. Останалите две са свързани с престъпления против митническия режим - чл. 242, ал. 4 НК, а другото - по чл. 354а ал. 2 от НК, извършено при 3 условията на опасен рецидив, е свързано с държане на високорискови наркотични вещества, с цел разпространение. Няма съмнение, че и двете престъпни прояви на осъдения, при това извършени в сравнително непродължителен период от време, имайки предвид датите на деянията – периода 01.03.2023 г. - 30.03.2023 г., а другото само година след това - на 26.05.2024 г., водят до извода за наличие на престъпни навици и упоритост по отношение на техния извършител.

Не може да се сподели защитната теза, че в случая разпоредбата на чл.

24 НК е приложена неправилно, включително и че е неправилна преценката относно постигане целите на наказанието.

С основание Окръжен съд-Хасково е приел, че е от значение за приложимостта на чл. 24 от НК обстоятелството, свързано с наличието на други престъпни деяния от общ характер /извън тези, включени в съвкупността престъпни деяния/.

Изисканата от въззивната инстанция справка от затвора действително показва, че по време на престоя си в пенитенциарното учреждение И. А. има добро поведение. Това обстоятелство би имало значение при производство по реда на чл.437 и сл. НПК.

Коректно е преценено от първоинстанционния съд, че на основание чл.

59 ал. 1 и ал. 2 от НК, при изпълнение на определеното общо, най-тежко и увеличено по реда на чл. 24 от НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, следва да бъде приспаднато времето, през което осъденият е бил предварително задържан на 30.03.2023 г. със Заповед по ЗМВР, времето през което същият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 26.05.2024 г., а на основание чл. 25 ал. 2 от НК се приспадне времето, през което И. А. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, по което и да е от включените в съвкупността престъпления.

С оглед на горното настоящата въззивна инстанция намира, че трябва да се потвърди определението на Хасковския окръжен съд.

Предвид на изложеното по-горе Пловдивският апелативен съд и ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА определение № 569/28.07.2026 г. по ЧНД № 457/2026 г. на Окръжен съд - Хасково.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5