Решение № 3673 от 05.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3673 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Калина В. Станчева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20221100504087 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20008457/28.01.2022 г., постановено по гр. д. № 70212 по описа за 2018 г. на СРС, 75 състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от М. К. М. положителен установителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът "ЧЕЗ Електро България" АД, с ЕИК ******* й дължи сумата от 91,62 лева, платена по фактура № **********/28.02.2018 г.

С оглед изхода на спора със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 650 лева – разноски по делото.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца в производството М. К. М., чрез адв. М. Л.. В жалбата се излагат съображения за необоснованост и неправилност на обжалваното първоинстанционно решение. Поддържа се, че районният съд не е анализирал задълбочено събраните гласни и писмени доказателства и не е установил правилно релевантните за спора факти. Посочва се, че между страните не е имало сключен договор за доставяне на електрическа енергия. Поддържа, че мрежовият оператор няма право да коригира сметките за продадена топлинна енергия. Заявява, че по делото не е доказано притежаването от страна на ищеца на вещно право на собственост относно процесния имот. Изказва оплаквания, че решаващият състав на СРС, въпреки липсата на ред на уведомяване на клиентите за корекция, приема, че е налице законово основание за извършване на корекция. С оглед тези и други аргументи, застъпени в жалбата, се отправя искане за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна 1 ответник "ЧЕЗ Разпределение България" АД се е възползвала от правото си да подаде отговор на въззивната жалба, чрез своя процесуален представител – юрк. А.А., с пълномощно към отговора. С отговора се излага тезата, че въззивната жалба е неоснователна и като такава трябва да се остави без уважение. Ответникът развива подробни аргументи досежно всяко едно от наведените с жалбата възражения. В резюме, налице са основания за извършване на процесната едностранна корекция на сметката на жалбоподателя, като последната е извършена при спазване на установените правила при наличието на облигационни отношения между страните.

Цитира се практика на ВКС в подкрепа становището на въззиваемата страна.

Претендират се разноски за въззивното производство и се прави възражение за прекомерност в претендирания размер на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, и като съобрази разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая, атакуваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

По наведените във въззивната жалба възражения и във връзка с правилността на първоинстанционното съдебно решение, въззивният съд намира следното:

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за признаване дължимостта на заплатена по фактура от 28.02.2018 г. - служебно начислена от ответника стойност на електрическа енергия, поради липса на основание за плащането й.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест при установителен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е платил на ответника точно исковата сума от 91,62 лева, а в тежест на ответното дружество е да докаже наличието на правно основание за получаване на сумата, и по-специално да установи съществуване на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия през процесния период с ищеца, по който за процесния период е доставяна електрическа енергия, включително наличието на право на едностранна корекция, както и законосъобразното извършване на корекционната процедура.

Безспорно е установено по делото между страните, а и се установява от представените фактура № **********/28.02.2018 г., ведно с приложение към същата, и платежно нареждане за кредитен превод от 28.05.2018 г., че ищецът М. К. М. е превела по банкова сметка на ответното дружество „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 91,62 лева – начислена сума за ползвана електроенергия.

2

Правилата за търговия с електрическа енергия с предмет договори за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа е предоставянето на услугите "достъп до електроразпределителната мрежа" и "пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа", като тези договори се сключват между оператора на електроразпределителна мрежа, от една страна и крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа при общи условия, от друга страна – арг. чл. 11, ал. 3 ЗЕ.

Съобразно постановките в ТР № 2/ 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/ 2017 г. ОСГК на ВКС, и извършеното с него нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката е прието, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия.

Спорното правоотношение по настоящото дело също намира правната си уредба в Закона за енергетиката, а начинът, по който законът урежда и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди. ЗЕ регламентира и правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и публично известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ/. Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди § 1, т. 42 ДР /отм./ на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал.

1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди“, а друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот.

/така прието и в решение № 205 от 28.02.2019 г., постановено по гр.д. № 439/2018 г. на ВКС, 3-то гр. отд./

В настоящия спор следователно е от значение дали ответникът е притежавал или не правото на собственост върху жилищната сграда, а с това – и качеството си на страна по договора за продажба на електрическа енергия. Процесното твърдяно правоотношение следва да е възникнало на основание Закона за енергетиката, а Законът го обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия имот. Аргумент в посока на гореизложеното е и новелата на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, във връзка с легалната дефиниция на понятието „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ в § 1, т. 42 от ДР (отм.) на ЗЕ, а след отмяната на допълнителната разпоредба – във връзка легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.

Въззивната инстанция счита, че отговорът на горепоставения въпрос е отрицателен, защото в хода на производството ответното електроразпределително дружество не е ангажирало каквито и да било доказателства, установяващи 3 собственост или наличие на вещно право на ползване за процесния имот. Наред с това не са представени и доказателства за наличие на сключен нарочен договор между двете страни.

В определението на първоинстанционния съд от 24.10.2019 г., постановено по реда на чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК, в което е обективиран и проектодоклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, както следва: че ищецът следва да установи факта на изплащане на процесната сума без да има основание за това, а ответникът – да докаже наличието на основание за изплащане на сумата, ако такова е извършено. В проекта на доклада е прието още, че страните не спорят, че са в договорни отношения. В проведеното същия ден открито съдебно заседание обаче процесуалният представител на ищеца – адв. Л. изрично е възразил, че оспорва обстоятелството страните да се намират в договорни отношения, поради което и този факт следва да се счита за безспорно установен.

Първоинстанционният съд е приел в обжалвания акт, че от представените по делото доказателства се установява, че ищцата е потребител на електроенергия на адрес в гр. Ловеч, ул. ******* с партида № 300220426655, като в подкрепа на това свое съждение не е привел никакви факти и обстоятелства. Въззивният съд счита, че така допуснатия пропуск от контролирания съд да посочи въз основа на кои факти и ангажирани по делото доказателства прави своя извод за налично качеството на „потребител на електроенергия“ у ищеца е довел до необоснован извод за наличие на валидна облигационна връзка между страните. Горното е вярно, понеже в подкрепа на това заключение на съда по делото не са представени каквито и да било доказателства, същевременно обстоятелството се явява спорно такова, а на съда е забранено да осланя своите становища на предположения.

В решение № 134/30.12.2013 г. по т.д. .№ 34/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. е коментирано, че що се отнася до пороците при формиране на правните изводи на съда, липсата на мотиви или погрешни мотиви, тези пороци водят до неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения, но не до неговата недопустимост или нищожност. В този смисъл е решение № 432/26.10.2010 год. по гр.дело № 826/2010 год. на ВКС, ГК-ІІ г.о., решение № 157/01.07.2011 год. по гр.дело № 1125/2010 год. на ВКС, ГК-ІІІ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изразеното становище в цитираните съдебни решения и поради това заключава, че постановеното от СРС съдебно решение е неправилно поради неговата необоснованост.

Разпечатката съдържа 34 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3034b43e-0f10-49a3-8e56-236ce481b9b4