Решение № 659 от 12.07.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……...…/.......07.2019 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ТОНИ

КРЪСТЕВ при участието на секретаря

Мария Манолова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело №

1487 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е първоинстанционно, образувано по искова молба от „Айкарт Кредит“ ЕАД (предишно наименование „Интеркарт Кредит“ ЕАД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул. „Джеймс Баучер“ № 76А, ет. 8, против Ж.Т.К.-И. ЕГН: **********, адрес: ***, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 17 895,22 евро с левова равностойност 35 000,00 лева, представляваща частична претенция от общо дължимото в размер на 31 541,86 евро (равностойност в лева – 61 690,52 лева) – главница, дължима по Договор за кредит № 0036847/15.10.2009 г., ведно със законната лихва върху претендираната част от главницата от деня на подаване на исковата молба до деня на окончателното плащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски.

Ищецът твърди, че на 15.10.2009 г. между Ж.Т.К.-И. в качеството й на кредитополучател и „Айкарт Кредит" ЕАД в качеството му на кредитодател е сключен Договор за кредит № 0036847, по силата на който „Айкарт Кредит" ЕАД предоставило на ответницата револвиращ кредит с общ кредитен лимит от 50 000,00 (петдесет хиляди) евро. На същата дата бил сключен и Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard Gold № 0036847/15.10.2009 г. (наричан „договор за карта"), между Ж.Т.К.-И. и „Айкарт" АД (предишно наименование „Интеркарт Файнанс" АД, ЕИК *********). По силата на договора за карта „Айкарт" АД издало и предоставило на ответницата международна кредитна карта iCard/MasterCard Gold и открило картова платежна сметка на картодържателя, която обслужвала извършените с картата трансакции. Револвиращият кредит, предоставен от ищеца, се ползвал посредством извършване на трансакции с Картата, издадена от „Айкарт" АД по договора за карта. Кредитополучателят се задължил да ползва и върне кредита при условията на договора за кредит и Общите условия към него. Общият кредитен лимит в размер на 50 000 евро бил разделен на кредитен лимит за трансакции и кредитен лимит за разсрочване, всеки от които по 25 000 евро. Твърди се, че ответницата Ж.К.-И. е усвоявала суми, предоставени от „Айкарт Кредит" ЕАД по силата на договора за кредит, чрез извършване на трансакции с картата за покупки на стоки и заплащане на услуги, начисляваните й дължими лихви, такси, неустойка, теглила е суми на АТМ-устройства и на каса. Твърди още, че на 29.01.2016 г. между „Айкарт Кредит" и ответницата Ж.К.-И. е сключен Анекс към Договора за кредит от 15.10.2009 г., по силата на който страните се споразумели общият кредитен лимит да е в размер на 28 000,00 евро. Страните се споразумели в срок до 31.03.2016 г. задължението на ответницата К.-И. в размер на 28 595,09 евро към датата на подписване на споразумението да се олихвява с договорната лихва по лимита за трансакции, като ответницата се задължила да заплаща до 15-то число на месеца най-малко начислената лихва за предходния календарен месец в пълен размер. За последен път ответницата направила вноска за погасяване на парични задължения по процесния договор за кредит на 28.03.2016 г. С уведомление изх. № 048/01.11.2016, изпратено по пощата на единствения посочен от ответницата постоянен, настоящ адрес и адрес за кореспонденция, ищцовото дружество уведомило ответницата, че целият усвоен от нея кредит, включително и разсрочените задължения, ведно с начислените лихви, такси и други разноски са обявени за предсрочно изискуеми, считано от 01.11.2016 г. поради неплащане на минимални погасителни вноски. Според ищеца, общият размер на задължението на Ж.К.-И. към датата на подаване на исковата молба възлиза на 38,068.40 евро от които 31 541,86 евро – главница и 6 526,54 евро – лихва за забава периода от 27.10.2016 г. до 25.09.2018 г. От това общо задължение се претендира само част от главницата в размер на 17 895,22 евро ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

В срока по чл. 376 ГПК, ответницата е подала писмен отговор, в който оспорва иска като недопустим, а в евентуалност – като неоснователен. Възразява, че предсрочната изискуемост на вземането не е обявена надлежно на ответницата, поради което не настъпила. Оспорва твърденията, че ответницата реално е усвоила посочените от ищеца суми в общ размер 31 541,86 евро. Възразява, че в противоречие със закона ищецът е извършвал т.нар. анатоцизъм, като ежемесечно е увеличавал размера на главницата с дължимите лихви и такси, като по този начин е злоупотребявал с положението си на икономически по-силната страна. Възразява, че клаузата, даваща право на търговеца да калкулира лихви и такси в главница (чл. 8.3.), като неиндивидуално договорена, е неравноправна и като такава нищожна. На това основание възразява, че са нищожни и клаузите, даващи право на търговеца съобразно разпоредбите на чл.

6.3. от договора за кредит да събира "такса за надвишаване на лимита". Възразява, че увеличавайки размера на главницата с начислените лихви и разноски, кредиторът е утежнявал ежемесечно ответницата, като правените от нея вноски не са покривали най-обременяващото задължение – това за главница, а са погасявали такси и лихви.

Моли съдът да извърши служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит и прогласи същите за нищожни. Моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва възраженията на ответника. Излага подробно начина на предоставяне на ответницата на месечни извлечения съгласно уговореното между страните на персонализираната страница на клиента на интернет адрес www.icard.bg, както и на информация относно статус на кредита, размер на дължимата сума, IBAN ***, по която да бъде погасено задължението и тел. номер за контакт с кредитора чрез кратки текстови съобщения на мобилни номера на ответницата. Твърди, че неполучаването на месечното извлечение или неизпълнението на задължението за проверка на информацията не освобождават кредитополучателя от задължението за погасяване на изискуемите му задължения по договора за кредит. Пояснява начина на формиране на задължението с оглед вида на кредита – револвиращ: кредитният лимит се усвоява от кредитополучателя по начините, посочени в договора, като всяко погасяване на задължението води от своя страна до възстановяване на разполагаемите средства по кредита. По отношение на начина на формиране на исковата претенция поддържа изложеното в исковата молба – трансакции, извършвани с картата, с които са заплащани стоки и услуги, теглене на парични суми в брой на ATM и в офис на кредитодателя, начислявани такси за използване на платежния инструмент по договора за карта, лихви, такси и неустойки, разсрочване на покупки. Поддържа, че кредитът надлежно е обявен за предсрочно изискуем, като евентуално, въвежда твърдение, че с връчването на препис от исковата молба ответницата К.-И. е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията й по Договор за кредит № 0036847 от 15.10.2009 г. Оспорва възраженията за злоупотреба с господстващо положение от страна на ищцовото дружество и наличие на анатоцизъм.

Поддържа, че клаузите на процесния договор за кредит, включително чл. 8.3 и чл.

6.3 са индивидуално уговорени и не са нищожни, не са уговорени във вреда на потребителя, нито нарушават изискванията за добросъвестност, както и не съдържат уговорка, с която да водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, и са съобразени с естеството на предоставения револвиращ кредит.

В срока по чл. 373 ГПК, ответницата в допълнителен отговор поддържа възраженията, направени с отговора. Поддържа, че извършваните банкови операции въз основа на договора и неговите клаузи категорично не отговарят на изискването за добросъвестност и са във вреда на потребителя.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат изложените доводи и възражения. Ищецът е депозирал и писмена защита.

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК (2006 – отм.), и чл. 86 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже валидно възникнало правоотношение на основание договор за кредит, усвояване на сумите по кредита в претендирания размер, настъпване на падежа, респ. изискуемостта, на претендираните вземания, обявяването на кредита за предсрочно изискуем и достигане на волеизявлението на кредитора до длъжника.

За да се произнесе по спора, очертан от твърденията и доводите на страните, съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените и приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 15.10.2009 г. между ищеца (с фирмено наименование към датата на сключване на договора "Интеркарт Кредит" ЕАД) в качеството му на кредитор, от една страна, и Ж.Т.К.-И. – кредитополучател, от друга страна, е подписан Договор за кредит № 0036847, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата револвиращ кредит с общ кредитен лимит от 50 000 (петдесет хиляди) евро, който се усвоява посредством извършване на трансакции с издадена от „Интеркарт Файнанс" АД по силата на договор № 0036847/15.10.2009 г. международна кредитна карта iCard Mastercard Gold.

Договорът за кредит е сключен при общи условия (ОУ), за които кредитополучателката изрично е заявила, че се е запознала с тях преди подписване на договора и, че приема същите без възражения като неразделна част от договора (л.11).

Видно от договора за кредит, страните са договорили общият кредитен лимит в размер на 50 000,00 евро да бъде разделен на кредитен лимит за трансакции и кредитен лимит за разсрочване, всеки от които в размер на 25 000,00 евро. Уговорено е всички задължения по кредита, включително главници, лихви, неустойки и такси да се изчисляват в Евро към момента на възникването им.

Страните са уговорили лимитът за трансакции да се усвоява за погасяване на задължения за извършени трансакции чрез кредитната карта iCard/MasterCard, както и при начисляването на лихви, такси, неустойки по договора за кредит и/или по договора за карта (т. 4.1. от ОУ към договора за кредит), както и в случай на начисляване на разходи, такси и комисионни, които произтичат от използването на картата и/или картовата платежната сметка. Лимитът за разсрочване се използва за разсрочване на определени в договора задължения възникнали в резултат от извършени от кредитополучателя трансакции.

Договорената лихва върху усвоените суми по лимита за трансакции е в размер на 16 % годишно като за извършени трансакции и за определени такси не се дължи лихва до 15-то число на месеца, следващ месеца на осчетоводяване (т.нар.

„гратисен период“). Уговорена е ежемесечна капитализация на начислените лихви, с които се увеличава размера на главницата в рамките на лимита за трансакции (т.

8.3.). Договорената годишна лихва по лимита за разсрочване е 16 % като лихвата се включва в месечната погасителна вноска (т. 5.3. и т. 10.3. от договора за кредит).

Предвидено е задължение на кредитополучателя всеки месец да плаща минимална погасителна вноска (МПВ) – т. 9.2. от договора за кредит, която се посочва в месечното извлечение.

В т. 20 от ОУ към договора за кредит е предвидена възможност за кредитора едностранно да променя условията в договора за кредит по своя „свободна преценка“. Предвидено е промените да се съобщават на кредитополучателя по някой от изброените начини, в т.ч. с месечното извлечение.

Предвидено е извършването от страна на кредитополучателя на определени конклудентни действия, като усвояване на кредит чрез извършване на плащане с картата или доброволно плащане на дължими вноски след датата на извлечението, съдържащо изменените условия, да се счита за приемане на същите, освен ако в едномесечен срок кредитополучателят направи писмено възражение съдържащо и изявление за прекратяване действието на договора.