Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260472 от 31.03.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 95/2021
Вид
Решение № 260472
Подписан
31.03.2021
Състав
НИКОЛИНКА ГЕОРГИЕВА ЦВЕТКОВА, ФАНЯ ТЕОФИЛОВА РАБЧЕВА, ЕЛЕНА ЗАХАРИЕВА КАЛПАЧКА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260472

31.03.2021г., гр. Пловдив

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IX-ти състав, в открито съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ

РАБЧЕВА

ЕЛЕНА КАЛПАЧКА при участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от председателя въззивно гражданско дело № 95 по описа за 2021г. на Окръжен съд Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Гарант Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез пълномощника по делото адвокат П., против решение № 260580 от 25.09.2020г., постановено по гр. д. № 10023 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, XXII гр. с., с което се отхвърлят предявените от „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД /с предишно наименование „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД/, ЕИК ********* срещу Г.П.Н., ЕГН ********** искове за признаване за установено, че Г.П.Н., ЕГН ********** дължи на “Гарант Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК ********* сумата в общ размер на 1243, 76 лева, от които 922, 23 лева, представляваща невърната от ответника сума по договор за заем № 7590 от 15.06.2015г., сключен с „Лайт Кредит“ ООД, която сума е платена от ищцовото дружество въз основа на договор за гаранция от 15.06.2015г., както и сумата в размер на 321, 53 лева, представляваща неплатена част от възнаграждение, дължимо по договор за гаранция от 15.06.2015г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда – 17.01.2019г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 931/2019г. по описа на ПРС.

С въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, поради приетото от първоинстанционния съд, че за наличие на валиден договор между страните, следва да се докаже реално предаване на заемната сума.В тази насока се поддържа, че процесният договор е консенсуален и съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 от ЗПК.Оспорват се и изводите на съда за липса на погасителен план и липса на правен интерес от суброгиране в правата на заемодателя, тъй като предпоставка за активиране на гаранцията било, заемодателят да е поискал първоначално изпълнение от страна на заемателя.Тази договорка имала характер на правоотлагащо /дилаторно/ възражение в полза на гаранта в отношенията му с кредитора, но не изключвала исковете на суброгиралия се в правата на удовлетворения кредитор гарант срещу длъжника.Моли се за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият чрез назначения му особен представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения.Моли въззивната жалба като неоснователна да се остави без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо.Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от