Решение № 399 от 16.12.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Стара Загора, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20225500500648 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба от С. К. Г., чрез адв.П.

Х. от АК – Стара Загора, против решение № 260059/16.09.2022г., постановено по гр.д. № 41/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като необосновано, незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения. Сочи, че видно от доказателствата по делото и приетата и неоспорена експертиза налице бил положен нощен труд от него. С изготвянето и представянето на съдебно-счетоводната експертиза бил определен и размерът на дължимото обезщетение. Съдът приемал тези факти, но и приемал, че въззивникът бил извън хипотезата на чл.20 и чл.31 от Хартата за основните права на ЕС, както и, че полицаите следвало да полагат нощен и извънреден труд и това била допустима от закона цел. Позовава се на чл.187, ал.1 ЗМВР, където била посочена нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР и на т.76 от решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на СЕС, в което било прието, че националното ни право видимо изключвало държавните служители на МВР като полицаи и пожарникари от обхвата на общия правен режим, който предвиждал ограничение от седем часа на нормална продължителност на нощния труд от една страна, а от друга стара не предоставял на тези държавни служители преобразуване на нощния труд в 1 дневен. Моли, съдът да отмени първоинстанционното решение.

Въззиваемият ОД на МВР – С.З. оспорва въззивната жалба. Изразява становище за неоснователността й. Счита решението за законосъобразно и правилно, постановено при правилно приложение на закона Излага съображения. Сочи, че напълно подкрепя мотивите на първоинстанционният съд за отхвърляне на исковата претенция, които се свеждали до неприложимост на уредбата по общо трудово законодателство спрямо държавните служители на МВР, чиито статус се уреждал със ЗМВР. Счита същите за правилни и напълно кореспондиращи със закона. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред районния съд са били предявени искове по чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът (сега въззивник) е твърдял в исковата си молба, че е бил служител на ОД на МВР – гр.С.З. в ІІ РУ „Полиция“ – гр.С.З., като заемал длъжността „полицай-ООР“. През предхождащи настоящата искова претенция години, изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, като бил полагал труд на смени по график с продължителност от 8 часа. Така положеният от него труд на смени бил както през светлата част на деня, така и през нощта от 20 часа до 8 часа и в този смисъл било налице полагане на нощен труд от ищеца за този период. Служебното му правоотношение се уреждало от ЗМВР, който се явявал специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл.

187, ал. 3 ЗМВР регламентирала, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период бил полагал труд през нощта, като отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Счита, че в отношенията между ищеца и работодателя, би следвало да се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Счита, че в конкретния случай, следвало да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на 2 положения нощен труд. За периода от 23.10.2018 г. до 02.01.2020 г. са действали две наредби, имащи връзка с чл.187, ал.9, като последната е и актуална и към момента - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр.

60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстът на чл.3, ал.3 в тази наредба гласял, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22 и 6 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Единствено в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.), вече отменена, е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22 и 6 ч. за отчетния период се умножава по 1,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г. и № 8121з-776/29.07.2016 г. (втората приложима към процесния период) липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Счита, че била налице непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като в този смисъл би следвало субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. Твърди, че работодателят не му е изплатил възнаграждение за положен извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от същия нощен труд с коефициент 1,143 и съответното му увеличаване с 50%, както и мораторна лихва, и затова е искал съдът да го осъди да му заплати общо 839,40 лв. за положен труд над установеното за времето от 23.10.2018 г. до 02.01.2020 г. включително, както и обезщетение за забава в размер на 32,03 лв.

Ответникът (сега въззивваем) е оспорил исковете, като е твърдял, че ищецът не е полагал извънреден труд, който да подлежи на заплащане.

Позовава се на наредбите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Счита, че за нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР, не би следвало да се прилага чл. 9 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и е искал съдът да отхвърли предявените искове.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, 3 че в процесния период (23.10.2018 г. до 02.01.2020 г.) страните са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността служител на ОД на МВР – С.З. – Второ РУ „Полиция“ – гр.С.З.. Назначен бил на длъжност „старши полицай“ и е полагал труд на 8-часови работни смени, по график, включително за времето от 22 часа до 6 часа, който нощен труд му е бил заплатен, но не и приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1,143 и респ. не му било заплатено възнаграждение за извънреден труд.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че положените от ищеца часове нощен труд не следва да се превръщат в дневни по реда на чл.

9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, при условие че приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, не предвижда такъв ред за преизчисляване на часовете нощен труд. Приел е, че не е налице празнота в специалната правна уредба, касеща служителите на МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми от общата наредба, както и че не е налице третиране на ищеца по начин, поставящ го в по-неблагоприятно положение спрямо работещите по трудово правоотношение. С тези аргументи и постановил обжалваното решение, с което е отхвърлил предявените искове.

Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери същата за неоснователна.

По делото не е спорно, че през процесния период (23.10.2018 г. до 02.01.2020 г.) страните са били в служебно правоотношение, по силата на което въззивникът е заемал длъжността служител на ОД на МВР – С.З. Второ РУ „Полиция“ – гр.С.З.. Назначен е бил на длъжност „старши полицай“ и е полагал труд на 8-часови работни смени, по график, включително за времето от 22 часа до 6 часа, който нощен труд му е бил заплатен, но не е бил приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1,143 и респ. не му било заплатено възнаграждение за получения при преизчисляването извънреден труд.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че решаващият правен извод на първоинстанционния съд относно липсата на празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР, е неправилен и необоснован. Видно е, че в нормативната уредба държавните служители в МВР са изключени от обхвата на общия правен режим, който предвижда ограничение от 7 часа на нормалната продължителност на нощния труд, и на тези служители не е предоставена възможност за преобразуване на нощния труд в дневен. Така съгласно чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, 4 режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., приложима за процесния период. В тази наредба не е предвидено правило, съобразно което отработените часове нощен труд да се превръщат в дневни при сумарното изчисляване на работното време.

Вярно е принципното положение, установено в нормата на чл.46, ал.2 ЗНА, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. В случая обаче Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не може да намери субсидиарно приложение, тъй като няма празнина в правото, доколкото правоотношенията, свързани с редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, работещи в МВР, са уредени с посочената по-горе наредба на министъра на вътрешните работи. Вярно е, че в тази наредба не е предвидено преизчисляване на нощния труд, но това очевидно не поради пропуск, защото действалата преди това Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г, сега отменена, е допускала това, а поради различен начин на уреждане на тези отношения.