Решение № 469 от 20.11.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. ХАСКОВО, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж.М.Д. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500651 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 –

273 от ГПК.

ВЪЗЗИВНИКЪТ

ЗАСТРАХОВАТЕЛНА

КОМПАНИЯ „БУЛ ИНС“ АД – гр.София е останал недоволен от решение № 76 от 27.05.2024 год., постановено по гр.д. № 234 / 2023 год. по описа на Районен съд – Харманли, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, поради което го обжалва с искане решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи предявеният иск.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – А. Х. А. от град ***, чрез назначен особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК оспорва жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от 1 фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Застрахователна Компания „Бул Инс“ АД – гр.София против А. Х. А., с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 818,54 лева, ведно със законната лихва и деловодни разноски.

Безспорно по делото е установено, че на

04.02.2021 год., около 02.30 ч. в **, по вина на ответника като водач на лек автомобил „Ауди А4“, с рег.№ ***, е настъпило ПТП, в резултат на което са причинени щети по лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № **.

Протоколът, подписан без възражения от двамата участници в движението, е съставен на същия ден – 04.02.2021 год., в 10.00 ч., от съдържанието на който се установява, че ПТП е настъпило в резултат на движение с несъобразена скорост със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост (десен завой) от страна на ответника над управлявания от него лек автомобил, вследствие на което последвал удар в паркиран лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № **.

Административно наказателната отговорност на ответника е ангажирана с Наказателно постановление от 10.03.2021 год. за допуснати от него нарушения на правилата за движение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП – водачът не избира скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др.обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. Издадено е и наказателно постановление от същата дата, с което административнонаказателната отговорност на А. А. е ангажирана за нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП – не спира и не установява последиците от ПТП. Обстоятелството, че ответникът е напуснал местопроизшествието е отразено и в акт за установяване на административно нарушение от 11.02.2021 год. Актът и наказателното постановление са подписани от ответника без възражения.

Безспорно е още, че към момента на настъпване на ПТП – 04.02.2021 год. е бил в сила застрахователен договор „Гражданска отговорност“, сключен между ищеца и собственика на управлявания от ответника автомобил.

2

Безспорно е и това, че в полза на собственика на увредения автомобил е било изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 793,54 лева, видно от приложеното по делото преводно нареждане от 22.03.2021 год.

При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля А.Б.А., от показанията на който се установява, че ПТП настъпило през нощта. След като на сутринта бил установил, че автомобилът му ударен и изместен от удара, той извикал полицията. В резултат на проверката се установило, че ПТП било реализирано от съседа му А. Х. А.. Пред св. А.Б.А. нарушителят потвърдил, че той управлявал автомобила. Показанията на св. А. кореспондират с показанията на полицейския служител св. П.И.К., като последният пояснява, че нарушителят бил установен след извършване на оперативно-издирвателни действия и преглед на камери.

Изложените по-горе фактически обстоятелства обосновават извод за основателност на иска за установяване съществуването на вземането на ищеца, основано на разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, според която застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещението на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Безспорно в тази насока по делото е установено, че ответникът е напуснал мястото на настъпване на ПТП. В тази насока са приетите като писмени доказателства акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, подписани от ответника без възражения, включително и относно констатациите, че е напуснал местопроизшествието. В подкрепа на тези обстоятелства са и събраните по делото гласни доказателства, обсъдени по-горе. Действително, съгласно цитираната по-горе норма, ангажирането на отговорността на виновния водач, предпоставя напускането на местопроизшествието да е станало преди идването на органите за контрол, когато посещаването е задължително в хипотезата на чл.125 от ЗДвП, в това число и, когато между участниците в произшествието има разногласия относно обстоятелствата, свързани с него, съгласно т.7 от посочения законов 3 текст. Съгласно нормата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Безспорно в тази насока е установено, че пътният инцидент е настъпил в 02.30 часа, след което ответникът е избягал от местопроизшествието и в резултат на действията на служители на полицията, е бил издирен и отведен до мястото на инцидента, където в 10.00 часа на същия ден – 04.02.2021 год. е съставен протокола за ПТП. Безспорно по делото е установено и това, че от страна на ответника не са спазени изискванията, предвидени в чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, според който когато при произшествието са причинени само имуществени вреди – хипотеза, в която попада и разглеждания казус, водачът е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, като при постигнато с другия участник в произшествието съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да попълнят данните си в двустранен констативен протокол за ПТП, какъвто безспорно по делото е изготвен, но едва след издирването на ответника от полицията и довеждането му на мястото на ПТП. Липсата на съгласие между участниците в ПТП, ги задължава да не напускат местопроизшествието, както и да уведомят съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието. Събраните по делото доказателства обосновават безспорния извод за това, че от страна на ответника, посочените задълженията не са били изпълнени, поради което е налице хипотезата на чл.125, т.7 от ЗДвП, а от тук и наличието на елементите от фактическия състав на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.

С изплащане на обезщетението за имуществени вреди, ищецът при който е било застраховано МПС, управлявано от деликвента е встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното, при което за него е възникнало правото на регрес, явяващо се средство за санкциониране на виновния водач.

Наличието на посочените по-горе предпоставки – управление на МПС от ответника, напуснал мястото на настъпване на ПТП и изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил, в изпълнение на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, в сила към момента на настъпване на ПТП, сключен между ищеца и собственика на управляваното от виновния водач МПС, обуславят 4 основателността на предявения от застрахователя против деликвента регресен иск, поради което същия следва да бъде уважен и ангажирана отговорността му на посоченото по-горе правно основание - чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, като бъде признато за установено съществуването на вземане в претендирания размер от 818,54 лева, включваща 793,54 лева – изплатено застрахователно обезщетение и 25 лева ликвидационни разходи.

С оглед изхода на спора в полза на въззивника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер общо на 982,89 лева, от които: държавна такса за първоинстанционното производство – 50 лева, разноски за особен представител – 400 лева, разноски за експертиза – 307,89 лева, държавна такса за въззивното производство – 25 лева, юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции – 200 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 76 от 27.05.2024 год., постановено по гр.д. № 234 / 2023 год. по описа на Районен съд – Харманли, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА А. Х. А. с ЕГН ********** от *** да заплати на „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 сумата 818,54 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, представляващо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изплатено в полза на А.Б.А. – собственик на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, по повод застрахователно събитие – ПТП, станало на 04.02.2021 год. в *** в 02.30 ч., по вина на А. Х. А..

ОСЪЖДА А. Х. А. с ЕГН ********** от *** да заплати на „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на 5 управление – гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, сума в размер на 982,89 лева – деловодни разноски за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6